После беше време да обменят новини.
— Най-големият магьосник ще дойде. Изпратихме посланието, макар и да рискувахме много.
— А как ще научим, че е пристигнал?
— Щом е Най-големият магьосник, ще се разчуе бързо. А после…
— „Внимателно ще отнемем властта от потисническите сили!“ — изпяха всички в хор.
Две Огнени Билки огледа съратниците си.
— Именно — насърчи ги той. — А после, другари, трябва да ударим право в прогнилата сърцевина. Ще превземем Зимния дворец!
Последва неловко мълчание. Сетне някой промълви:
— Моля да ме извиниш за забележката, Две Огнени Билки, но сега е юни.
— Добре де, ще превземем Летния дворец!
Подобна сбирка, макар и с доста по-възрастни участници и без никакви песни, продължаваше в Невидимия университет, въпреки отказа на един от участниците да се смъкне от полилея. Това подразни Библиотекаря, който обикновено се настаняваше горе.
— Ясно, не се доверявате на изчисленията ми — разпалено говореше Пондър Стибънс, — но какъв друг избор имаме?
— Да го пратим с кораб? — предложи Професорът по неопределени изследвания.
— Имат свойството да потъват — напомни Ринсуинд.
— Ще те откара за нула време — увери го Старшият дискусионен наставник. — Магьосници сме в края на краищата. Ще ти дадем да си носиш чувал с вълшебен вятър.
— Деканът ще ти го напълни само с един-два напъна — мило добави Ридкъли.
— Муструм, чух те какво каза! — долетя вопъл откъм таван.
— Може да пътува и по сушата — възрази Лекторът по Съвременни руни. — Направо през Центъра, а? Ама там всичко е заледено.
— Не! — отсече Ринсуинд.
— По леда поне не можеш да потънеш.
— Ами, не можеш! Първо се преобръщаш с краката нагоре, после потъваш, а накрая някое парче лед те халосва по главата. Има и хищни китове. И моржове! И ей таквиж жъби!
— Знам си аз, че е на стената — продума Ковчежникът.
— Моля?
— Кукичката за окачване на картини.
Кратко притеснено мълчание.
— Брей, толкова време ли се изниза? — Архиканцлерът извади часовника си. — Ами да. Драги, шишенцето с хапчетата е в левия ти джоб. Глътни три наведнъж.
— Не, ще стане само с магия — зъбеше се Пондър Стибънс. — Успяхме да го пренесем тук, нали?
— О, непременно го направете пак — сумтеше Ринсуинд. — Захвърлете ме на хиляди мили с подпален от скоростта панталон и без да знам върху кого ще се стоваря. Идеално, няма що!
— Правилно — одобри Ридкъли, който беше непроницаем за подигравки. — Континентът е голям, няма как да не го улучим, особено с точните изчисления на господин Стибънс.
— Да речем, че накрая се озова насред недрата на някоя планина?
— Не може. Скалата пък ще се прехвърли тук, когато направим заклинанието — промърмори Пондър, който никак не хареса закачката за математическите му увлечения.
— Аха, пак ще си бъда заклещен в планината, но поне ще имам дупчица като за мен. Прелестно. Незабавно превръщане във вкаменелост.
— Не се тревожи, де! — с мек укор изрече Ридкъли. — Всичко опира до… а бе, сещаш се, как три прави ъгъла образуват триъгълник и такива ми ти???
— Да разбирам ли, че подхванахте приказка за геометрията? — осведоми се Ринсуинд, който не откъсваше поглед от вратата.
— Ами нещо подобно. Пък и нали с теб ще бъде твоят изумителен спътник, Багажът. Всъщност ще бъде истинска ваканция. Лесно и просто. Те сигурно искат само да… да те питат за нещо. И с твоята дарба да учиш езици няма да си имаш никакви неприятности.10 Вероятно ще отсъстваш само два-три часа. Защо все си мрънкаш „Ха, как пък не!“ под носа?
— Това ли правя?
— И всички ще бъдат благодарни на съдбата, ако се завърнеш.
Ринсуинд огледа членовете на Съвета, като в един от случаите му се наложи да отметне глава назад.
— И как по-точно ще се завърна?
— Както те изпращаме. Ще те открием и ще те прехвърлим тук. С хирургическа точност.
Ринсуинд изпъшка. Ясно му беше какво означава „с хирургическа точност“ в Анкх-Морпорк: „Два-три пръста наляво или надясно, с много писъци, накрая изливат разтопен катран на мястото, където допреди минута беше кракът ти.“
Но… ако забравеше за момент убеждението си, че непременно ще му се случи нещо ужасно и непредвидено, не виждаше как биха могли да сбъркат. Уви, магьосниците бяха отчайващо изобретателни в грешките си.
— А после ще си получа ли предишната работа?
— Няма спор по това.
— И официално ще се наричам магьосник?
— Разбира се. Ще си го пишеш както ти хрумне.
— И повече няма да ходя никъде до края на живота си?
— Съгласен съм. Дори ще ти забраним да напускаш територията на Университета.
— И нова шапка, нали?
— Какво?!
— Нова шапка. Тази си е изпяла песента.
— Две нови шапки.
— С пайети ли?
— Естествено. И от онези висулки по периферията, като на полилеите. Колкото искаш. И ще изпишем на шапката „Магъзник“, ако ти харесва повече.
Ринсуинд въздъхна.
— Ами добре. Ще отида.
Геният на Пондър изведнъж започваше да изпитва схващане във всичките си въображаеми мускули, щом се наложеше да се обяснява нещо на околните. Точно това ставаше в момента — старшите магьосници се бяха събрали да упражняват сериозно Занаята.
— Но, Архиканцлер, нали разбирате, че го прехвърляме в противоположната половина на Диска…
— Който се върти, или нещо бъркам? — въздъхна Ридкъли. — Всички се движим в една и съща посока. Звучи правдиво, нали? Ако хората се движеха в обратната посока само защото живеят на Уравновесяващия континент, щяхме да се блъскаме в тях всяка година. Тоест… дори два пъти в годината!
— Да, вярно, въртят се в същата посока, но направлението на движението им е точно обратното. — Пондър потърси помощ в логиката. — Искам да кажа, че трябва да мислите векторно и да се попитате: в каква посока биха се движили, ако Дискът изчезне?
Другите магьосници го зяпнаха недоумяващо.
— Надолу — подсмихна се Ридкъли.
— Не, не! Няма да пропаднат надолу, защото ще липсва каквото и да било, което да ги привлече надолу…
— Няма нужда нещо да те привлича, за да пропаднеш. Това става точно когато нищо не те крепи.
— Биха продължили движението си в същата посока! — отчаяно кресна Пондър.
— Правилно. В кръг — потвърди Ридкъли и потри ръце. — Момко, трябва да се захванеш здраво за проблема, ако искаш да си истински магьосник. Ей, Руните, докъде стигнахме?
— Аз… такова, виждам нещо — съобщи Лекторът по Съвременни руни, примижал към кристалното си
