— Моля?! Но защо?!
— Ами защото е млад. Още малко да беше пораснал, направо му набучваха главата на копие пред портите.
— Това ли е наказанието за лепене на плакати!
— Поне му попречват веднъж завинаги да повтори нарушението.
Ринсуинд заотстъпва заднешком.
— Много ви благодаря — смънка и се отдалечи. — А, не! Няма да се забърквам, щом режат глави…
Някой пак го удари по главата. Любезно.
Докато коленете, а после и брадичката му се опираха в улицата, Ринсуинд се питаше какво е станало с привичното му „Ей, ти!“.
Сребърната орда се провираше през лабиринтите на Хунхун.
— На туй не му викам да нахлуеш в град и да изтрепеш всички гадняри — мърмореше ядно Тръкъл Простака. — Като бях в бандата на Брус Номада, никога не влизахме през главната порта, като да сме сбирщина шибан…
— Господин Простако — веднага го прекъсна бившият учител, — дали моментът не е подходящ да ви напомня за списъка, който раздадох на всички ви?
— Какъв идиотски списък, бе? — наежи се Тръкъл и брадичката му щръкна предизвикателно.
— На допустимите в цивилизованото общество думи и изрази. Моля всички ви да си спомните какво ви говорих за поведението на добре възпитаните хора. Това е жизнено важно за дългосрочната ни стратегия.
— А що е то „дългосрочна стратегия“? — обади се Калеб Изкормвача.
— Туй, дето ще го правим по-късно — обясни тежко Коен.
— Добре де, какво?
— Нашият План — още по-внушително изрече главатарят.
— Бре, да му го нач… — веднага започна Тръкъл.
— Списъкът, господин Простако, списъкът! — назидателно напомни господин Сейвлой. — Признавам богатия ви опит в дивата пустош, но тук сме в цивилизацията и ще използвате само прилични думи. Разбрахме ли се?
— Тръкъл, най-добре го послушай — намеси се Коен.
— Предлагам да се разходим около Забранения град — забързано предложи господин Сейвлой, за да не прекали.
Всички от ордата вече бяха видели Забранения град. Стените около него се извисяваха на четиридесет стъпки.
— Доста войска пази портите — промърмори Коен.
— Така и трябва. Вътре има приказни съкровища.
Господин Сейвлой говореше, без да вдига поглед. Взираше се напрегнато в земята, като че бе изгубил нещо.
— Ама защо не се втурнем срещу тях и не ги изколим? — недоумяваше Калеб.
— Кво?
— Я не ставай глупав — сряза го Коен. — Цял ден ще изгубим, докато ги очистим всичките. Даскала ще ни вкара през някакъв акведукт.
Господин Сейвлой спря внезапно.
— Аха… Еврика!
— Това е на ефебски — преведе Коен на останалите. — Означава „Дайте ми хавлията!“
— Да, бе! — усъмни се Калеб. — Ти кога си минавал през Ефеб?
— Веднъж се отбих там като ловец на глави.
— И кого диреше?
— Май теб.
— Ха! И намери ли ме?
— Ами не помня. Я разклати глава да видим ще падне ли.
— Господа, обърнете внимание…
Ортопедичният сандал на господин Сейвлой побутваше украсен с фигурки метален квадрат на улицата.
— Че що да я гледам тая глупотевина? — изсумтя Тръкъл.
— Кво?
— Трябва да търсим още от тези неща — обясни бившият учител. — Но мисля, че открихме решението на проблемите си. Сега остава само да изчакаме, докато притъмнее.
Чуваше се разгорещен спор. Ринсуинд се ориентираше само по гласовете. Пак имаше чувал на главата, а ръцете му бяха вързани зад колона.
— Че той прилича ли ви на Най-големия магьосник?
— Това е написано на шапката му, и то с езика на призраците…
— Да, ама ти го казваш!
— Добре, ами твърденията на Четири Големи Сандала?
— Бил е изтощен. Може и да му се е привидяло!
— Не е вярно! Изскочи от въздуха, летеше като дракон! Събори петима войници. И Три Големи Късмета видя. Другите също. После освободи прастар мъж и го превърна в могъщ боец!
— Пък и говори нашия език, както е написано в книгата.
— Хайде, да допуснем, че е Най-големият магьосник. Значи трябва да го убием незабавно!
В тъмата на чувала Ринсуинд завъртя глава енергично.
— Защо?
— Той ще заеме страната на Императора.
— Но нали в легендите Най-големият магьосник повел Червената армия!
— Да де, за да помогне на Императора Едно Слънчево Огледало. И за да смаже народа!
— Не, за да смаже бандите! После изградил Империята!
— И какво? Толкова чудесна ли ти се струва Империята? Преждевременен край на всички потиснически сили!
— Но сега Червената армия е на народа! Максимален напредък под предводителството на Най-големия магьосник!
— Най-големият магьосник е враг на народа!
— Видях го с очите си, колко пъти да ти казвам! Безброй войници се натръшкаха от урагана, който той предизвика!
— Ами като е такъв магьосник, защо още е вързан? Защо не накара въжетата да изчезнат в облаци зелен дим?
— Може би съхранява магията си за велики дела. Няма да прави фойерверки за земни червеи.
— Ха!
— И имаше Книгата! Търсеше ни! Предопределен е да поведе Червената армия!
Енергично завъртане на главата.
— Сами можем да се поведем!
Енергично кимане.
— Не са ни нужни никакви подозрителни магьосници от въображаеми земи!
Енергично кимане.
— Затова трябва да го убием още сега!
Енергично завъртане.
— Ха! Той ти се присмива презрително! Ще почака малко, но после главата ти ще избухне в огнени змии!
Енергично завъртане.
— Вие да не забравихте, че докато си губим времето в разпри, вече изтезават Три Впрегнати Бивола?
