Бившият учител потупа чиновника по рамото.
— Извинете, но често се налага намесата ми на този етап.
Пристъпи предпазливо към оцелелия, който се озърташе трескаво. Край шията му потрепваха шест остриета, сякаш участваше в доста сложен народен танц.
— Добро утро — поздрави го господин Сейвлой. — Само ще ви изтъкна, че нашият Чингис е извънредно праволинеен човек. Трудно му е да разбере безсмисленото перчене. Позволявам си да ви предложа да се въздържате от фрази като: „Предпочитам да умра, но няма да изменя на Императора!“ Е, освен ако наистина имате такова желание. Ако ще молите за милост, достатъчен е и лек жест с ръка. Не се опитвайте да кимнете, моля ви.
Младежът изгледа косо Коен, който му кимна окуражаващо.
После бързо помръдна пръстите на дясната си ръка.
Плетеницата от мечове около него изчезна. Тръкъл тупна нинджата по главата с боздугана си.
— Изобщо не се заяждай с мен! Не го убих, нали? — изсумтя недоволно.
— Ау! — Уили Момъка експериментираше с едно нунджако и се прасна по ухото. — Как се оправят с тия боклуци?
— Кво?
— Да, ама един беше страхотен в задното салто с две бойни брадви в ръцете.
— Ъхъ.
— Ти обаче нечестно си подложи меча.
— Тъй му преподадох много важен урок в живота.
— И каква му е ползата, като животът му свърши?
— Кво?
Шест Благоприятни Ветрове май не знаеше да плаче ли, да се смее ли.
— Но… но… виждал съм тези стражи да се бият и друг път! Те са непобедими!
— А ти що не ни каза навреме, а?
— Вие ги повалихте до последния!
— Тъй, тъй, туй да се чува!
— И сте някакви си евнуси!
Изчегърта метал. Чиновникът побърза да затвори очи. Остриетата го докосваха поне на пет места.
— Пак тая гадна думичка… — промърмори Коен Варварина.
— Е, поне… сте облечени… като евнуси…
Господин Сейвлой отстъпи полека и се засмя нервно.
— Вижте какво — заговори припряно, — твърде възрастни сте, за да се предрешите като стражи, а на чиновници изобщо не приличате, затова тази маскировка ми се стори особено подхо…
— Евнуси, значи?! — изрева Тръкъл. — Туй ли са си мислели хората, като са ме зяпали?
— Чуй ме, моля те. В Забранения град е чест да си евнух. Мнозина от тях заемат висши постове в…
— Даскале, аз пък ще те пратя на един много висок пост в небето!
Коен изби меча от ръката на Тръкъл.
— Я стига с тия щуротии. Не ми харесва, ама тъй си е с маскировката. Що се палиш толкоз? Всички знаем, че веднъж отхапа главата на мечок!
— Да де, ама… Глей сега, ония младите дами затуй са ми се хилели…
— Ясно. Ако щеш, после ги намери и ги накарай да се смеят до забрава — предложи Коен. — Даскале, да беше ни подшушнал!
— Извинявайте.
Господин Сейвлой огледа сериозно порутената тренировъчна зала.
— Колко ли е часът?
— А, за времето ли питате? — избълбука Шест Благоприятни Ветрове, стараейки се да не диша прекалено бурно. — Знаете ли, имаме едно изумително устройство, което показва времето, дори ако слънцето е зад…
— Да, часовник — прекъсна го бившият учител. — Имаме си ги в Анкх-Морпорк. Само че демоните се изпаряват от преумора и вече ги правят с… Хм, интересно. Такава дума липсва в езика ви. Ъ-ъ… Обработен метал за практически нужди? Назъбени колела?
Бирникът като че се уплаши.
— Колела със зъби ли?
— А как наричате нещата, с които мелите зърното?
— Селяни.
— Ох… А те с какво го правят?
— Нито знам, нито ме интересува. С това се занимават само селяните.
— Изчерпателен отговор — тъжно кимна господин Сейвлой.
— А бе, кво се чудите? Има време, докато се развидели — намеси се Тръкъл. — Що не изколим всички, както си нанкат по леглата?
— Не, не! Колко пъти да ви повтарям, че ще го направим както се полага?
— Бих могъл да ви покажа къде е съкровищницата — услужливо предложи Шест Благоприятни Ветрове.
— Не е добра идея да дадеш на маймуна ключа за банановата плантация — възрази бившият учител. — Не се ли сещате за друго занимание, с което да ги поразсеем още около час?
В тъмницата един човек говореше за управлението на държавата, и то много разгорещено.
— Не можете да се сражавате за кауза! Тя е измислица!
— Значи се сражаваме заради селяните — поправи се Пеперудата от безопасно разстояние.
Гневът придаваше на Ринсуинд вида на прегрят парен котел.
— О, сега ли ти хрумна? А познаваш ли ги?
— Ами… виждала съм селяни.
— Великолепно! И какво искаш да постигнеш от тяхно име?
— По-добър живот за народа — заяви момичето със студена неотстъпчивост.
— И си въобразяваш, че ще го постигнеш с някакъв си бунт и малко бесене? Аз пък съм от Анкх- Морпорк! Имали сме безчет въстания и размирици. Да ти подскажа ли резултата? Властниците са си още по местата! Винаги така става!
Всички му се усмихваха любезно, смутени от неспособността си да го разберат.
— А бе, хора — Ринсуинд си потри челото, — я да ви питам нещо за всички онези Мъже с водните биволи по полето. Ако революцията ви успее, животът им ще се промени към по-добро, така ли?
— Разбира се. Вече няма да са жертви на жестоките и безсмислени прищевки на управниците от Забранения град.
— Леле, колко ме зарадва! Значи сами ще се управляват, а?
— Несъмнено — намеси се Цъфтящият Лотос.
— Чрез Народния комитет — не пропусна да уточни Пеперудата.
Ринсуинд притисна длани към слепоочията си.
— Да му се не види! Защо ли от време на време ме спохождат пророческите дарби, та познах какво ще изтърсиш? — Загледаха го още по-почтително. — И друго прозрение ме осени — в комитета няма да има много представители на хората с биволите, нали? Дори едно вътрешно гласче ми нашепва — веднага ме поправете, ако греша! — че Народният комитет в почти пълния си състав в момента стои пред мен.
— Прав си, но така ще бъде само в началото — възрази Пеперудата. — Селяните са неграмотни.
— Да бе, сигурно и не знаят как да си вършат правилно селската работа — кисело изръмжа Ринсуинд. — Имат опит само от последните три-четири хилядолетия. Не стига!
— Ние наистина сме убедени, че могат да бъдат извършени редица подобрения — с непоклатимо спокойствие се съгласи Пеперудата. — Особено ако работим задружно.
— Направо се хващам на бас, че много ще се зарадват на идеите ви.
Вторачи се унило в пода. Животът на мъжете с биволите несъмнено беше достатъчно тягостен и без някой да им помага… Как му се искаше да каже на хлапетата: „Защо сте и толкова симпатични, и толкова
