тъпи? Най-голямото добро, което можете да сторите на селяните, е да ги оставите на мира. Когато грамотните започнат да се борят вместо неграмотните, само забъркват поредната гнусотия. Щом толкова искате да им помогнете, постройте голяма библиотека или нещо подобно… и не заключвайте вратата.“
Намираше се обаче в Хунхун. Никой не би се напънал да мисли по този начин. Тук хората от поколения се бяха научили да правят каквото им наредят. Онези от Ордата го бяха проумели.
Империята наистина разполагаше с нещо по-лошо от камшиците — послушанието. Камшикът в душата. Свободата означава да ти заповядва не досегашният господар, а нов.
„Всички ви ще избият. Аз съм страхливец, а знам за сраженията повече от вас. Бягал съм от най- страшните.“
— О, я да се махаме оттук! Но няма да ви водя. Само показвам пътя. И това ще е пътят навън, разбрано?
Всички гледаха намусено, както е присъщо на хора, изтърпели продължително конско. Накрая Двуцветко прошепна:
— Често избухва така. А после прави нещо неописуемо смело.
Ринсуинд изпръхтя грубо.
На горната площадка на стълбата намериха още един проснат страж. Внезапната смърт май беше заразителна в тъмниците.
На стената беше подпрян цял сноп мечове с вързан на него свитък.
— Ето, Най-големият магьосник ни показва пътя само от две минути, а сполуката вече ни се усмихва — зарадва се Цъфтящият Лотос.
— Не пипайте оръжията! — побърза да заповяда Ринсуинд.
— Ами ако се натъкнем на живи стражи? — противопостави се Пеперудата. — Нима не бива да им се опълчим до последната си капка кръв?
Ринсуинд я изгледа втренчено.
— Не. Трябва да бягате.
— О, да, по-добре да оживееш днес, за да се биеш и утре — намеси се Двуцветко. — Често съм чувал тази поговорка в Анкх-Морпорк.
Ринсуинд пък смяташе открай време, че целта на бягството днес е да си в състояние да избягаш и утре.
— Не е обичайно — напомни той раздразнено — хората да бъдат пускани загадъчно от затвора, да намират удобно оставени оръжия, а всички стражи да са вече извън играта. Не се ли озадачихте поне мъничко?
— Имаме и карта! — тържествуващо обяви Пеперудата.
Размахваше свитъка, очите й блестяха.
— Да не показва пътя за излизане от Забранения град? — обнадежди се Ринсуинд.
— Не! Вече знаем как да проникнем в покоите на Императора! И Билките споменаваше, че това ни предстои! Значи е някъде в двореца! Трябва да убием Императора!
— Късмет! — пожела Двуцветко. — И все пак съм сигурен, че ако първо си поговорим с него…
— Ей, вие изобщо ли не ме чувате? — изсъска Ринсуинд. — Няма да ходим при Императора! Стражите не се пробождат сами, вратите на килиите също не се отключват сами! Никой не намира случайно мечове, особено пък и карти!
— Ще се възползваме от щастливото за нас стечение на обстоятелствата — с каменно изражение на лицето го увери Пеперудата.
— Там ще има цели отряди стражници!
— В такъв случай, Най-голям магьоснико, предстои ти да пожелаеш на всички тях скорошна гибел.
— Да не мислиш, че стига да щракна с пръсти ей така… и всички стражи ще се свлекат?
— Тези двамата вече са се свлекли — промълви с треперещ глас Цъфтящият Лотос.
— Съвпадение!
— Да се държим по-сериозно — настоя Пеперудата. — Имаме съмишленик в двореца. И той може би рискува живота си за нас в момента! Знаем отдавна, че някои от евнусите са на наша страна.
— Ами да, какво още има да губят?
— Най-голям магьоснико, имаш ли по-добро предложение?
— Да. Връщаме се обратно в килиите.
— Какво?!
— Надушвам гнила воня в цялата история. Вие наистина ли бихте убили Императора?
Пеперудата се поколеба.
— Често сме обсъждали това. Две Огнени Билки каза, че ако премахнем Императора, ще запалим факела на свободата…
— Аха. Самите вие ще изгорите, за да светите. Хайде, върнете се в килиите. Там сега е най-безопасно. Ще ви заключа и ще… огледам наоколо.
— Много смело! — възхити се Двуцветко. — Типична за него постъпка — добави гордо.
Пеперудата опари Ринсуинд с погледа, от който той бе започнал да се бои.
— Чудесна идея! И аз ще дойда с теб.
— О, може да се окаже… много опасно — тутакси възрази Ринсуинд.
— Нищо няма да ми навреди, докато съм с Най-големия магьосник.
— Самата истина! — подкрепи я Двуцветко. — Ето, аз още съм жив и здрав.
— Освен това — продължи дъщеря му — имам картата. А ще бъде ужасно, ако случайно се загубиш и излезеш от Забранения град, нали?
Ринсуинд се примири. Каза си, че покойната съпруга на Двуцветко трябва да е била необичайно схватлива жена.
— Добре, де. Но няма да ми се пречкаш и ще правиш каквото ти казвам.
Пеперудата се поклони.
— Води, Най-голям магьоснико.
— Знаех си! — ядоса се Тръкъл. — Отрова!
— Не се яде, а се маже по тялото — успокои го господин Сейвлой. — Гледай мен. В цивилизацията се прави така, за да станеш чист.
Ордата стоеше до кръста в топлата вода, с изключение на Хамиш — отказа да се раздели с количката, затова се бе потопил до шията.
— Щипе ме — оплака се Коен. — А кожата ми се лющи и се разтваря.
— Това не е кожата ти — поправи го строго бившият учител. — Никога ли не сте виждали баня?
— О, виждал съм — похвали се Уили Момъка. — Убих лудия върховен жрец на Псевдополис в една баня. Имаше мехурчета. И петнайсет голи мацки.
Бирникът не ги слушаше, а се вживяваше в новата си роля. Вече бе стигнал до извода, че членовете на Ордата като физически лица са припечелили планини от кеш през кариерата си на варварски герои. И са загубили почти всичко в други дейности (които Шест Благоприятни Ветрове определи като „връзки с обществеността“), присъщи на професията им. Вече можеше да обоснове чудесно данъчно облекчение за Ордата. Фактът, че не бяха регистрирани в нито една данъчна служба по света, му се струваше съвсем незначителен. Важен беше принципът. И лихвите, разбира се.
Примъкна се към бившия учител, докато Ордата продължаваше запознанството си с маслата за баня, като първо ги опитваше на вкус.
— Мисля, че вече знам какво ще откраднете. Легендарното диамантено ковчеже на Шу Ю!
— Пак грешите.
— Тъй ли…
— Край на банята, господа — призова господин Сейвлой. — Я да видим… Усвоихте досега правилата на търговията, на общуването, на данъчното облагане…
— Сериозно? Не се сещам — възрази Коен.
— Вземате от търговците почти всички пари, които имат — подсказа Шест Благоприятни Ветрове, подавайки му почтително хавлия.
