— А вие виждал ли сте… предишния владетел?
— Не, разбира се. Само най-висшите…
Чиновникът млъкна внезапно.
— Доколкото разбирам, схванахте същността на положението — похвали го господин Сейвлой. — Бързо се ориентирате. Както подобава на Висшия имперски бирник.
— Но така не може да стане, защото…
Гласът на Шест Благоприятни Ветрове пак пресекна. Думите на образования варварин проникнаха в мозъка му.
— Висшият имперски бирник ли? За мен ли говорите? И ще имам онази черна шапка с червеното рубиново копче?
— Именно.
— Ако щеш, боцни си и някое перце в нея — снизходително разреши Коен.
Усмивката на новия висш сановник още малко и би разцепила лицето.
— Та по въпроса за новото данъчно облагане — започна скорострелно, — винаги съм смятал, че чистият въздух е прекалено общодостъпен, и то на цена доста под производствената…
— Ще изслушаме внимателно идеите ви — увери го господин Сейвлой. — Но в момента ви моля първо да ни уредите някаква закуска.
— О, сетих се — намеси се новият владетел. — Я повикай всички ония скапаняци, дето си мислят, че знаят как изглежда Императорът.
Преследвачът беше все по-близо.@
Ринсуинд свърна диво зад поредния ъгъл и се закова на място. Там го чакаха трима стражи. Тези нямаха вид на мъртъвци и държаха дълги мечове.
Някой се блъсна в гърба му, просна го на пода и скочи напред.
Чуха се няколко удара, някой изпъшка, последва странно дрънчене.
На пода се въртеше шлем.
Пеперудата го издърпа да стане.
— Цял ден ли ще се излежаваш така? Хайде, зад нас има още!
Ринсуинд огледа за миг нападалите стражи и тръгна с нея.
— Колко останаха?
— Седмина. Но двама накуцват, а единият диша на пресекулки. Побързай, де!
— Ти ли ги преби?!
— Защо си хабиш дъха за приказки?
— За пръв път виждам човек, който да не изостане от мен, като побягна!
Още един страж ги причакваше зад ъгъла.
Пеперудата дори не забави крачка. Завъртя се на едната си пета и ритна мъжа с такава сила по ухото, че той направи задно салто и падна на главата си.
Тя спря да прибере разпилените кичури от строгата си прическа.
— Май трябва да се разделим — промълви замислено.
— О, не! — възкликна Ринсуинд. — Нали… трябва да те защитавам?
— Ще се върна при другите. Ти подмами стражите нанякъде…
— Ама вие всичките ли умеете да се биете така?
— Разбира се! — сопна му се Пеперудата. — Нали ти казах, че се бихме и със стражите, които ни плениха? Ако с теб тръгнем в различни посоки, все някой от нас ще се измъкне. Проклети убийци! Искали са да обвинят нас за гнусното си злодеяние!
— Аз какво се опитвах да ти втълпя досега? И нали уж искаше Императорът да е мъртъв!
— Да, но ние сме бунтовници, а те — дворцова стража.
— Ъ-ъ, разликата не е много…
— Няма време. Ако не се видим на този свят, ще се срещнем в небесата.
— Ох…
В дъното на коридора се появиха стражи. Напредваха предпазливо, както подобаваше на хора, срещнали преди малко Пеперудата.
— Ей там!
— Тя ли е?
— Не, той.
— Дръжте го!
Ринсуинд отново набра скорост.
Лорд Хонг сгъваше прилежно лист хартия.
И в това беше експерт, защото отдаваше цялото си внимание на всичко, което вършеше. Имаше съзнание като добре наточен нож, може би дори зловещо извит и с назъбено острие.
Вратата се плъзна встрани. Зачервен от тичане страж се просна по лице на пода.
— О, Лорд Хонг, най…
— Ясно, ясно — отвърна предводителят разсеяно, защото се бореше с много труден ръб. — Какво сте направили не по най-добрия начин този път?
— Господарю?
— Питам те какво сте сплескали.
— Ъ-ъ… Убихме Императора съгласно заповедта…
— Чия заповед?
— Господарю! Нали вие ни заповядахте!
— Нима?
Лорд Хонг сгъна хартията още веднъж. Стражът за миг стисна клепачи. Споходи го видение за много краткото му бъдеще, завършващо с копие над главната порта. Насили се да продължи:
— Но… никъде не можем да открием затворниците! Двама доближиха покоите. Подгонихме ги. От другите няма дори следа.
— Никакви лозунги? Плакати? Значи нямаме и виновници?
— Нямаме, господарю.
— Разбирам. Остани тук.
Ръцете на Лорд Хонг продължиха заниманието си, макар очите му да се втренчиха в другия човек в стаята.
— Е, Две Огнени Билки, искаш ли да ми кажеш нещо? — попита доброжелателно.
Водачът на революционерите само сгуши глава в раменете си.
— Червената армия се оказа скъпо начинание — продължи Лорд Хонг. — Само като си помисля за печатните разходи… И не би могъл да твърдиш, че не ти помагах. Отключихме, убихме стражите, дадохме на твоите окаяници мечове и карта, нали? Но щом са изчезнали безследно, трудно ще ми бъде да твърдя, че те са убили Императора, дано остане труп още десет хиляди години! Хората ще започнат да задават най- различни неудобни въпроси. Не ми е по силите да избия всички досадници. И както научих, в сградата са проникнали някакви варвари.
— Нещо се е объркало, господарю…
Билките зяпаше като хипнотизиран ръцете, които галеха и оформяха хартията.
— Колко жалко. Не ми харесва да объркват плановете ми. Ей, ти, стражът! Давам ти още един шанс да оправдаеш злощастния факт, че живееш. Отведи този нещастник. Налага се да съставя нов план.
— Господарю!
— Слушам те, Две Огнени Билки.
— Когато вие… тоест ние се споразумяхме, че Червената армия ще служи на целите ви, вие ми обещахте лична неприкосновеност.
Лорд Хонг се усмихна.
— Добре си спомням какво казах. Обещах да не изричам и да не пиша заповед за екзекуцията ти, нали? Държа на думата си, иначе в какво бих се превърнал?
