— Не — намеси се Ринсуинд. — Направи го един, дето го наричат Лорд Хонг. Но всички го гледаха в ръцете и никой не възрази.

От гърлото на Лорд-камерхера се изтръгна тих писък. Запълзя напред и щеше да целуне крака на Коен, но се усети навреме, че резултатът едва ли щеше да е по-добър, отколкото ако хапнеше от свинското.

— Милост, небесен властителю! Всички сме пионки в ръцете на Лорд Хонг!

— Кво му е толкоз специалното?

— Той е… чудесен човек! — избърбори нещастникът. — И думичка няма да кажа против него! Не знам да вярвам ли, но имал шпиони навсякъде! Дълъг живот на Лорд Хонг, само това ще кажа!

Осмели се да извие очи нагоре и откри пред себе си меча на Коен.

— Туй го схванах, ама сега от кого се боиш повече — от мен или от него?

— Ъ-ъ… от него!

Едната вежда на варварина се изви.

— Бре, сериозен човек ще да е тоя. Имал шпиони навсякъде, а?

Незабавно огледа огромната зала и спря вниманието си на много широка ваза. Отиде при нея и надигна капака.

— Добре ли ти е вътре?

— Ами… Да — разнесе се глух глас.

— Всичко ли си имаш, питам? Бележниче, четчица, шишенце с мастилце?

— Ъ-ъ… Да.

— Кво ще кажеш да ти сипем и двеста-триста литра вряла водичка?

— Ъ-ъ… Не.

— Предпочиташ ли да умреш, вместо да предадеш Лорд Хонг?

— Ъ-ъ… Може ли да си помисля малко?

— Нямаш проблеми. И без това водата няма да кипне веднага.

Коен остави капака на мястото му.

— Ей, Един Широк Поток!

Стражът се размърда.

— Да, господарю?

— Гледай тая ваза и ако оня вътре шукне, направи му квото аз сторих на Зеления нощен некромант.

— Не знам какво сте му сторил, господарю.

Коен му обясни. Един Широк Поток грейна. А от вазата се чуваха усилено потискани напъни за повръщане.

Варваринът пак се разположи на трона.

— Я ми разкажи още нещо за тоя Лорд Хонг.

— Той е Великият везир — обясни Лорд-камерхерът.

Коен и Ринсуинд се спогледаха.

— Вярно е. И всички знаят, че Великите везири до един са…

— …най-гнусните копелета — довърши Коен. — Не знам кво им става. Трепя ги, като ги видя. Да си нямам грижи после.

— Виж, едни мои приятели са в тъмницата. Ти нали сега си… Император?

— Горе-долу — съгласи варваринът.

— Засега — натърти сърдито Тръкъл.

— Поне изпълнява длъжността — уточни господин Сейвлой.

— Добре де, това означава ли, че можеш да намериш по-сигурно местенце за приятелите ми? Мисля си, че Лорд Хонг е очистил стария Император и иска да обвини тях. Дано изобщо не му хрумне, че още се крият в килиите.

— Ама защо в килиите? — ухили се Коен.

— Защото дадат ли ми нищожен шанс да избягам по-далеч от тъмниците на Лорд Хонг, ще го направя! — разпалено обясни Ринсуинд. — Никой с капка мозък в главата няма да остане, като му отключат.

— Ясно. Момко Уили, Един Широк Поток, доведете ми ония хора.

— Тук?! Но аз те помолих да ги преместиш на безопасно място…

— И ние сме тук — любезно напомни Коен. — Все ще ги опазим някак.

— А теб кой ще опази?

Коен се престори, че не го е чул.

— Моля да ми простите, о, повелителю — намеси се накрая и Шест Благоприятни Ветрове, който пърхаше край трона. — Изучавал съм историята на Империята. Правилният метод за смяна на владетелите е да крачиш към трона в море от кръв до колене. Или да се покатериш по планина от черепи. Точно такива са намеренията на Лорд Хонг.

— Глей ти. Море от кръв?

— Или планина от черепи. Въпрос на избор.

— Ти ми разправяше, че покачим ли се върху пирамидата, всички ще ни слушат — укори Коен господин Сейвлой. — Ама никак не ми допадат тия мръсни номера и угодничене. Май не съм замесен от императорско тесто.

— И ти ли, Коен? Всички сте толкова… тесногръди! — избухна бившият учител. — Не знам защо ли се старая заради вас! Я се погледнете! Знаете ли какви сте? Легенди!

Ордата предпазливо образува по-широк кръг около него. За пръв път виждаха Даскала да се разпени.

— А думата означава „нещо записано“! — продължи той. — Книги, нали се сещате? Четене и писане. Ама вие не четете, нали? Защо ли ви е да се учите! Само дето сте си загубили нахалост половината живот. Бихте могли да събирате бисерите на мъдростта вместо някакви си лъскави скъпоценни камъчета. Добре, че хората четат за вас, вместо да ви срещат на живо, защото вие, господа, сте едно огромно разочарование!

Ринсуинд наблюдаваше сценката запленен и пресмяташе още колко секунди живот му остават на господин Сейвлой. Но нищо непоправимо не го сполетяваше. Май беше прекалено разярен, за да хрумне някому да му отсече главата.

— Е, какво сте постигнали в живота си, господа? Само не започвайте пак за откраднатите съкровища и погубените демони. Направили ли сте нещо истинско?

Тръкъл смирено вдигна ръка.

— Ами аз веднъж утрепах и четиримата…

— Да, да, да! — изкряска нетърпеливо господин Сейвлой. — Убили сте тогова, обрали сте оногова! Всичко това е… пълнеж! Тапет на стената! Нищо не се е променило! И никого не интересува! В Анкх-Морпорк съм преподавал на хлапета, които ви смятат за митологични фигури. Ето какво сте постигнали. Те дори не вярват, че сте живели в истинския свят. Според тях някой ви е измислил. Вие сте предания, господа. И когато все някога умрете, никой няма да научи, защото повечето хора са уверени, че отдавна сте мъртъвци. — Поспря да си поеме дъх и продължи по-бавно. — Тук можехте да сте истински, а не само да си играете с живота си. Бихте могли да върнете тази древна и малко прогнила Империя в света, където й е мястото. Поне… — Гласът му секна за миг. — На това се надявах. Искрено си мислех, че ще постигнем нещо…

Млъкна и седна на подиума до трона.

Ордата си гледаше краката или колелата.

— Позволете отново да ви обезпокоя — изрече плахо Шест Благоприятни Ветрове. — Всички предводители на родове ще бъдат срещу вас. Обикновено се бият помежду си, но срещу вас ще се обединят веднага.

— И кво, предпочитат някакъв си отровител Хонг пред мен? — недоверчиво попита Коен. — Ама той е гадно копеле!

— Е, да… но го познават. И те са същите.

— Колко войници имат?

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату