никне.
— Вярно е — уверено потвърди господин Сейвлой.
— Никога не сме чували за теб! — презрително се засмя предводителят.
— Ъхъ. Няма от кого. Светна ли ти колко ни бива?
— Всъщност армията му има още една отличителна особеност — прозвуча друг глас.
Всички се обърнаха към Ринсуинд, който също изглеждаше учуден, че се е обадил. Но влакът на мисълта му вече бе пристигнал на гарата…
— Слушаме те.
— Може би сте изненадани, че виждате тук само пълководците — продължи той бавно. — Разбирате ли, войниците са… невидими. Ъ-ъ… Призраци. Всеизвестно е, нали? — На Коен му увисна ченето. — Всъщност са призраци-кръвопийци — уточни Ринсуинд. — В края на краищата тук никой не се съмнява, че отвъд Стената друго няма, прав ли съм?
Лорд Хонг прихна. Останалите предводители на родове обаче впиха в досадника погледи на хора, които сериозно подозират, че и онези отвъд Стената са си от плът и кръв, но разчитат милионите им поданици да не разкрият истината.
— Това е нелепо! Та самите вие изобщо не сте невидими призраци-кръвопийци!
Коен си отвори устата по-широко, за да заблещукат диамантите.
— Позна. Ние сме от видимите.
— Жалък опит за заблуда! — надменно промълви Лорд Хонг. — Все едно е дали сте призраци — ще ви смажем!
— Мина по-добре, отколкото се надявах — отдъхна си господин Сейвлой, когато предводителите се изнизаха тържествено от тронната зала. — Господин Ринсуинд, вие да не използвахте похвати от психологическата война?
— Брей, тъй ли се нарича? — намеси се Коен. — Аха! Все едно блъскаш по щита цяла нощ, та враговете да не мигнат, нали?
— Подобно е — дипломатично извъртя господин Сейвлой. — Но се опасявам, че не постигнахме желания резултат. Лорд Хонг и другите предводители изглежда са хора с широк кръгозор. Колко жалко, че не можем да приложим същата хитрост спрямо обикновените войници!
Зад тях тихо изписука плюшено зайче. Всички се озърнаха към невръстната организация на Червената армия. Водеше ги Пеперудата. Тя дори се усмихна тъничко на Ринсуинд.
Той открай време разчиташе само на тактиката „плюй си на петите“. Но май имаше и мигове, когато се изправяш срещу противника и се биеш… просто защото няма къде да бягаш.
Да, де, но не го биваше с оръжията.
Поне с нормалните.
— Хм, ако сега излезем от двореца, ще ни изколят, нали?
— Съмнявам се — възрази господин Сейвлой. — Вече всичко се свежда да правилата в Изкуството на войната. Човек като Хонг би ни прерязал безшумно гърлата, но щом войната е обявена, обичаите трябва да се спазват.
Ринсуинд дълбоко си пое дъх.
— Шансът е едно на милион, но може и да ни излезе късметът…
Четиримата мрачни конници, чиято поява възвестява края на света, са известни като Смърт, Война, Глад и Чума. Но и по-незначителните събития си имат своите предвестници. Например четиримата конници на Хремата са Подсмърчане, Кашлица, Кихавица и Липса на кърпички.
А сред армиите, събрали се на алувиалната равнина около Хунхун, невидимите ездачи, познати като Дезинформация, Слух и Мълва, оседлаваха конете си…
Многобройната войска в своя полеви лагер има всички тягостни проблеми на големия град, но без нито едно от удобствата му. И скоро стражевите постове стават твърде пропускливи за цивилни, особено ако имат какво да продадат и още повече ако са жени, в чиято добродетел се е прокраднал и търговски елемент. Не е за изтърване и разнообразието в храната.
— Прасешки топки! Прасешки топки на клечка! Ей, шогун, ще си вземете ли… Ама вие приличате на…
— Млъкмлъкмлък!!!
Ринсуинд придърпа Дибала в сянката на една палатка. Търговецът се взря в напрегнатото лице между дрехи на евнух и широкопола сламена шапка.
— Ти си магьосникът, нали? Как си попаднал?…
— Спомняш ли си още желанието си да забогатееш бързо от международна търговия?
— О, да! Можем ли вече да започваме?
— И това ще стане. Скоро! Но първо се налага да ми направиш една услуга. Чули вече слуха за армията от невидими призраци-кръвопийци, настъпваща насам?
Очите на Дибала се завъртяха нервно. Но част от успеха си в търговията на дребно дължеше и на свойството никога да не издава невежеството си.
— Е, и? — промърмори лаконично.
— Онази, която наброява милиони? — неумолимо продължи Ринсуинд. — И всички са прегладнели, защото нищичко не са хапвали по пътя. А Най-големият магьосник им е вдъхнал изключителна свирепост.
— Ъ-ъ… и какво?
— Ами не е вярно.
— Наистина ли?
— И на мен ли не вярваш? Не би ли трябвало аз най-добре да знам дали е така?
— Сериозен довод.
— И не бива да допускаме хората да се паникьосват, нали?
— О, паниката много вреди на бизнеса — притеснен закима Дибала.
— Тогава постарай се да внушиш на хората, че в слуховете няма и следа от истина. Успокой ги.
— Добра идея. А-а… тези невидими призраци носят ли някакви пари?
— Не. Защото не съществуват.
— Да, бе. Все забравям.
— И изобщо не наброяват 2 300 009, разбра ли?
Много се гордееше с този дребен детайл.
— Значи не са 2 300 009… — повтори Дибала, вече с леко изцъклен поглед.
— В никакъв случай, каквото и да разправят някои. И е направо смешна мълвата, че Най-големият магьосник ги е направил двойно по-големи. Приятно ми беше да си побъбрим. Време е да си тръгвам…
Търговецът постоя унесен в размисъл. За миг му хрумна, че е постигнал приличен оборот за днес и би могъл да се прибере вкъщи, да слезе в мазето, да се свре в някое буре и да се покрие за всеки случай със стар чувал.
Пътят му към дома обаче минаваше през доста голяма част от лагера. Постара се войниците да проумеят, че в слуховете няма нищо вярно, но за целта се налагаше първо да им обясни що за слухове се носят.
Плюшеното зайче изписка неспокойно.
— Много ме е стлах от големите невидими плизлаци, дето смучат клъв! — изхленчи Любимият Бисер.
Войниците около огъня се опитваха да я утешат, но не успяваха, защото нямаше кой да утеши тях.
— И чух, че вече изяли някакви хола!
Един-двама се заозъртаха през рамо. Нищо не се виждаше в мрака. Уви, това не ги окуражи.
Червената армия се примъкваше от един лагерен огън към друг. Ринсуинд им даде много точни наставления: „Не им казвайте нищо. Питайте ги дали е вярно. Умолявайте ги да ви уверят, че не е вярно. Или пък споделете, че някой ви е пратил да ги разубедите. Така ще е най-добре.“
Защото Ринсуинд знаеше — когато четиримата дребни и противни конници на Паниката яхнат конете си, Дезинформацията, Слухът и Мълвата си вършат добре работата, но нищо не може да се сравни с
