— Ето, и Ковчежникът е съгласен.
Предводителите се събраха в покоите на Лорд Хонг. Внимаваха да стоят на разстояние един от друг, както подобава на врагове, сключили твърде крехък съюз. Щом се справеха с варварите, ежбите помежду им можеха да продължат. В момента обаче искаха да си вдъхнат увереност по един особен въпрос.
— Не! — отсече домакинът. — Нека е абсолютно ясно! Няма никаква армия от невидими призраци! Хората отвъд Стената са същите като нас… е, да, по-низши във всяко отношение.
Един-двама от предводителите не изглеждаха особено насърчени.
— Ами всички тези приказки за Червената армия?
— Червената армия, Лорд Танг, е недисциплинирана сган, която ще смажем решително!
— Много добре знаете за коя Червена армия дърдорят селяндурите! — озъби се Лорд Танг. — Същата, която преди хиляди години…
— Предания! Пак съчинени от тогавашните селяндури. Те просто не са разбрали смисъла на събитията. Армията на Едно Слънчево Огледало… — Лорд Хонг махна небрежно с ръка — …е имала по-добра броня и е била по-дисциплинирана, това е всичко. Не се боя от призраци и изобщо не ме е страх от легенда, която може и да е изцяло измислена. Е, гадателю?
Мъжът, към когото се обърна, трепна видимо.
— Да, господарю?
— Какво показват тези вътрешности?
Гадателят беше много разтревожен. Укоряваше се, че май е подбрал неподходящата порода птица. Засега виждаше във вътрешностите й само хипотезата, че ако има късмета да доживее края на деня, може да вечеря пилешко. Но нетърпението на Лорд Хонг доближаваше опасния предел.
— Ъ-ъ… бъдещето е… Бъдещето е…
За пръв път виждаше такива пилешки карантии. За миг дори му се стори, че помръднаха.
— Ъ-ъ… несигурно — рискува той.
— Постарай се да кажеш нещо по-определено — настоятелно го посъветва Великият везир. — Кой ще победи сутринта?
По масата заиграха сенки.
Нещо пърхаше около единия светилник.
Беше обикновено мътножълто насекомо, но с черни шарки по крилцата.
Предсказателските дарби на гадателя, които най-ненадейно се оказаха доста по-мощни, отколкото смяташе, го убедиха, че моментът не е подходящ, от друга страна, всеки момент беше неподходящ за екзекуция, предшествана от ужасни изтезания, затова…
— Няма никакво съмнение, че врагът ще бъде окончателно разгромен.
— Ето, Провидението ни се усмихва — натърти Лорд Хонг.
— И все пак… — подвоуми се Лорд Танг. — Хората ни са малко разколебани.
— Ами кажете им… — Лорд Хонг изведнъж се засмя. — Кажете им, че има огромна армия от невидими призраци-кръвопийци.
— Какво?!
— Точно така! — Великият везир закрачи бодро, от време на време щракаше с пръсти. — Да, заплашва ни страховита войска от чуждестранни призраци. И това толкова е разгневило собствените ни призраци, че… Да, хиляда поколения наши праотци се носят с вятъра, за да отблъснат вражеското нашествие! Дори демоните на нашите земи са разярени! Ще се спуснат като облак от остри нокти и зъби, за да… Кажи, Лорд Сунг.
— Държиш ли на тази идея, Лорд Хонг?
Очите на Великия везир блеснаха зад малките кръгли стъкла.
— Прочетете прокламацията на войниците.
— Но нали само преди няколко часа обяснихме на хората си…
— Сега ще чуят друго.
— Ще повярват ли, че…
— Каквото им кажем, на това ще вярват! — кресна Лорд Хонг. — Щом врагът разчита на измамата, ще обърнем това оръжие срещу него! Кажете на армията, че с нас ще бъдат всички призраци на Империята!
Другите отбягваха погледа му. Нямаха желание да му напомнят, че обикновеният войник не ще се зарадва, ако изникнат призраци и пред него, и зад гърба му, особено като се знае колко са капризни.
— Ти още ли си тук? — сопна се Лорд Хонг на гадателя.
— Разчиствах, господарю!
Мъжът си прибра злополучното пиле и се изниза на бегом.
„В края на краищата не излъгах, нали? Не казах чий враг ще бъде разгромен.“
Скоро Лорд Хонг остана сам. И се усети, че трепери. Освен това дишаше тежко. Влезе в тайния си кабинет и заключи. После отвори скъпоценната кутия.
В настъпилата тишина се чу само шумолене на плат.
Лорд Хонг застана пред огледалото.
Агентите му бяха изпълнили задачата, без да разбират смисъла й. А майсторите от Анкх-Морпорк си бяха свършили добре работата. Бродираното копринено наметало и велурената шапка с перо превръщаха носещия ги в истински анкх-морпоркски джентълмен.
В първия ден на сбъдването на великия замисъл Лорд Хонг щеше да се разходи из града и хората щяха да гледат смълчани пратения им от Провидението владетел.
Изобщо не му хрумваше, че някой би казал веднага: „Глей го тоя паун, бе! Я го прасни с тухлата да му приберем кесията!“
Мравките щъкаха. Нещото, което винаги правеше „пър“, усърдно издаваше вече познатия звук.
Магьосниците чакаха. Нямаше какво друго да правят, докато Хексът работи с пълно натоварване, освен да зяпат рибките в аквариума и да смазват колелцата от време на време. Стъклените тръбички и епруветки понякога проблясваха в магически октаринов цвят.
Хексът успяваше да обработи по няколкостотин заклинания в минута. Човек би трябвало да отдели изпълнен с напрежение час дори за едничко. И в момента, така да се каже, Хексът хвърляше мрежи из цялото окултно море, за да улови една извънредно хлъзгава риба.
След деветдесет и три минути постигна онова, с което старшите преподаватели биха се мъчили няколко месеца.
— Видяхте ли? — с треперещ глас промълви Пондър, докато внимателно вдигаше подредените кубчета от подноса за изходящи данни. — Той се справи.
— Той ли? — косо го изгледа Архиканцлерът.
— Хексът.
— Искаше да кажеш то, нали?
— Ами… да.
Господин Сейвлой вече бе забелязал котешката способност на Ордата да не върши нищо, когато няма нищо за вършене.
Наточиха си мечовете. После хапнаха — големи мръвки или каша в случая с Хамиш Бесния. Разбира се, първо се увериха, че храната я бива — довлякоха готвача, приковаха престилката му към пода и окачиха над него огромна бойна брадва. Коен държеше края на въжето и си тъпчеше устата с другата ръка.
Накрая се отдадоха на безделие. Случваше се някой да засвири песничка през остатъците от зъбите си или да почовърка гънките на кожата си в търсене на особено досадна въшка. Иначе просто зяпаха в пространството.
Мина много време, преди Калеб да промърмори:
— Ей, да знаете, че нивгаш не съм ходил до ХХХХ. Другите местенца всичките съм ги изръшкал. Чудя се там кво ли има…
