Федър потръпна при това изречение, но статията продължаваше:
„Когато Махони изпраща книгата на Сайдис «Одушевеното и неодушевеното» на друг гений особняк — Бъкминстър Фулър, Фулър я определя като «чудесна космологична творба», която най-неочаквано предсказва съществуването на черните дупки — още през 1925 година!
Махони открива научнофантастичен роман, икономически и политически трудове и осемдесет и девет статии за Бостън, които Сайдис е писал под псевдоним за един седмичен вестник. «Изумителното е, че може би сме се докоснали само до повърхността на творчеството на Сайдис — заявява Махони. — Така например намерихме една-единствена страница от ръкопис, наречен „Пътеките на мира“, а хора, които са го познавали, твърдят, че са виждали още много ръкописи. Мисля, че ни очакват още доста изненади, свързани с името на Сайдис.»“
Федър остави настрана списанието. Чувствуваше се така, сякаш някой бе разбил прозореца на мотела с камък. После още няколко пъти препрочете статията в унес, все повече изпадаше под нейното въздействие. Не мигна почти цяла нощ.
Излизаше, че още през трийсетте години Сайдис е утвърждавал същата теза за индианците. Мъчел се е да разкаже на хората най-важните неща за собствената им страна, но отплатата е била публично да го нарекат „глупак“ и да не публикуват нищо от произведенията му. Изглежда, нямаше никакви шансове Федър да открие какво е казал Сайдис.
Опита се да се свърже с оня Махони, за когото ставаше дума в статията, но не успя, може би отчасти защото не се стара особено. Знаеше, че дори да се добере до материалите на Сайдис, няма да направи нещо голямо. Не че казаното не беше вярно. Проблемът беше, че то не интересуваше никого.
5.
Пак стана студено, Федър стана и хвърли още брикети в печката.
След потискащото преживяване в планините бе изпитал желание да се откаже от целия замисъл и да се насочи към нещо по-печелившо, но се оказа, че унинието му е само временно състояние, прелюдия към много по-всеобхватно и значително обяснение за индианците. Този път нямаше да съпоставя индианците и белите от гледната точка на бялата антропология. Щеше да сравни белите и тяхната антропология с индианците и „индианската антропология“ под ъгъл, за който още никой не беше чувал. Щеше да преодолее безизходицата, като разшири гледната точка.
Смяташе, че ключът се крие в ценностите. Те бяха най-слабото място в цялата стена на културния имунитет срещу новите идеи, която антрополозите бяха издигнали около себе си. Бяха длъжни да използуват понятието „ценност“, но според науката на Боас ценности всъщност не съществуват.
А Федър познаваше ценностите. Преди да се качи в планината, беше написал цяла книга за тях. Качеството. Качеството бе ценност. Двете понятия означаваха едно и също. Не само че ценностите бяха най-уязвимото място в стената, Федър вероятно щеше да бъде най-силният, който атакува тази слаба точка.
За атаката най-неочаквано намери подкрепата на един от учениците на Боас — Алфред Крьобер, който заедно с харвардския професор по антропология Клайд Клъкхоун бе оглавил направлението, поставило си за цел да възстанови ценностите в антропологията. По друг повод Клъкхоун пише: „Ценностите предоставят единствената основа за напълно разбираемо осмисляне на културата, защото фактически тъканта на всички култури се определя главно от техните ценности. Това става очевидно веднага щом се опитаме да опишем културата без позоваване на ценностите. Описанието се превръща в безсмислена съвкупност от елементи, свързани помежду си единствено от това, че съществуват едновременно на едно и също място — съвкупност, която може да се подреди със същото основание по азбучен ред или по всякакъв друг начин, подобно списък на дрехи, дадени за химическо чистене.“
Клъкхоун признаваше, че „е смайваща степента, в която дори формалното споменаване на ценностите доскоро се избягваше, особено от антрополозите. Колебанието им може да се обясни с традицията на естествените науки, която за добро или за лошо преобладава в нашата наука.“ Но в „Културата: критичен преглед на понятията и определенията“ те твърдяха, че „културата трябва да включва откритото и системно изучаване на ценностите и ценностните системи, разглеждани като природните явления, които подлежат на наблюдение, описание и сравняване“.
Според тях отрицателното отношение към използуването на ценностите се дължи на обективистични нагласи. Все същата обективност, помисли Федър, създала толкова неприятности на Дюзънбъри. „Именно заради субективната им страна на ценностите е наложено табу от страна на естествените науки, които ги смятат неподходящи за изследване — продължават Крьобер и Клъкхоун. — Вместо това (на ценностите) се отрежда място сред обособените интелектуални занимания, наречени «хуманитарни», които германците включват в «духовната наука». Ценностите са се смятали за вечни, защото са дадени от Бога, произтичат от божественото вдъхновение или най-малкото са разкривани от онази част от човешката душа, която се доближава до божественото, за разлика от тялото и останалите предмети в осезаемия свят. Една нова наука, която се бори да завоюва място и все още не излиза извън рамките на физиката, астрономията, анатомията и зачатъците на физиологията, каквато е западната наука само преди две столетия, може с радост да предостави отдалечената и изненадващо запазена територия на ценностите на философите и богословите, за да се ограничи с изследването на онова, което може да се разглежда механистично.“
Клъкхоун признава, че ценностите са дефинирани зле и са включени в многобройни противоречиви определения, но твърди, че конкретните изследвания не се нуждаят от словесни дефиниции. Според него независимо дали определението е подходящо или не, всички са единодушни по въпроса, какво представляват ценностите на практика. Той се опитва да реши проблема, като в книгата си „Проект за ценностите“ признава правото на всеки да определя ценностите както пожелае, но такъв подход е недопустим за формалните обществени науки.
В „Проект за ценностите“ Клъкхоун говори за пет съседни култури от Югозападна Америка от гледна точка на това, как всяка от тях оценява съседите и чрез този метод им дава сполучливо описание. Но в други книги Федър откри, че ценностите, както всяко друго общо понятие в антропологията, са подложени на обичайните злостни нападки. Ето какво бяха сметнали за необходимо да напишат за ценностите социолозите Джудит Блейк и Кингсли Дейвис:
Нрави, определящи фактори, норми… ето как социолозите вместваха в своя жаргон нещата, които подлагаха на нападки. Така разбираш, че си попаднал вътре в ограденото със стена пространство, помисли си Федър. Жаргонът. Откъснали са се от останалия свят и говорят на жаргон, разбираем единствено за самите тях.
