Лайла (Изследване на нравствеността)

— Лайла ли беше виновна за нещастието на твоя приятел или жена му, или така наречените му приятели и началниците в банката? Кой всъщност?

— Не те разбирам — каза Ричард Райгъл.

— Нейната любов ли беше виновна или тяхната омраза?

— Не бих го нарекъл любов.

— А би ли нарекъл тяхното омраза? Какво точно е направил той на тях, за да го намразят?

— Е, сега вече не си наивен — отговори Ричард Райгъл, — сега нарочно се правиш на глупак. Да не искаш да ми кажеш, че жена му не е имала право да се ядоса?

Писателят се замисли, после рече:

— Не зная, но нещо в тази история не пасва.

— Прав си — съгласи се Ричард Райгъл.

— Винаги нещо не пасва, логично погледнато — продължи писателят. — Как е възможно една любов, която не наранява никого, да е толкова лоша?… Помисли. Кой е бил наранен?

Ричард Райгъл помълча, преди да възрази:

— То не беше любов. Лайла Блуит не знае какво е да обичаш. Беше измама. — Гневът му растеше: — Толкова пъти съм чувал думата „любов“ от устата на хора, които нямат понятие какво означава тя.

Още помнеше жената на Джим в кантората. Беше закрила очи с ръце и се мъчеше отчаяно да говори със спокоен глас. Ето това беше любов.

— Нека използуваме друга дума, „чест“ — каза Райгъл. — Човекът, за когото говорим, опозори честта на жена си, честта на децата си, на всички, които му имаха доверие, включително и на себе си. Хората простиха слабостта му, но загубиха уважението си към него и това сложи край на възможностите да заема отговорна длъжност.

— Но Лайла не е проявила слабост. Тя е знаела какво прави. Писателят го гледаше втренчено, сякаш изумено.

— Не зная подробности от семейния ти живот, мой човек, но те предупреждавам, че ако не внимаваш, покрай нея ще ти се случи същото. — Помисли малко и добави: — Ако вече не се е случило.

Райгъл погледна писателя, за да види ефекта от думите си. Нямаше никаква промяна в изражението му. Явно нищо не можеше да пробие дебелата броня.

— Но кого е наранила тя? — попита Капела.

Райгъл изгледа Бил смаяно. И той ли? Смяташе Капела за по-разумен. Такива бяха времената.

— Все още някои от нас — обърна се той пак към писателя — не възприемат хедонистичната ти философия на „Качеството“.

— Само зададох въпрос — каза писателят.

— Но този въпрос изразява определена позиция — отвърна Ричард Райгъл, — а точно тази позиция е отвратителна за някои хора, включително и за мен.

— Все още не разбирам защо.

Божичко, беше нетърпим.

— Добре, ще ти кажа защо. Ще ме изслушаш ли?

— Естествено.

— Не, сериозно?

Писателят не отвърна.

— В книгата си казваш, че всеки знае и е съгласен с това, какво представлява „Качеството“. Но всъщност не си прав! Отказваш да дадеш определение на „Качеството“ и така предотвратяваш всякакви спорове по темата. Твърдиш, че „диалектиците“, които я дискутират, са мошеници. Предполагам, че тук включваш и адвокатите. Много хубаво. Внимателно връзваш ръцете и краката на критиците си, за да не ти се противопоставят, хвърляш кал по репутацията им и после казваш: „Добре, хайде излезте да се бием.“ Много смело. Много смело, няма що!

— Може ли да изляза да се бия? — попита писателят. — Точните ми думи са, че няма единодушно мнение що е Качество, но несъгласието се отнася само до предметите, на които според различните хора то е присъщо.

— И каква е разликата?

— Качеството, по което има единодушие, е първоизточник на всичко. Предметите, за които хората спорят, са преходни.

О, Господи, какъв умен разговор, помисли Ричард Райгъл.

— Какъв „първоизточник на всичко“? Мнозина от нас преживяват и без този първоизточник, изглежда, за него можеш да говориш само ти. Повечето хора предпочитат да се придържат към добрите старомодни преходни предмети. Впрочем как поддържаш връзка с прекрасния „първоизточник на всичко“? Да не би да имаш специално радио? А? Как се свързваш?

Писателят не каза нищо.

— Чакам да чуя — настоя Ричард Райгъл. — Как поддържаш връзка с Качеството?

Писателят продължаваше да мълчи.

Ричард Райгъл усети внезапно облекчение. Почувствува се много по-добре, отколкото цялата сутрин. Най-накрая бе успял да му каже нещо.

— Има отговори — най-после продума писателят, — но не смятам тази сутрин да ги споделям с теб.

Нямаше да се отърве така леко.

— Тогава да ти задам един по-лесен въпрос — каза Ричард Райгъл. — Нали поддържаш връзка с „първоизточника на всичко“?

— Да — потвърди писателят. — Ти също, но просто не го осъзнаваш.

— Е, старая се, но ще трябва мъничко да ми помогнеш. Нали освен другото „първоизточникът на всичко“ ти казва кое е добро и кое — лошо. Така ли е?

— Да — отвърна писателят.

— Добре, дотук говорим доста общо, сега имам един конкретен въпрос: този първоизточник на всичко, създателят на Небето и Земята, предаде ли ти по радиото нощес в два часа, че жената, с която двамата се спъвате по моята палуба, е Ангел на Качеството?

— Какво? — попита писателят.

— Ще повторя — рече Ричард Райгъл. — Каза ли ти Бог, че госпожица Лайла М. Блуит от Рочестър, щата Ню Йорк, с която се спънахте на моята палуба в два часа през нощта, е Качеството?

— Какъв Бог?

— Остави Бога. Ти убеден ли си, че госпожица Лайла М. Блуит е Жена с Качество?

— Да.

Ричард Райгъл млъкна. Не бе очаквал такъв отговор.

Възможно ли бе Великият писател да е наистина толкова глупав?… Може би криеше нещо… Ричард Райгъл изчака, но не последва нищо повече.

— Е — каза той след дълга пауза, — Великият първоизточник на Всичко май ни готви изненади тия дни. — Наведе се и тържествено се обърна към Великия писател: — Много те моля в бъдеще да обмислиш дали „Великият първоизточник на всичко“, който разговаря само с тебе, но не и с мен, не е, както много други твои идеи, само плод на богатото ти въображение, фантазия, която ти позволява да оправдаеш всяко свое действие като дадено от Бога. Неопределеното „Качество“ ми се вижда много опасна стока. От него са направени глупаците и фанатиците.

Изчака да види няма ли писателят да се изуми, да запремига, да пребледнее, да се вбеси, да излезе или да даде някакъв признак на поражение, но той сякаш само потъна в обичайната си отчужденост.

Наистина не играе, помисли Ричард Райгъл. Нищо. Цялата му защита на „Качеството“ пропадна.

Чак когато възрастната жена дойде да прибере чиниите, писателят попита:

— Успяваш ли да се справяш без Качеството?

Не може да се защити, реши Ричард Райгъл, и сега иска да подложи мен на кръстосан разпит. Погледна