придвижва животът, но разгледан ли е въпросът, дали животът не се придвижва в противоположна на механистичните модели посока?“
Смяташе, че въпросът изобщо не е поставян. Не съществуваха необходимите за това понятия. В метафизиката, която отдава първостепенно значение на статичните всеобщи закони, идеята, че животът се стреми да се откъсне от всякакъв закон, предизвиква само учудено свиване на рамене. Тя звучи безсмислено. Все едно да кажеш, че животът се стреми към хаос, защото хаосът е единствената алтернатива на структурните модели в обвързаната със законите метафизика.
Динамичното Качество обаче не е структурирано, но не е и хаотично. То е ценност, която не се вмества в статичните модели. С твърденията си за липса на крайни „механизми“ или „програми“ ориентираните към веществото еволюционисти не доказват неопровержимо биологичната безцелност на живота. Всъщност, без да искат, те дават прекрасен пример как ценностите творят действителността.
Науката цени статичните модели. Тя ги търси. Необичайното се смята за прекъсване на нормалното, а не за наличие на нормалност. Отклоненията от нормалния статичен модел трябва да се обяснят и по възможност да се поставят под контрол. Описваната от науката действителност е „действителността“, която следва определени механизми или програми. На всичко друго, което не се подчинява на механизмите и програмите, не си струва да обръщаме внимание.
И какво излиза? Нещо не съществува, защото никога не сме го наблюдавали. А не сме го наблюдавали, защото никога не сме го търсили. Не сме го търсили, защото е незначително, няма стойност и е по-добре да се заемем с по-сериозни неща.
Благодарение на различната си метафизична ориентация Федър веднага разбра, че привидно баналните, незначителни, „моментни хрумвания“, за които говори Майър, решенията, определящи посоката на еволюцията, всъщност представляват самото Динамично Качество. Динамичното Качество, първоизточникът на всички неща, предразсъдъчно острие на действителността, винаги изплува „на момента“. Може ли изобщо да е иначе?
Преодолеем ли предразсъдъка против „моментното“ Динамично Качество, пред нас се разкриват нови светове. Естествено животът не се придвижва към никакъв механизъм. Механизмите са врагове на живота. Колкото по-статични и неподатливи са те, толкова повече животът се стреми да ги избегне или преодолее.
Законът за всеобщото притегляне например е може би най-безмилостно статичният модел на реда във Вселената. Затова няма живо същество, което ден и нощ да не му се подиграва в лицето. Животът може да бъден определен почти като организирано неподчинение на закона за всеобщото притегляне. Може да се докаже, че степента на неподчинение на закона е мярка за степента на еволюция — докато най-простите форми на живот едва-едва помръдват с ресничките си, земните червеи успяват да контролират разстоянията и посоката на движение, птиците летят в небето, а човекът е стигнал чак до Луната.
Същият анализ може да се приложи и към останалите физични закони, като например втория закон на термодинамиката. Федър бе убеден, че ако се съберат и обобщят достатъчно много доказателства за умишлените нарушения на всеобщите закони, може да се разработи съвсем различна еволюционна теория. Ако животът трябва да се обяснява на основата на физичните закони, не можеш да пренебрегнеш неоспоримите доказателства, че животът умишлено ги заобикаля. Атомите се превръщат в професори по химия сигурно защото нещо в природата не харесва законите за химичното равновесие, закона за всеобщото притегляне, законите на термодинамиката и всеки друг закон, който ограничава свободата на молекулите. Те се съобразяват със законите по необходимост, но предпочитат съществуване, което не се подчинява на никакви закони.
Това обяснява защо житейските модели не се променят единствено в съответствие с причинно- следствените „механизми“ и „програми“ или със сляпото действие на физичните закони. Промяната никога не е лишена от ценностно измерение. Тя се извършва по начин, който избягва, преодолява или заобикаля законите. Моделите на живота непрекъснато се развиват в отговор на нещо „по-добро“ от законите.
На пръв поглед тези разсъждения противоречат на най-твърдото убеждение на еволюционистите, а именно, че животът не реагира на нищо друго освен на „оцеляването на най-приспособените“ при естествения отбор. Но изразът „оцеляване на най-приспособените“ е едно от клишетата като „мутанти“ или „не се вписва“, които звучат най-убедително, ако не питаш какво точно означават. Най-приспособени за какво? Най-приспособени да оцелеят? Тогава изразът се свежда до формулировката „оцеляване на оцелелите“, което е безсмислица. „Оцеляване на най-приспособените“ придобива смисъл само когато „най- приспособените“ е равносилно на „най-добрите“ или, с други думи, на „Качеството“. При това дарвинистите имат предвид не каквото и да е старо качество, а недефинираното Качество! Както личи от статията на Майър, те са абсолютно сигурни, че е невъзможно да се даде определение на „най-приспособените“.
Добре! Защитаваните от тях „недефинирани най-приспособени“ се покриват с Динамичното Качество. Естественият отбор е Динамичното Качество в действие. Няма никакво противоречие между Метафизиката на Качеството и дарвинистката еволюционна теория. Нито пък между Метафизиката на Качеството и „телеологичните“ теории, които отстояват, че животът следва някаква цел. Всъщност Метафизиката на Качеството обединяваше тези противоположни учения в по-обхватна метафизична конструкция, където те съжителствуват без противоречия.
Реката стигна широко езеро, което според картата до Федър се казваше Тапан Зее. „Като Зюдер Зее“, предположи той. Хубаво е, че са запазили старото холандско име. Обърна се и погледна зад себе си — там се простираше планинската верига, която беше преминал. Последната. Американският континент свършваше. Скоро мощната, тежка яхта щеше да се озове за пръв път в Атлантика — там, където принадлежеше. Беше вълнуващо след толкова седмици. Корабите се строят, за да прекосяват океани и да заобикалят континенти, а не само „да следват шамандурите“ по спокойните континентални водни пътища.
Беше още ранен следобед. Яхтата се носеше стремително. Федър предполагаше, че стесненото от планините корито сигурно е ускорило движението й. Сега според изчисленията му приливът щеше да почне да се обръща и да намали скоростта.
Във всеки случай „движението на статичните модели към Динамичното Качество“, за което толкова усилено размишляваше, изглеждаше дотук убедително. В миналото подобни идеи са били смазвани чрез основните положения на традиционната метафизика на веществото, но сега Метафизиката на Качеството доказваше това движение. Десетки пъти Федър се опита да намери един или друг довод, за да го обори, но нито един не натежаваше. И така, през месеците, откакто се беше появила неговата теория, Федър работеше върху нейното усъвършенствуване.
Обяснението на живота като „движение на статичните модели към Динамичното Качество“ не само съответствуваше на известните факти за еволюцията, но предлагаше нови подходи за тълкуването им.
Биологичната еволюция може да се разглежда като процес, при който слабите Динамични сили на податомно равнище разкриват начини да преодолеят огромните неорганични статични сили на надатомно равнище. Пътят минава през подбора на надатомни механизми, където равновесието между различните възможности е толкова деликатно, че една слаба Динамична сила е достатъчна да наклони везните в една или друга посока.
По-конкретно, слабите податомни Динамични сили са избрали за свое основно средство въглеродния атом. Всички форми на живот съдържат въглерод и все пак проучването на свойствата на този химичен елемент показва, че ако не се брои изключителната твърдост на кристалните му форми, в него няма нищо необикновено. От гледна точка на другите физични константи — температура на топене, проводимост, йонизация и така нататък — въглеродът се държи точно така, както му повелява мястото в Периодичната система на елементите. Няма и намек за чудодейната мощ, която е в състояние да насели една безжизнена планета с професори по химия.
Една физична особеност определя уникалността на въглерода — той е най-лекият и най-активният елемент от четвърта група с двойствена характеристика на химичните си връзки. Обикновено металите с положителна валентност от първа до трета група се свързват в химични съединения с неметалите с отрицателна валентност от пета до седма група, но не и с останалите елементи от собствената си група. Групата на въглерода обаче се намира по средата между металите и неметалите, затова въглеродът
