понякога се съединява с метали, друг път — с неметали, в някои случаи просто не се съединява с нищо, в други се съединява със себе си в дълги вериги, разклонени дървета и пръстени.
Федър стигна до извода, че слабите податомни Динамични сили се нуждаят именно от двойствеността в предпочитанията на въглерода към химичните връзки. Въглеродната връзка е равновесен механизъм, който те могат да превземат. Това средство открива пътя им към всички измерения на свободата — те избират първо една връзка, после друга, а разнообразието от начини е почти безкрайно.
И то какво разнообразие! Днес са известни над два милиона въглеродни съединения, почти двайсет пъти повече от всички останали познати химични съединения в света. Химията на живота е химия на въглерода. Всички растителни и животински видове в крайна сметка се различават по избрания от въглеродните атоми начин на свързване.
Но откриването на Динамичното свързване на въглерода представлява само една еволюционна стратегия. Другата е запазването на откритото. Динамичният напредък е безсмислен, ако не е в състояние да намери някакъв статичен модел, с който да се защити и да не изпадне в предишното състояние. Еволюцията не може да бъде непрекъснато постъпателно движение. Тя трябва да представлява процес от обособени превъртания като на зъбно колело — Динамично движение напред към ново стъпало, после, ако резултатът изглежда успешен, статично прикрепване към постигнатото, след това още едно Динамично превъртане и ново статично прикрепване.
За да се придвижи на молекулно равнище и да се задържи там, Динамичната сила е трябвало да открие въглеродна молекула, която да опази ограничената си Динамична свобода от неорганичните закони и същевременно да устои на натиска и да не се разпадне на прости въглеродни съединения. Изследването на природата показва, че Динамичната сила не е успяла да намери такава молекула, но е заобиколила проблема, като е открила две молекули — статична, устойчива на износване, топлина, химични реакции и други подобни, и Динамична, способна да запази податомната неопределеност на молекулно равнище и „да опита всичко“ от възможностите да се получат химични съединения.
Статичната молекула, наречена „белтък“ — огромна, химически „мъртва“, подобна на пластмаса, — обгражда Динамичната и я пази от нападенията на светлината, топлината и на другите химични съединения, които се домогват до чувствителността й и се стремят да я разрушат. Динамичната, наречена „ДНК“, се отплаща, като казва на статичната какво да прави, подменя я при износване и дори без да се е износила, променя собствената си природа, за да преодолее неблагоприятните условия. В някои вируси, които са най- простите форми на живот, няма нищо друго освен тези два вида молекули, действуващи заедно.
Разграничението на биологичните еволюционни модели на Динамична функция и статична функция може да се проследи и на по-висшите етапи на еволюцията. Образуването на полупропускливи клетъчни стени, които да всмукват хранителните вещества и да отделят отровите, е статично закрепване на постигнатото. Същото се отнася до костите, черупките, козината, кожите, хралупите, дрехите, къщите, селата, дворците, ритуалите, символите, законите и библиотеките. Всички те предпазват еволюционния процес от израждане.
От друга страна обаче, преминаването на възпроизводството на клетките от митоза към мейоза, за да се даде възможност за полов избор и за огромно разнообразяване на ДНК, представлява Динамичен напредък. Такава е и колективната организация на клетките в метазойски общности, наречени „растения“ и „животни“. Такива са половият избор, симбиозата, смъртта и възстановяването, колективността, общуването, умозрителните размишления, любопитството и изкуството. От позицията на ориентираната към веществото еволюционност повечето от тях се възприемат единствено като случайни свойства на молекулната машина. Но според ориентираното към ценностите тълкуване на еволюцията те се доближават до самия Динамичен процес и тласкат модела на живота към по-висока степен на гъвкавост и свобода.
Понякога Динамичното образувание продължава да се развива, но не може да намери механизъм за закрепване, затова спира и се връща към предишното закрепено състояние. Така се губят цели биологични видове или култури. Друг път някой статичен модел се засилва дотолкова, че възпира всяко Динамично придвижване напред. И в двата случая еволюционният процес спира за известно време. Но иначе резултатът е или засилване на способността да се овладяват враждебните сили, или нарастване на гъвкавостта, а понякога и двете. Нарастването на гъвкавостта е насочено към Динамичното Качество. Засилването на способността да се овладяват враждебните сили е насочено към статичното качество. Без Динамично Качество организмите не могат да растат. Без статично качество не могат да оцелеят. Необходими са и двете.
Сега вече, ако се върнем към професора по химия и видим как той проучва емпирично събраните данни, за да разбере какво се крие в тях, нещата се поизясняват. Той не е безпристрастен космически пришълец, дошъл с единствената цел да наблюдава. Нито пък е статична, молекулна, обективна биологична машина, потънала в заниманията си без никаква определена цел. Разбираме, че професорът провежда експериментите си точно със същата цел, с която податомните сили са почнали да го създават преди милиарди години. Той търси информация, която ще разшири статичните модели на самата еволюция и ще засили както гъвкавостта, така и стабилността в борбата с враждебните, статични природни сили. Подбудите му може да са съвсем лични, като примерно „просто за удоволствие“, тоест за Динамичното Качество на неговата работа. Но когато подава молба за отпускане на средства, професорът обикновено и съвършено правилно обвързва молбата с конкретна област от общата еволюционна цел на човечеството.
12.
Веднъж Федър бе нарекъл метафизиката „висина на ума“ — аналогия с „висините“, които покоряват алпинистите. Катеренето изисква много усилия, още повече усилия трябват, за да се задържиш горе, но ако не предприемеш изкачването, цял живот оставаш обитател на мисловната долина. Високопланинският преход през Метафизиката на Качеството ти дава възможност да навлезеш в друга долина, където житейските факти получават много по-задълбочено тълкуване. Тясната долина се губи и на нейно място се разстила огромната, плодородна равнина на разбирането.
В нея статичните ценностни модели се обединяват в четири системи — неорганични, биологични, социални и интелектуални. Те изчерпват всичко. Не съществува нищо друго. Ако се заемем да съставим енциклопедия с четири раздела — „Неорганичното“, „Биологичното“, „Социалното“ и „Интелектуалното“, няма да пропуснем нищо. Нищо в смисъл на „нито един предмет“. Ще липсва само Динамичното Качество, което никаква енциклопедия на може да опише.
Макар и изчерпателни, четирите системи не са единствени. Те действуват едновременно и почти независимо.
Класификацията на моделите не е особено оригинална, но Метафизиката на Качеството позволява едно доста необичайно за нея твърдение — те не са непрекъснати. Характеризират се с прекъснатост. Почти не са свързани помежду си. Всяко по-високо равнище се крепи на по-ниското, без обаче да е негово продължение. Напротив. По-високото равнище често се проявява като противоположност на по-ниското — налага се върху него и го контролира при всяка възможност заради собствените си цели.
Подобен извод е невъзможен при ориентираната към веществото метафизика, където всичко се възприема като продължение на материята. Но тук атомите и молекулите са само едно от четирите равнища на статичните модели на качеството и не съществува мисловно изискване едно от равнищата да господствува над останалите три.
Федър намираше прекрасна аналогия на самостоятелността на равнищата в съотношението между компютъра и програмния продукт. Беше понаучил нещичко по темата, когато няколко години писа технически наръчници за експлоатацията на сложни военни компютри. Беше усвоил електронното отстраняване на засечките. Можеше дори да свързва цифрови схеми — в онези времена преди интегралните печатни платки те се състояха от отделни транзистори, диоди, съпротивления и кондензатори, свързани с проводници и поялник. Четири години беше трупал знания, но имаше само най-бегла представа какво представляват програмите. Никой от електроинженерите нямаше нищо общо с програмното осигуряване. Програмистите се намираха в друга сграда.
По-късно започна да работи с програмисти и с изненада установи, че дори най-опитните измежду тях рядко познават действието на двоичната схема. Невероятно. Двоичната схема съхранява в паметта само „1“ или „0“. И ако не знаеш как работи тя, какво изобщо знаеш за компютрите?
