Лайла (Изследване на нравствеността)

То пренебрегва явлението, при което някой като Редфорд тръгва по улицата и наблюдава как, по собствените му думи, хората „зяпват“, когато го видят. Импресариото му каза, че е почти невъзможно да се появи на публично място, защото всички се обръщали и гледали него.

Федър се сети, че и той „зяпна“, когато Редфорд се появи на вратата. Онази сцена с палтото в стил Чарли Чаплин. Какво е това явление „зяпване“? То не е субективна илюзия, а съвсем реална първична действителност, емпирично възприятие.

Сигурно има биологични корени, също както глада, страха или лакомията. Прилича ли на сценичната треска? При него губиш представа за реалното време. Един закован образ на известна личност, например Сънданс Кид, измества динамичния човек от реалното време, който съществува в мига на срещата. Затова на Федър му беше толкова трудно да започне.

Но има и още нещо.

В известността има и видима упадъчност. Тя е вулгарна, упадъчна, безкрайно вълнуваща и понякога се превръща в мания, както сексът понякога изглежда вулгарен и упадъчен, но също е безкрайно вълнуващ и завладяващ.

Сексът и известността. Федър помнеше как преди да се качи на яхтата и да изчезне от Минесота, жените по приемите идваха да се докоснат до него. Някакво момиче, още ненавършило двайсет години, което крещи в екстаз на една от сказките му. Водеща в радиото, която го сграбчва за ръката на обяд и му казва: „Трябва да ви имам точно вас.“ Човек би помислил, че е сандвич или нещо подобно. Цели четирийсет години така и не разбра кое е това нещо, което явно му липсва и което кара жените да се загледат в мъжа. Известността ли? И само тя ли? Струваше му се, че има още нещо.

Мина му през ума, че тук може да се направи сравнение. В усещането, че си знаменитост, има нещо леко неприлично. То може да се сравни с усещането при вида на списанията за секс по вестникарските будки. В тях има нещо смущаващо. И все пак, ако си сигурен, че никой не те наблюдава, вероятно ти се дощява да им хвърлиш един поглед. Част от теб иска да се отърве от списанията, но друга иска да ги разгледа. Това е сблъсък между два модела на качеството — социален и биологичен.

Същото е и с известността, само че сблъсъкът тук е между социалните и интелектуалните модели!

Известността за социалните модели е същото, каквото е сексът за биологичните. Сега вече Федър започваше да проумява. Известността е Динамично Качество в рамките на статичното социално еволюционно равнище. Може да изглежда чисто Динамично Качество, но не е така. Сексуалното желание е Динамичното Качество, което първичните биологични модели са използувани навремето, за да се самоорганизират. Известността е Динамичното Качество, което първобитните социални модели са използували навремето, за да се самоорганизират. Това придава ново значение на известността.

Тя няма никакъв смисъл в субектно-обектната вселена. Но в ценностно структурираната вселена известността с рев излиза на преден план в действителността като огромен, изначален параметър. Превръща се в организираща сила на цялото социално еволюционно равнище. Развитите, сложни човешки общества не биха били възможни без силата на известността. Също и простите.

Странно как един въпрос може кротко да дреме в теб и най-неочаквано отговорът да започне да се разплита.

Известността е културна сила. Точно така. Или поне така изглежда.

Пълна лудост. Хората се спускат с буре по водопада Ниагара с риск да загинат само за да станат известни. Заради известността убийците погубват хора. Може би дори държавите обявяват войни всъщност за да се прочуят още повече. По този въпрос може да се изгради цяла антропология.

Ами разбира се. Ако се върнем назад към най-ранните писмени паметници в историята, към клинописа върху глинените плочки във Вавилон, за какво разказват те? Естествено за една знаменитост: „Аз, Хамурапи, съм повелителят тук. Имам толкова и толкова коне, държанки, роби и волове, аз съм най-великият от всички велики царе и нямате друг избор, освен да ми повярвате.“ Нали за това е измислена писмеността? Или когато четем Ригведа, най-старата религиозна литература на индусите, за какво се говори там? „Дори небесата и земята не са дорасли да стигнат до половината ми. Не съм ли пил сок от сома? Аз в своето величие съм надминал небесата и цялата просторна земя. Не съм ли пил сок от сома?“ Това се тълкува като посвещение на Бога, но стремежът към слава е очевиден. Сега Федър си припомни, че в „Одисеята“ на Омир малко се бе смутил от отъждествяването на Качеството и известността. Може би в Омировите времена, когато еволюцията не е достигала до разграничението между социалното и интелектуалното равнище, двете са били равнозначни.

Пирамидите са били съградени заради известността. Всички статуи, дворци, наметала и накити като белези на социалната власт са само средства да станеш известен. Перата на индианците. Децата, на които се казва, че ще ослепеят, ако зърнат императора. Всички благороднически титли, лордове, преподобни и доктори на европейците са символи на известността. Всички отличия, награди, сини ленти, повишения в службата, всички „висши изборни длъжности“, всички комплименти и ласкателства по чайове и коктейли са начин за утвърждаване на известността. Всички вражди и битки за престиж сред академичните й научните кръгове. Всички засягания от „обиди“. Цялата идея за „запазване на лицето“ в Изтока. Известността. Известността.

Дори полицейската униформа е един вид нейно средство, защото те кара да изпълняваш безпрекословно нарежданията. Без известността никой няма да се подчинява на чужди заповеди и обществото ще се разпадне.

… Гимназията. Точно гимназията е мястото, откъдето тръгва славата на знаменитостите. Тя кара ламтящите за нея да играят футбол всеки следобед. Затова ги има и мажоретките с помпоните. Това е известността. Те се къпят в лъчите й като знаменитости. А Федър дори не бе забелязал, че тя съществува. Но и да беше забелязал, пак нямаше да оцени истинското й значение. Може би затова остана невзрачен. Тя го отдели от тълпата с блеснали очи, красиви дрехи, широки усмивки и шумни разговори.

Спомни си, че в университета силата на известността продължаваше да действува, особено в курсовете и студентските групи. Но там вече бе по-слаба. Всъщност качеството на един университет може да се измери чрез сравнението между относителните достойнства на моделите на известността и на интелектуалните модели. Никъде няма спасение от знаменитостите, дори в най-добрите университети, но там интелектуалците могат да ги пренебрегнат и да общуват само помежду си.

Така или иначе, тук се явяваше цяла неизследвана област, за която Федър никога нямаше да има достатъчно време — антропологията на известността.

Отделни проучвания са правени — антрополозите внимателно изследват племенните модели, за да разберат кой на кого се кланя. Но те са нищожна частица в сравнение с неизползуваните възможности.

Парите и известността са слава и богатство, класическата органична двойка сили в Динамичното създаване на социални ценности. Славата и богатството са огромни Динамични параметри, които определят формата и съдържанието на обществото. Цели университетски катедри, дори отделни колежи се занимават с изучаване на икономика, тоест с богатството, но разполагаме ли с нещо, което да е също толкова отдадено на изучаване на славата? Какъв точно е културният механизъм за контрол над формата на огледалата, които пораждат различните образи на известността? Може ли анализът на силата, променяща огледалата, да допринесе за разрешаване на етническите конфликти? Федър не знаеше отговора. Защо може да минаваш за страхотен примерно в Германия, но прекосиш ли границата с Франция, изведнъж се оказва, че не струваш нищо, без изобщо да си се променял? Кое променя огледалата?

Може би политиката, но тя смесва известността със статичните правни модели и не е чисто научно изследване на известността. Впрочем както днес се преподава политологията, излиза, че известността е нещо случайно за политика. Но си заслужава човек да отиде на което и да е политическо събрание и да се вгледа в движещите му сили, да наблюдава борбата на кандидатите за все по-голяма известност. Те знаят как да я постигнат.

Мислите му продължаваха все в тази посока.

Но според Метафизиката на Качеството зад социалните огледала съществува друга действителност. Точно тази, която Федър беше проучвал. Всъщност зад огледалата има две равнища на действителността — интелектуална действителност и зад нея Динамична действителност.