Лайла (Изследване на нравствеността)

Приемем ли, че същността на викторианския ценностен модел се състои в поставянето на обществото над всичко друго, нещата идват на мястото си. Това, което днес наричаме викторианско лицемерие, изобщо не се е смятало за лицемерно. Било е добродетелен опит хората да се придържат и в мислите си към общественото благоприличие. За викторианците качеството и интелектуалността не са били свързани по такъв начин, че качеството задължително да минава проверката за интелектуален смисъл. Според тях проверката за всичко се изчерпвала с въпроса: „Как ще погледне на това обществото?“

Да се проверява дали обществените форми имат интелектуален смисъл се е смятало за „неблаговидно“, а викторианците твърдо вярвали в обществената благовидност и я смятали за висш белег на цивилизованост. Понятието „благовидност“ претърпява интересни промени, историята му е поучителна, а влаганото в него викторианско съдържание е още по-показателно. Още калвинистите говорят за „състоянието на благодат“ като вид „просветление“. Но при викторианците „божествената благодат“ се измества от „обществената благовидност“.

За ранните калвинисти и за нас принизяването на това понятие изглежда недопустимо, но става разбираемо, ако приемем, че според викторианските ценностни модели обществото действително е било Бог. По думите на Едит Уортън викторианците са се бояли от скандалите повече, отколкото от болестите. Вярата в религиозните ценности на прадедите им била загубена и на нейно място дошла вярата в обществото. Корсетът на обществото според тях е единственото спасение от бездната на злото. Формализмът и превзетата скромност са опит за потискане на злото чрез недопускането му във „висшите“ помисли и при викторианците представите за духовно извисен и социално издигнат човек се покриват. Между тях няма никаква разлика. „Бог е съвършен благородник и по всяка вероятност и владика.“ Да бъдеш благородник се е смятало за възможно най-голямото приближаване до Бога още тук, на земята.

Всичко това обяснява защо викторианските забогатели разбойници в Америка сляпо подражавали на европейската аристокрация по толкова смехотворен за нас начин. То обяснява и модата сред викторианските богаташи да плащат луди пари, за да бъдат включени в биографиите на „изтъкнати граждани“. Обяснява защо викторианците толкова презирали борческата страна в личността на американеца и ставали жалки в безкрайното си желание да я прикрият. Те искали да я зачеркнат от живота си, да я потулят с всички възможни средства.

Това обяснява силната омраза на викторианците към индианците. Твърдението: „Единственият добър индианец е мъртвият индианец“, е викторианско. Идеята за изтребление на всички индианци се налага едва след деветнайсети век. Викторианците се стремели да унищожат „непълноценните“ общества, които според тях са проявление на злото. Колониализмът, който преди това е бил икономическа възможност, по времето на викторианците се превръща в морална кауза, в „бремето на белия човек“ да разпространява техните социални модели и добродетели по целия свят.

Истината, знанието, красотата, всички идеали на човечеството се предават от поколение на поколение като пламтящ факел, казваше директорът на училището, всяко поколение трябва да го държи високо и да го защитава дори с цената на живота си, за да не угасне. Но за него факелът се свеждаше до статичния викториански модел на обществените ценности. Директорът не знаеше или предпочиташе да премълчава, че факелът на викторианския романтичен идеализъм е угаснал много преди той да произнесе тези думи през трийсетте години на двайсети век. А може би се мъчеше да го запали отново.

Но няма как да запалиш отново факела с викторианските ценностни модели. Веднъж излязъл от бутилката на обществените ограничения, духът на разума много трудно ще се върне пак в нея. Пък и е безнравствено да се опитваш да го натикаш обратно в бутилката. Общество, което се мъчи да ограничи истината заради собствените си цели, е по-низша еволюционна форма от истината, която се мъчи да ограничи обществото заради собствените си цели.

Викторианците са задушавали истината винаги, когато тя им е изглеждала неприемлива за обществото, също както са потискали мислите си за засъхналия конски тор по улиците, откъдето са минавали с файтоните си. Прекрасно са знаели, че торът е около тях. Вдишвали са и са усещали миризмата. Но според тях било неблагоприлично да мислиш за него. Било просташко да говориш ясно и открито. Никога не го допускали, освен когато били притиснати от изключителни обществени обстоятелства, защото простащината била форма на злото.

Понеже се смятало за лошо да говориш открито за истината, апаратът им за самокоригиране на обществото закърнял и се парализирал. Къщите, общественият живот се изпълнили с труфила, които неудържимо се трупали. Безсмислената украса била толкова тежка, че било почти невъзможно да се разбере предназначението на предмета. Първоначалният му замисъл се губел под безбройните финтифлюшки и къдрички.

Накрая същото се случило и с умовете им. Езикът им се изпълнил с декоративни финтифлюшки, които неудържимо се трупали, докато не станал напълно неразбираем. Хората обаче не смеели да признаят, че не го разбират, защото това би било проява на простащина и лошо възпитание.

След закърняването на викторианския дух и обрамчването на ума с обществени ограничения се затворили всички пътища към качеството с изключение на социалното. Така обществената база, лишена от интелектуално съдържание и биологична целенасоченост, бавно и безпомощно се приближавала към собственото си глупаво самоунищожение: към безсмисленото избиване на милионите нейни деца на бойните полета през Първата световна война.

22.

Когато физическият климат изведнъж се променя от високи към ниски температури или от високо към ниско атмосферно налягане, резултатът обикновено е буря. Когато общественият климат се променя от нелепи обществени ограничения върху целия разум към относителен отказ от всички социални модели, резултатът е обществен ураган. Ураганът е историята на двайсети век.

Федър предполагаше, че подобни промени са настъпвали и в миналото. В деня, когато първите протозойски форми са решили да се съберат в метазойско общество. Или в деня, когато първите риби чудаци са решили да напуснат водата. Или вече в историческите времена в деня, когато Сократ умрял, за да утвърди независимостта на интелектуалните модели от обществения им произход. Или в деня, когато Декарт решил да постави себе си в началото на цялата действителност. Тогава всичко се е променяло по законите на еволюцията. И както при почти всички промени, на никого не му е минавало през ума, че се променя.

Федър помисли, че ако трябва да посочи ден, в който господството на обществото над разума е отстъпило пред господство на разума над обществото, би се спрял на 11 ноември 1918 година — деня на примирието, края на Първата световна война. А за човек — символ на промяната, би избрал президента Удроу Уилсън.

Сред всички негови снимки Федър би избрал тази, на която Уилсън обикаля Ню Йорк в открита кола и сваля великолепния си копринен цилиндър — символ на високото му положение във викторианското общество. За водещ цитат би се спрял на някоя от проникновените му речи — символ на високото му положение в интелектуалните кръгове: „Трябва да използуваме разума си, за да спрем една бъдеща война, не можем да разчитаме, че обществените институции ще действуват нравствено от само себе си, те трябва да се направляват от разума.“ Уилсън принадлежи на два свята — викторианското общество и новия интелектуален свят на двайсети век. Той е единственият университетски преподавател, избран за президент на Съединените щати.

Преди Уилсън академичните кръгове били второстепенни и периферни в структурата на властта във викторианското общество. Интелигентността и знанията се смятали за ярка проява на обществен успех, ала от интелектуалците не се очаквало да управляват самото общество. Те били негови ценени слуги, също като свещениците и лекарите. Трябвало да красят обществения парад, но не и да го оглавяват. Ръководството трябвало да се осъществява от практични „делови мъже“. Малцина викторианци подозирали какво ги очаква — само след няколко години интелектуалците, които те идеализират като най-добрите представители на високата им култура, се обръщат срещу тях и разрушават с презрение тази култура.

Викторианският обществен строй и викторианската нравственост, довели до Първата световна война,