Лайла (Изследване на нравствеността)

студ.

Пак погледна водата.

Не искаше повече да й е студено. Беше се уморила да се бори. Можеше просто да се откаже. Да се отпусне.

Само да се отпусне. Надолу към онази ръка във водата. Тя се подаваше от мястото, където беше клонът, беше се протегнала, за да го стигне. Ръката се приближаваше до Лайла, но водата се завихри и я отнесе. Приличаше на бебешка ръка над водата. Бебешка ръка.

Ръчичката се протягаше над повърхността. Наистина беше бебешка. Виждаха се пръстчетата. Лайла не можеше да я стигне във водовъртежа, но след като тя се доближи още повече, успя да я улови. Сърцето й замря, докато я издърпваше от водата.

Телцето беше сковано и изстинало.

Беше със затворени очички. Слава Богу. Лайла почисти мръсотията от тялото и се увери, че още е непокътнато. Рибите още не го бяха нападнали. Но не дишаше.

Лайла взе от пода на кабината пуловера, сложи го в скута си, за да увие бебето, и го притисна до себе си. Залюля го и постепенно почна да усеща, че студът отстъпва. „Всичко е наред — занарежда тя, — всичко е наред. Ще се оправиш. Всичко свърши. Сега ще ти е добре. Никой няма да ти направи нищо лошо.“

След малко Лайла почувствува топлината на тялото до своето. Пак го залюля. После тихо му запя песничка, която знаеше отдавна.

Трета част

24.

„Притежава ли Лайла Качество?“ Въпросът изглеждаше неизчерпаем. Федър вече бе измислил един отговор: „Биологично да, социално не“, но той не стигаше до най-дълбоката същност. Тук имаше още нещо освен социалното и биологичното.

Федър дочу гласове в коридора, които станаха по-силни и се доближиха, после пак се отдалечиха.

Всъщност след края на Първата световна война в картината се намесва и интелектуалното равнище, което започва да господствува над всичко. Именно интелектуалното равнище объркваше всичко. Въпросът, дали промискуитетът е нравствен, е имал своето решение от праисторическите времена до викторианската епоха, но изведнъж всичко се обръща с главата надолу заради новото господство на разума, който твърди, че безразборните полови връзки не са нито морални, нито неморални, те са аморално човешко поведение.

Сигурно затова Райгъл се ядоса толкова в Кингстън. Според него Лайла беше безнравствена, защото бе разбила едно семейство и бе съсипала общественото положение на един мъж — биологичен модел на качеството и секса, — бе разрушила един социален модел на качеството, едно семейство и една кариера. Райгъл се вбесяваше, че тъкмо в такива моменти се намесват разни интелектуалци като Федър, които заявяват, че не е било разумно да се потискат биологичните нагони, че такива въпроси трябвало да се решават на основата на разума, а не на обществените норми.

Но ако Райгъл отъждествяваше Федър с този кодекс на отношенията между разума и обществото и причинените от него вълни на обществен подем, той явно бъркаше. Метафизиката на Качеството изкоренява интелектуалния източник на объркването. Учените твърдят: „Науката не се занимава с ценности. Науката се занимава само с факти.“

В субектно-обектната метафизика това банално съждение е неоспоримо, ала Метафизиката на Качеството задава въпроса, с кои ценности не се занимава науката.

Земното притегляне е неорганичен ценностен модел. Но науката не се ли занимава с него? Истината е интелектуален ценностен модел. Науката не се ли занимава с нея? Ученият може на основата на разума да възрази, че нравственият въпрос: „Редно ли е да убиваш ближния?“, не е въпрос на науката. Но може ли със същата увереност да твърди, че нравственият въпрос: „Редно ли е да се фалшифицират научни данни?“, не е въпрос на науката? Може ли като учен да заяви, че науката не се занимава с фалшифицирането на научни данни? Ако реши да извърта и се помъчи да твърди, че това е нравствен въпрос за науката, но не е част от нея, той ще изпадне в шизофрения. По такъв начин ще признае, че съществува реален свят, който науката не е в състояние да разбере.

Метафизиката на Качеството ясно заявява, че науката не се занимава единствено със социалните ценности и нравственост, особено църковните.

За това съществуват важни исторически причини:

Учението за липсата на връзка между науката и нравствеността в обществото може да се проследи чак до древногръцкото убеждение, че мисълта е независима от обществото, съществува самостоятелно и няма родители. Древните гърци, като например Сократ и Питагор, проправят пътя за основния принцип на науката — истината съществува независимо от общественото мнение. Определят я прякото наблюдение или по експериментален път, а не разпространеното мнение. Идеята за независимостта на науката от обществото никак не е била безопасна за ранните си поддръжници. Заради нея са умирали хора.

Борците, бранили науката от контрола на църквата, твърдят, че науката не се занимава с нравствеността. Интелектуалците оставят църквата да решава въпросите на нравственото. Но по-обхватната интелектуална конструкция на Метафизиката на Качеството изяснява, че политическата битка на науката за освобождаване от господството на обществените морални норми всъщност е нравствена! Тя е битка на по-висшето, интелектуалното еволюционно равнище, което се стреми да не бъде погълнато от по-низшето, социалното равнище.

След като изясни изхода на политическата битка, Метафизиката на Качеството може да се върне към първоначалния въпрос и да го зададе по следния начин: „Всъщност колко независима е науката от обществото?“ Отговорът е: „Изобщо не е независима.“ Науката, за която социалните модели нямат значение, е също толкова нереална и абсурдна, както обществото, за което биологичните модели нямат значение. Тя е невъзможна.

Ако обществото изобщо не намира място в научните открития, къде тогава се раждат научните хипотези? Ако наблюдателят е напълно обективен и записва единствено наблюденията си, къде ще наблюдава хипотезите? Атомите не разнасят хипотезите за себе си като ръчен багаж. Щом приемаме, че съществува изцяло субектно-обектна наука с отношения единствено между разума и материята, целият въпрос се превръща в неизбежна интелектуална черна дупка.

Нашите научни описания на природата винаги са извлечени от културата. Природата ни казва само онова, което нашата култура ни предразполага да чуем. Подбираме неорганичните модели, които ще наблюдаваме, и онези, които ще пренебрегнем, на основата на социалните ценностни модели, а отказът от подбор се осланя на биологичните ценностни модели.

Декартовото „Мисля, следователно съществувам“ е исторически разтърсваща декларация за независимостта на интелектуалното еволюционно равнище от социалното, но дали Декарт би казал същото, ако беше китайски философ от седемнайсети век? И дори отговорът да е утвърдителен, щеше ли някой в Китай през седемнайсети век да го нарече блестящ мислител и да впише името му в историята? Декартовото твърдение би било вярно само ако гласеше: „Френската култура от седемнайсети век съществува, следователно аз мисля, следователно съществувам.“

Метафизиката на Качеството решава проблема с взаимоотношенията между разума и обществото, субекта и обекта, разума и материята, като ги съотнася към по-мащабна система на осмисляне. Предметите са неорганични и биологични ценности, докато субектите са социални и интелектуални ценности. Те не са две загадъчни вселени, които се носят в някакъв субектно-обектен сън без никаква реална връзка помежду си. Те имат реална еволюционна връзка. И характерът на връзката им е нравствен.

В рамките на еволюционната връзка можем да видим, че разумът има функции, които представят науката и философията в различна светлина. Разумът никога не си е поставял еволюционната цел да разкрие изначалния смисъл на Вселената. Подобно намерение му е приписано сравнително неотдавна. Историческата му цел е да помогне на обществото да намери храна, да разкрие опасностите, да победи враговете. Той може да се справи добре или зле в зависимост от понятията, които изобретява за