Лайла (Изследване на нравствеността)

целта.

Клетките Динамично изобретяват животните, за да се съхранят и усъвършенствуват. Животните Динамично изобретяват обществата, а обществата на свой ред Динамично изобретяват по същите причини интелектуалното познание. Ето защо на въпроса: „Каква е целта на цялото интелектуално познание?“, Метафизиката на Качеството отговаря: „Главната цел на познанието е да усъвършенствува и съхрани обществото по Динамичен път.“ Познанието е надрасло историческата цел и се превръща в самоцел, също както обществото е надрасло първоначалната си цел да запази физически човешкия род и се е превърнало в самоцел. Този процес на отдалечаване от първоначалните цели в посока към по-висше Качество е нравствен растеж. Той обаче не премахва първоначалните цели. И когато нещата се объркат и се отдалечат прекалено много, полезно е да се напомни каква е отправната точка.

Метафизиката на Качеството посочва, че общественият хаос на двайсети век може да се намали чрез връщане към отправната точка и преоценка на изминатия път. Според нея господството на обществото над разума е безнравствено поради същите причини, които определят безнравствеността на господството на родителите над децата. Но това не означава, че децата трябва да убият родителите си, нито пък че интелектуалците трябва да убият обществото. Интелектът може да поддържа статичните модели на обществото, без да се страхува от господството, като внимателно разграничава нравствените въпроси от социално-биологичен и интелектуално-социален характер и не допуска посегателства в едната или другата посока.

Важен тук е сблъсъкът не просто между общественото и биологичното, а между два съвършено различни нравствени кодекса, където обществото е средният термин. Съществува нравствен кодекс на отношенията между общественото и биологичното, както и нравствен кодекс на отношенията между разума и обществото. Всъщност Райгъл не нападаше Лайла, той нападаше нравствения кодекс на отношенията между разума и обществото.

В битката на общественото срещу биологичното новите интелектуалци на двайсети век застават на страната на биологията. Обществото може да се справи с биологията само със затвори, оръжие, полиция и армия. Но когато интелектуалците начело на обществото подкрепят биологичното в борбата срещу общественото, обществото попада под кръстосан огън и остава беззащитно.

Според Метафизиката на Качеството нравствените кодекси всъщност са не два, а пет — кодекси на отношенията между неорганичното и хаотичното, между биологичното и неорганичното, между социалното и биологичното, между интелектуалното и социалното, между Динамично и статично. Последният вид, кодексът на отношенията между Динамичното и статичното, утвърждава, че доброто в живота не се определя от общественото или интелектуалното, или биологичното. Доброто е свобода от господството на който и да е статичен модел, но тя не се постига непременно чрез разрушаване на самите модели.

Райгъл тълкуваше най-новата история на нравствеността може би по доста опростен начин: старите кодекси срещу новия хаос. Но според Метафизиката на Качеството нещата не са чак толкова прости. Анализът на различните нравствени системи разглежда историята на двайсети век по съвсем различен начин:

До Първата световна война господствуват обществените кодекси. В периода между двете световни войни господството на интелектуалците е неоспоримо. От края на Втората световна война до седемдесетте години интелектуалците продължават да господствуват, но към тях се отправят все по-големи предизвикателства, които могат да се нарекат с името „неуспялата революция на хипитата“. А от началото на седемдесетте години се наблюдава бавно и объркано, неразумно отдръпване назад към някакви псевдовикториански нравствени позиции, съпътствувано от безпрецедентно и необяснимо нарастване на престъпността.

Измежду всички изброени етапи най-често погрешно се обясняват последните два. Тълкуват хипитата като лекомислени, разглезени деца, а последвалият ги период като „завръщане към ценностите“, каквото и да е неговото съдържание. Но Метафизиката на Качеството се придържа към противоположното мнение — според нея нравственият напредък е в революцията на хипитата, а сегашният период е разпадане на ценностите.

Революцията на хипитата от осемдесетте години е нравствена революция както срещу обществото, така и срещу интелектуалността. Тя е ново обществено явление, което нито един интелектуалец не е предвидил и не е успял да обясни. Революцията се извършва от децата на заможните, добре образовани, „съвременни“ хора. Те изведнъж се нахвърлят срещу родителите, училището и обществото с неподозирана омраза. Тук интелектуалците на двайсети век не се борят за нов рай, като се освобождават от викторианските ограничения. Те се сблъскват с нещо съвсем различно.

Федър смяташе, че промените се разбират толкова трудно, защото врагът е самото „разбиране“, статичният разум. Книгата, олицетворяваща културата на този период — „По пътя“ на Джек Керуак, представлява безкрайна лекция против разума. „… Всички мои приятели в Ню Йорк бяха в отрицателната кошмарна позиция да сразят обществото с измъчените си книжни, политически или психоаналитични причини — пише Керуак, — но Дийн (главният герой в романа) просто се втурва в обществото, жаден за хляб и любов, без да го е грижа за друго.“

През двайсетте години се смята, че обществото е причина за човешките нещастия и че разумът може да ги излекува, но през шейсетте години вече се шири мнението, че и обществото, и разумът причиняват всички нещастия, а изходът е в преодоляването на обществото и разума. Всичко, което интелектуалците от двайсетте години се борят да създадат, децата цветя от шейсетте години се борят да разрушат. Задължителният репертоар включва презрение към нормите, материалните придобивки, войната, полицията, науката, техниката. Важно място заема „продухването“ на мозъците. Наркотиците, които разрушават способността да се разсъждава, са почти свещени. В евангелие се превръщат източните религии, като например дзен и веданта, които обещават освобождение от затвора на разума. Подражава се на културните ценности на чернокожите и индианците, доколкото те са антиинтелектуални. Анархията става най-популярната политика, а мръсотията, бедността и хаосът — най-популярният начин на живот. Дегенератските прояви са самоцел. Добро е всичко, с което се отърсваш от сковаващата интелектуална хватка на социално-интелектуалната върхушка.

Към края на шейсетте интелектуализмът на двайсетте години попада в невъзможен капан. Ако продължи да се застъпва за още по-пълно освобождаване от викторианските обществени ограничения, ще привлича само повече хипита, които всъщност довеждат антивикторианството до крайност. Но ако, от друга страна, възприеме по-съзидателен подход да се съобразява с обществото и така да противодействува на хипитата, само ще привлича повече викторианци в редовете на реакционната десница.

Двойното политическо поражение е неизбежно и през 1968 година то отрязва един от последните велики либерални лидери интелектуалци от периода на Новия курс — кандидата на Демократическата партия в президентските избори Хюбърт Хъмфри.

„Нагледал съм се на такива работи! — възкликва Хъмфри на злополучния конгрес на демократите през 1968 година. — Видял съм предостатъчно!“ Но той не намира обяснение, нито изход, както впрочем всички останали. Великата революция на интелектуалците от първата половина на двайсети век, тази очовечена от разума мечта за „Велико общество“, е убита в собствената клопка на освобождението от обществените ограничения.

Федър смяташе, че революцията на хипитата би могла да отбележи същия напредък спрямо двайсетте години, както самото второ десетилетие спрямо социалните деветдесет години на миналия век, но след анализа стигна до извода, че революцията на шейсетте с техния „Динамизъм“ е допуснал катастрофална грешка, която я смазва още преди фактическото й начало.

След като хипитата отхвърлят наследените обществени и интелектуални модели, остават само два пътя напред: към биологичното качество и към Динамичното Качество. Революционерите от шейсетте години смятат, че тъй като и двете са антиобществени и антиинтелектуални, би трябвало да са тъждествени. Ето голямата им грешка.

Американските автори, които по онова време пишат за дзен-будизма, са красноречив пример за объркването. Често се смята, че при дзен-будизма „всичко може да мине“ без затруднения. Ако изпълняваш всички свои хрумвания, без да се съобразяваш с обществените норми, ще проявиш заложеното в природата