ти начало на Буда. Това не може да не е звучало странно за дошлите в САЩ японски учители по дзен. Японският дзен-будизъм е така педантично привързан към нормите на обществената дисциплина, че пред него пуританите изглеждат едва ли не разпуснати.
През петдесетте и шейсетте години Федър също бе смесвал биологичното качество и Динамичното Качество, но Метафизиката на Качеството очевидно му помогна да преодолее объркването. Когато се получи объркване между биологичното качество и Динамичното Качество, резултатът е нарастване на Динамичното. Това е изключително разрушителна форма на израждане, пример за нея са убийствата в Мансън, лудостта в Джоунстаун и общото увеличаване на престъпността и наркоманията в цялата страна. В началото на седемдесетте години хората започват да го осъзнават и се отдръпват от движението, а революцията на хипитата, също както революцията на интелектуалците през двайсетте години, се превръща в неуспял морален бунт.
Федър вече виждаше как нравствените движения търпят провал. Революцията на интелектуалците подкопава устоите на социалните модели, а революцията на хипитата — основите както на статичните, така и на интелектуалните модели. На тяхно място не идва нищо по-добро. В резултат се влошава социалното и интелектуалното качество. Спада общото равнище на интелигентността в Съединените щати според стандартните тестове. Организираната престъпност става все по-могъща и по-зловеща. Градските гета се разрастват и опасностите в тях се увеличават. Краят на двайсети век в Америка прилича на затегнат и ръждив интелектуален, социален и икономически колан — обществото се отказва от Динамичното усъвършенствуване И се мъчи бавно да се върне към последната статична дупка, към викторианството. Нахлуват все нови и нови Динамични чуждестранни култури, защото то е неконкурентно. В бедните градски квартали, където старите викториански морални норми са почти разрушени, не се заражда мечтаният от революционерите нов рай. Те изпадат отново под властта на терора, насилието и бандите убийци — старата биологична нравственост за правото на силния в праисторическото разбойничество, което първобитните общества си поставят за цел да превъзмогнат.
Федър обърна поглед към прозореца на хотелската стая и мрака зад него. Всеки път, когато се връщаше в Ню Йорк, си задаваше един и същи въпрос: ще оцелее ли този град или не? В него винаги са съществували социални проблеми, но той ги е преодолявал и е излизал оттам укрепнал. Можеше да се повтори същото, ала този път перспективите не изглеждаха блестящи. Федър си спомни заглавието, с което през викторианската епоха Ръдиард Киплинг описва Калкута — „Градът на ужасните нощи“: Ето в какво се превръщаше Ню Йорк.
Няма по-Динамично място в света, но цената, която трябва да платиш, за да бъдеш Динамичен, е нестабилността. Всяка Динамична ситуация е заплашена от сътресения, разяждане и дори пълен провал. Винаги когато правиш стъпки към неизвестното, поемаш риска да бъдеш смазан от него. Винаги се е водела битка между най-Динамичните и най-моралните, от една страна, и най-биологичните и най-неморалните, от друга, между отличниците и двойкаджиите. Хората от междинните групи живеят в други квартали и предградия и се занимават със статични неща. Но сега победата май беше на страната на втората група.
От хотелския прозорец с изглед към парка сякаш се виждаше как от гетата в северната част се надига ужасна нощ, как социалните модели са затъмнени от нахлуващите необуздани биологични модели, които затягат обръча и постепенно приспиват Ню Йорк за вечен сън. Това не е война на раси или култури. Войната се води от обществото срещу моделите на разума и моделите на биологията, отслабени от допуснатите през двайсети век грешки.
Най-зловещото в разпадането на Римската империя е, че завоевателите й така и не разбрали, че са я покорили. Те парализирали моделите на римската обществена структура до такава степен, че всички просто я забравили. Данъците станали несъбираеми. Във войската от варвари наемници вече не се плащали заплати. Всичко рухнало. Моделите на цивилизацията били забравени и на тяхно място се настанила тъмна епоха.
Федър не беше съвсем сигурен, но му се струваше, че по улиците забелязва една особена кротост, каквато не помнеше да е виждал преди. Зловещата кротост на остарелите и покварени култури, кротостта на неаполитанските улични песни и старите мексикански
Смъртоносната нощ се спускаше над града, защото бяха парализирани интелектуалните модели, които би трябвало да управляват, да разкриват заплахата и да поведат битката срещу нея. Парализата се дължеше не на външни сили, а на вътрешния строеж на тези модели, които тъкмо затова не успяваха да осмислят събитията.
Все едно да наблюдаваш как паякът изчаква, докато осата се готви да го нападне. Той може да избяга по всяко време, за да спаси живота си, но не го прави. Просто чака, скован от някакъв вътрешен модел на реакциите, поради който не успява да забележи смъртната опасност. Осата снася яйцата си в тялото на паяка и животът му продължава, докато ларвите не го заръфат и не го унищожат бавно.
Според Федър Метафизиката на Качеството можеше да замести парализиращата интелектуална система, която не противостои на разрухата. Парализата на Щатите е парализа на нравствените модели. Нравствеността не може да функционира нормално, защото от интелектуална гледна точка е обявена за незаконна от господствуващата в съвременното обществознание субектно-обектна метафизика. Субектно- обектните модели никога не са имали за цел да управляват обществото и не се занимават с това. Но когато получат възможността да го управляват, да определят моралните норми и да диктуват ценностите, когато обявят, че няма ценности и няма морал, резултатът не е напредък. Резултатът е катастрофа в обществото.
Точно този интелектуален модел на аморална „обективност“ е в дъното на влошаващото се положение в американското общество, защото руши статичните социални ценности, които биха предотвратили процеса на влошаване. Той заклеймява социалното потисничество като най-големия враг на свободата, но не успява да предложи нравствен принцип, разграничаващ Галилей, който се бори срещу потисничеството на обществото, от най-обикновения престъпник, който също му се противопоставя по свой начин. Затова защитава и двамата. И именно тук се корени проблемът.
Федър помнеше събиранията на интелектуалци като него през петдесетте и шейсетте години, които всъщност изразяваха възхищението си от епизодичните появи на разни престъпни типове. „Ето ни — сякаш казваха те, — пласьори на наркотици, деца цветя, анархисти, борци за граждански права, университетски преподаватели — всички ние сме братя по оръжие в битката против жестокия и покварен обществен строй, който е общият ни враг.“
Всички по тези събирания мразеха ченгетата. Всичко, което се противопоставяше на полицията, се смяташе за добро. Защо? Ами защото полицаите не проявяват интелектуалност по нито един въпрос. Те са само опората на обществения строй. Почитат системата и мразят интелектуалците. Почти кастово разделение. Полицията принадлежеше към низшата каста. Интелектуалците поставяха себе си над престъпността и насилието, с които полицаите се бореха всекидневно. Освен това полицаите не бяха и достатъчно образовани. Най-добре беше да им се отнеме оръжието. Така щяха да заприличат на полицията в Англия, където нещата вървяха по-добре. Смяташе се, че престъпността се поражда от полицейските репресии.
В цялата тази тълпа блудкавата, неизбистрена каша, наречена „права на човека“, минаваше за морал. Освен това човек трябваше да е „разумен“. Федър не беше чувал съдържанието на тези понятия да се разкрива някъде. Очакваше се те да се приемат безрезервно.
Сега вече знаеше, че никой не ги обяснява, защото не може. В субектно-обектното възприемане на света тези понятия нямат никакво значение. Не съществуват „права на човека“. Не съществува нравствена разумност. Има само субекти и обекти, нищо друго.
Единствено Метафизиката на Качеството може да разплете сантименталното кълбо от логически
