Лайла (Изследване на нравствеността)

парализата.

Метафизиката на Качеството също се връща към началата, но тя подчертава, че човекът е съставен от статични еволюционни равнища, които реагират на Динамичното Качество. Според нея биологичните и културните модели често се групират заедно, но да твърдиш, че културният модел е неотменна част от биологичния човек е все едно да вярваш, че програмите „Лотус 1, 2 и 3“ са неотменна част от компютрите „Ай Би Ем“. Това не е вярно. Културите са източник не на цялата нравственост, а само на ограничена част от нея. Културите могат да се оценяват от нравствена гледна точка според приноса им към еволюцията на живота.

Култура, която подкрепя господството на социалните ценности над биологичните, във всички случаи е по-висша от културите, които не го подкрепят, а култура, която подкрепя господството на интелектуалните ценности над социалните, във всички случаи е по-висша от останалите. Безнравствено е да се говори против хората заради цвета на кожата им или други генетични особености, които не могат да бъдат променени, пък и нямат никакво значение. Не е безнравствено обаче да се говори против човек заради културните му особености, ако те са безнравствени, защото могат да бъдат променяни и имат значение.

Чернокожите нямат право да нарушават обществените норми и да обвиняват в „расизъм“ всеки, който се помъчи да ги спре, ако самите норми не са расистки. Обвиненията в такива случаи се превръщат в клевета. Борбата в защита на обществените норми не е война между чернокожи и бели, испаноговорящи и чернокожи, бедни и богати и дори между глупави и умни, тя не е културно противопоставяне. Войната се води между биологичното и общественото.

Това е война на биологичните чернокожи и биологичните бели срещу обществените чернокожи и обществените бели. Генетичните модели внасят само объркване. И за да сложи край на парализата на обществото в тази война, разумът трябва да знае на чия страна е и твърдо да застане на нейните позиции. Когато биологичните ценности подкопават социалните, интелектуалците са длъжни да разкрият социалното поведение независимо от етническата му обвързаност и да го подкрепят безрезервно. Те са длъжни също да разкрият биологичното поведение независимо от етническата му обвързаност и да ограничат или разрушат гибелните биологични модели безмилостно, както лекарят унищожава вирусите, преди биологичните модели да са разрушили обществото.

Градът на ужасните нощи. Какъв кошмар!

Федър се замисли какво ще се случи с Лайла, която се луташе от едно място на друго. Сигурно имаше достатъчно опит, за да се погрижи за себе си, и все пак Федър се тревожеше. Мъчно му беше за нея.

Стана, отиде в спалнята и погледна леглото — чудеше се дали да легне да спи. Реши да вземе душ. Скоро нямаше да му се отдаде такава възможност.

После се сети, че няма смисъл да остава в хотелската стая. Беше свършил работата си с Редфорд. Трябваше да се върне на реката и да се погрижи за яхтата. Предния ден беше проверил въжетата, но можеше да се случи нещо, да мине някой шлеп и вълните да направят беля. Лайла беше казала, че ще иде да си вземе куфара, но както му се беше ядосала, за предпочитане беше той да е там. Особено в този град. В тази ужасна нощ.

Федър взе душ и окончателно реши да си прибере багажа и да се върне да спи на яхтата.

Облече се, приготви пътната чанта и се накани да тръгва. С едната ръка взе торбата с непрочетената кореспонденция, с другата за равновесие грабна пътната чанта и се запъти през хола към вратата. Тогава забеляза, че пеперудата още пърха под абажура на лампата и продължава личната си война против силите на мрака. Хвърли последен поглед към вълшебния прозорец отсреща при балкона и затвори завинаги вратата зад себе си.

Докато чакаше асансьора в коридора, се заслуша във виенето на вятъра в асансьорната шахта. Вятърът виеше. За хората с яхти звуците му са изпълнени със смисъл, който останалите рядко разбират.

Изведнъж му хрумна, че пеперудата изобщо не се е мъчила да стигне чак дотук. Тя просто се е качила с асансьора както всички останали. Съвременна пеперуда. С мрака са се борили само викторианските пеперуди.

При тази мисъл се усмихна лекичко.

25.

Когато таксито стигна до кея при Седемдесет и девета улица, Федър усети, че вятърът над реката е променил посоката си към северозапад. Това беше признак, че дъждът скоро ще спре.

До входа стоеше чернокож мъж, облегнат на парапета, и го гледаше. За миг Федър се зачуди какво ли прави там. После се сети, че сигурно е пазачът. Човекът обаче не беше с униформа.

Федър плати на шофьора на таксито, събра багажа си от седалката и слезе.

— Пазиш ли? — обърна се той към пазача.

Човекът кимна и попита:

— Ваша ли е яхтата в края?

Федър потвърди.

— Какво има? — заинтересува се той.

— Нищо — каза пазачът и погледна Федър. — Но на нея има някой.

— И какво прави?

— Жена е. Просто седи. Без горна дреха е. Питах я какво има, тя ми каза, че е „оттук“. Само ме изгледа.

— Познавам я — отговори Федър. — Сигурно е забравила комбинацията за отключване.

Кеят беше хлъзгав и той внимателно тръгна с багажа по дъските. Видя я под крана.

Стана му неприятно. Тя трябваше вече да е изчезнала. Какво ли му е приготвила сега?

Когато се приближи, широко отворените очи на Лайла бяха втренчени. Тя сякаш не го познаваше. Федър се запита дали не е взела наркотик.

Хвърли багажа над въжетата и стъпи на борда.

— Защо не влезе? — попита я той.

Не последва отговор.

Скоро щеше да разбере.

Завъртя комбинацията на катинара в тъмното, ориентираше се по щракането, после рязко го дръпна и отключи. Може би затова не беше успяла да влезе.

— Не можа ли да се справиш с катинара?

— Откраднаха ми портмонето.

Аха, ето какъв бил проблемът й.

Изпита известно облекчение. Ако само й трябваха пари, можеше да й даде достатъчно, за да си тръгне на сутринта. Нямаше да му попречи още една нощ.

— Добре, хайде да влизаме — подкани я той.

— Ние сме готови за път — каза Лайла.

Изправи се по особен начин, сякаш носеше нещо тежко.

„Кои ние?“ — не разбра Федър.

Когато влязоха вътре, Федър й подаде хавлиена кърпа, но вместо да се избърше, тя разтвори вързопа в ръцете си и почна да милва нещо подобно на бебешко личице.

Федър се доближи и видя, че Лайла не държи бебе. Беше глава на кукла.

Лайла му се усмихна.

— Ще пътуваме всички заедно.

Федър се взря в лицето й. Беше спокойно.

— Върна се при мен от реката — обясни Лайла.

— Кой?

— Тя ще ни помогне да стигнем острова.

„Какъв остров? — не проумяваше Федър. — Каква е тази кукла?“