Лайла (Изследване на нравствеността)

— За какво говориш? — попита гласно той.

Погледна я много изпитателно. Лайла отвърна на погледа му и той изведнъж пак видя сиянието — същото като в бара в Кингстън, и изпита внезапно, макар и неуместно облекчение.

Не беше от наркотици.

Федър се отпусна на койката и се помъчи да обмисли нещата.

Свариха го неподготвен.

След малко проговори:

— Разкажи ми за острова.

— Лъки сигурно вече е стигнал дотам — отговори тя.

— Лъки ли?

— Всички ще отидем — увери го Лайла и добави: — Разбираш ли, знам кой си ти.

— Кой?

— Лодкарят.

Нямаше смисъл да я пита повече. Само щеше да стигне до нови въпроси.

Лайла погледна куклата с обожание. Не беше от наркотици, помисли Федър. Ама че беля! Той разпозна начина й на говорене, „кашата от думи“. Самия него веднъж го бяха обвинявали в същото. Думите имаха смисъл за Лайла, но много неща оставаха недоизказани, тя ги пропускаше и блуждаеше от място на място.

Федър дълго я гледа, докато не забеляза, че лицето й придобива замечтан вид.

— Я се изсуши и се преоблечи — каза той.

Лайла не отговори. Само погледна куклата и й загука.

— Защо не идеш да си починеш? — предложи Федър.

Пак никакъв отговор.

— Яде ли ти се нещо?

Тя поклати глава и се усмихна замечтано.

Федър се изправи и я дръпна за рамото.

— Хайде, не заспивай.

Тя сякаш се разбуди малко, погледна го с празен поглед, после внимателно загъна куклата и стана. Тръгна пред него като сомнамбул, внимателно сложи куклата на койката и бавно легна до нея.

— Отспи си — каза Федър.

Лайла не отвърна. Сигурно вече беше заспала.

Федър се върна и седна.

Не беше чак толкова трудно, помисли той.

Не знаеше какво ще прави с нея сутринта. Може би тя щеше да се оправи. И това се случваше.

Взе фенерче и вдигна дъските да провери равнището на водата.

Още беше ниско.

После намери гаечния ключ, отвори капака на резервоара с водата за пиене и го освети отвътре с фенерчето. Изглеждаше наполовина пълен. Реши, че може да го напълни сутринта, преди да отпътува.

Какво, по дяволите, значеше това? Можеше ли да тръгне на сутринта? Какво щеше да прави с нея?

Върна се обратно и пак седна. Не се сещаше какво да прави.

След малко помисли, че може да се обади в полицията.

Но какво щеше да каже?

— Виждате ли, тук, на яхтата ми, има една луда и ви моля да я отведете.

— Как се е озовала на яхтата ви? — щяха да попитат от полицията.

— Ами качи се в Кингстън…

Глупости, никога нямаше да ги убеди с подобен разговор.

Струваше му се, че най-лесно ще се справи с цялата бъркотия, ако накара Лайла да отиде на психиатър. Каквото и да се случеше с нея, той щеше да се отърве. Нали психиатрите са за това. Но как щеше да я убеди? Едва я накара да легне.

И кой щеше да плаща? Те вземат много скъпо. Щяха ли да се съгласят да я прегледат безплатно от благотворителност? И то без да е нюйоркчанка? Едва ли. Пък и цялата бюрократична процедура щеше да му отнеме поне няколко дни.

Бавно започна да осъзнава какво си е навлякъл на главата. Господи! Всичко на този свят се плаща. Наистина Лайла го беше хванала в капан. Нямаше начин да се изтръгне от нея. Какво, по дяволите, да прави?

Положението не беше трагично. Беше толкова тъпо, че ставаше комично. Здравата беше загазил с нея!

Представяше си как ще прекара остатъка от живота си с лудата жена в яхтата, без да събере смелост да я издаде, как ще се лута от пристанище на пристанище досущ като Летящия холандец с яхта — неин слуга до края на живота си.

Почувствува се като Уди Алън… Ето кой трябваше да играе неговата роля във филмите. Уди Алън. Той би се справил.

Какво да прави? Положението изглеждаше невъзможно.

Хрумна му, че може просто да изведе Лайла и да я изхвърли. Помисли известно време, но му призля. Нямаше смисъл да си прави шегички! Наистина беше загазил.

В кабината беше студено. Сигурно от преживения шок не беше усетил студа. Зареди отоплителната печка с брикети, но не намери кибрит. Пак като Уди Алън. Изведнъж всичко отказва да работи.

Мислено се върна назад към случките след запознанството им в Кингстън. Лайла беше дала някои признаци, че ще се случи нещо подобно. Но той не им беше обърнал внимание, защото изобщо не я познаваше. Безпричинният внезапен гняв, лудият епизод със секса в кабината в Найак. През цялото време се е преструвала.

Предположи, че точно за това се е помъчил да го предупреди Райгъл.

Поколеба се дали да не включи печката и да направи кафе, но се отказа. Имаше нужда от сън. Всичко можеше да изчака до сутринта. Разгъна един спален чувал върху койката, съблече се и се пъхна вътре.

Ами „лодкарят“, това пък какво означаваше?

Не разбираше защо сред всички в бара е избрала точно него.

Сигурно е търсила някакво убежище. Гледала е на него като на спасител.

Замисли се колко самотна всъщност е тя.

След малко заключи, че в това се крие цялото обяснение. Ето защо се беше върнала тази вечер. Очевидно нямаше при кого да иде.

Не знаеше какво да прави с нея. Щеше да я изслуша и да реши. Не можеше да направи нищо друго.

Тишината на пристанището беше необичайна. Федър очакваше да чуе на нюйоркското пристанище шлепове, влекачи и тежки презокеански кораби в нощта. Нищо подобно. Сякаш се намираше на тихо езеро някъде във вътрешността на страната…

Сънят не идваше…

… Сиянието около нея. То искаше да му подскаже нещо.

„Събуди се!“ — шепнеше то.

Но да се събуди за какво?

Може би за задълженията си.

А какви бяха те?

Сигурно да не е толкова статичен.

Беше минало много време, откакто Федър бе в психиатрията. Беше станал много статичен. Нормалните го намираха за по-разбираем, защото се бе доближил до тях. Но се беше отдалечил от хора като Лайла.

Сега гледаше на нея, както преди години другите гледаха на него. И се държеше точно като тях. Но те