Лайла (Изследване на нравствеността)

Думата „философознание“ му харесваше. Беше съвсем подходяща. Изглеждаше тежка, тромава, повърхностна, отговаряше на съдържанието си точно и от известно време Федър я използуваше доста често. Философознанието е за философията това, което е музикознанието за музиката, историята на изкуството и изкуствознанието за изкуството или литературната критика за литературните творби. То е производен, вторичен предмет, понякога е паразитен израстък, който обича да си въобразява, че контролира предмета си, като анализира и интелектуализира поведението му.

Литературните критици понякога се озадачават от омразата на мнозина писатели. Историците на изкуството също не могат да си обяснят злъчното отношение към тях. Федър предполагаше, че с музиковедите е същото, но не знаеше със сигурност. Философоведите обаче не се сблъскват с подобен проблем, защото философите, които биха ги заклеймили, не съществуват. Такива няма. Има само философоведи, които наричат себе си философи.

Можем да си представим смехотворното положение на изкуствоведа, който води студентите си по музеите, възлага им курсови работи за някакъв исторически или технически аспект на видяното и след няколко години им дава дипломи, в които се заявява, че са завършени художници. Но те никога не са държали в ръцете си четка, чукче или длето. Те познават единствено историята на изкуството.

Да, може да звучи смешно, но точно същото е положението във философознанието, което нарича себе си философия. От студентите не се изисква да създават философия. Преподавателите им едва ли знаят какво да правят в такива случаи. Вероятно ще сравнят работите на студентите с Мил, Кант или някой друг, ще ги оценят като много по-слаби и ще посъветват студентите да се откажат от това поприще. В университета Федър бе предупреждаван, че „ще се провали“, ако се пристрасти към собствените си философски идеи.

Литературата, музикознанието, историята на изкуството и философознанието процъфтяват в университетите, защото се преподават много лесно. Достатъчно е да снимаш на ксерокс думите на някой философ, да ги раздадеш на студентите за обсъждане, да им кажеш да научат всичко наизуст и да ги скъсаш на изпита, ако са го забравили. Почти невъзможно е да преподаваш истинска живопис, композиция или писане на литература и затова за тях почти никога не се говори в университетите. Истинската философия изобщо няма достъп до там. Философоведите често имат интерес да създават философия, но като философоведи те я подчиняват на себе си, също както литературоведът подчинява собствените си интереси на творческото писане. Освен ако не са изключителни, не смятат създаването на философия за свое истинско призвание.

Като автор Федър отбягваше философознанието отчасти защото не му допадаше и отчасти за да не поставя философоведската каруца пред философския кон. Философоведите не само поставят каруцата отпред, те най-често направо забравят за коня. Според тях първо трябва да прочетеш всичко казано от великите философи в историята и чак след това да решиш какво самият ти искаш да кажеш. Уловката е, че за да прочетеш всичко казано от великите философи, ще ти трябват поне двеста години. Другата уловка е, че великите философи говорят много убедително и ако ги чете непредубедено, човек може да се подведе от казаното и да пропусне неказаното.

Федър, обратно, понякога забравяше каруцата, затова пък се възхищаваше от коня. Според него най- добрият начин да изследваш съдържанието на различните философоведски каруци е първо да си изясниш в какво вярваш самият ти и после да видиш по кои точки великите философи са съгласни с тебе. Все ще има такива. И тогава ще е много по-интересно да ги четеш, защото можеш да ги приветствуваш за казаното и да освиркваш враговете им, а когато видиш как ги нападат техните врагове, можеш да поспреш и наистина да се заинтересуваш дали са прави или грешат.

Чрез този подход можеш да разгледаш автори като Уилям Джеймс по съвсем различен начин в сравнение с обикновените философоведи. Понеже вече си мислил творчески, преди да прочетеш Джеймс, не го четеш безкритично. Когато сравняваш думите му със своите възгледи, се раждат всякакви нови свежи идеи. Не се ограничаваш от рамките на неговата мисъл и често намираш начини да ги заобиколиш. Дотук Федър бе чел по този начин. У него се оформяше впечатлението, че философията на Джеймс е непълна и може да се усъвършенствува чрез Метафизиката на Качеството. Философоведът като правило би се възмутил от нахалството на човека, дръзнал да усъвършенствува великия харвардски философ, но самият Джеймс, ако се съди по прочетеното дотук, би се Въодушевил от идеята. Той в края на краищата беше философ.

Във всеки случай Федър купи книгите за Джеймс, защото трябваше да се подготви малко, за да защити своята Метафизика на Качеството от нападки. Досега беше пренебрегвал философоведите и те му връщаха комплимента. Със следващата си книга обаче нямаше да има толкова голям късмет, тъй като всеки може да се нахвърли върху метафизиката и да я разкъса на парчета. Поне неколцина биха се озъбили и подигравали като следовници на изпитаната традиция на литературните критици, музиковедите и изкуствоведите и Федър трябваше да е подготвен.

В една рецензия за книгата му в „Харвард Едюкейшънъл Ревю“ се казваше, че неговата представа за истина е същата като на Джеймс. В „Лондон Таймс“ го наричаха последовател на Аристотел. „Сайколоджи Тудей“ го определяше като ученик на Хегел. Ако всички бяха прави, значи бе успял да постигне забележителен синтез. Но той се интересуваше най-много от сравнението с Джеймс, защото от него можеше да извлече нещо повече.

Освен това то беше добра философоведска вест. Обикновено Джеймс се причислява към солидното основно направление в американската философия, докато първата книга на Федър често наричаха „култова“. Той имаше чувството, че хората, използували това определение, искат книгата да е култова и биха я възприели като такава, защото пречи на някакъв техен философски култ. Но ако философоведите бяха готови да приемат, че Метафизиката на Качеството е продължение на Джеймсовите идеи, тогава „култовият“ заряд губеше почва. А това беше добра политическа вест в една област, където политиката е значителен фактор.

Като студент Федър почти не обърна внимание на Джеймс заради заглавието на една от книгите му — „Разновидности на религиозното преживяване“. Джеймс трябваше да е учен, а кой учен би избрал подобно заглавие? С какъв инструмент би измерил разновидностите на религиозното преживяване? Как щеше да потвърди емпирично данните си? Намирисваше на викториански религиозен пропагандист, който се мъчи да натика Бога в лабораторните си данни. Подобни опити се правеха с цел да се противодействува на Дарвин. Федър бе чел трудове по химия от началото на деветнайсети век, където се казваше, че точното съотношение на водорода и кислорода във формулата на водата отразява чудесата на Божия промисъл. Тук подходът беше същият.

Но докато препрочиташе Джеймс, намери три неща, които започнаха да разсейват предишните му предразсъдъци. Първото всъщност не беше истинска причина, а по-скоро необичайно съвпадение, което натрапчиво преследваше Федър. Джеймс беше кръстник на Уилям Джеймс Сайдис, детето чудо, говорило пет езика на петгодишна възраст и посочило индианците като източник на колониалната демокрация. Второто беше неприязънта на Джеймс към дихотомията на Вселената на субекти и обекти. Тя, разбира се, веднага го поставяше на страната на Федър. Но третото, което на пръв поглед нямаше нищо общо с темата и все пак най-много допринесе за премахването на предразсъдъците на Федър, беше случката с катеричката, разказана от Джеймс.

Джеймс и неколцина негови приятели отишли на излет. Някой подгонил катеричка около едно дърво. Катеричката инстинктивно се придържала към обратната страна на дървото и бягала така, че човекът обикалял дървото и катеричката също го обикаляла, но в обратна посока.

След това Джеймс и приятелите му подхванали философски спор по въпроса заобиколил ли е човекът катеричката. Разделили се на два философски лагера и Федър не помнеше как е завършил спорът. Направи му впечатление обаче интересът на Джеймс към проблема. Той показваше, че макар и Джеймс да е несъмнено опитен философовед (иначе не би могъл да преподава в Харвард), той е и философ творец. Философоведът би проявил леко презрение към спора, защото е „незначителен“, тоест по темата няма философски трудове. Но за философа творец като Джеймс въпросът е магнетичен.

От него можеше да се усети какво привлича истинските философи към философията. Заобиколил ли е човекът катеричката или не? Той се е намирал на север, на юг, на изток и на запад от катеричката, затова сигурно я е заобиколил. Но все пак в нито един момент не е бил зад или до катеричката. Тя би могла да твърди с абсолютна научна категоричност: „Този човек изобщо не ме е заобиколил.“