Просто я прибери при себе си, погрижи се за бебчето ми… и до там да си остане. Да ми е чиста съвестта. Все пак, играем покер с Елвис всеки петък. А, ей го Рони с бирите. Нали имаш половин час?
Доминик кимна.
— Да пийнем по едно и да попеем тогава.
— Не пия.
— Аз ще пия в такъв случай. За Доминик Бърч, адски смелото копеле. Съчинявал ли си нещо ново напоследък?
— Ами-и…
— Хайде, хайде. Излей си душата. Знаеш, че съм най-добрият писач на песни, нали?
Не можеше да му се отрече самочувствието, реши Дом. Но кимна.
Джими взе китарата си от задната седалка.
— Пий и пей! — Рече и се засмя. В смеха му определено имаше нещо налудничаво.
Сънуваше и сънищата му ставаха все по-тежки. Всяка божа нощ. Любеше се със Сали до изнемога, заспиваше с копнежа за сладката глътка изгарящ вътрешностите му алкохол… и сънуваше.
Все Кармен. Влюбена безпаметно в него. И по-лошо: сънуваше, че е Кармен, а самият той се връща като призрак да я тормози след смъртта си…
Някой я викаше. Кармен се опита да задържи съня си като изплъзващо се изпод пръстите й одеало, но шепотът в ухото й ставаше все по-настойчив и тя недоволно отвори очи.
Дом седеше на ръба на леглото й. Фигурата му бе само мъничко по-светла от мрака в стаята и чертите на лицето му едва се различаваха… Освен това през гърдите му тя можеше да види вратата.
— Помислих, че няма да се събудиш! — той тихо се засмя — Здравей, кара миа!
Кармен отчаяно копнееше за прегръдката му, но не посмя да го докосне. Предполагаше, че ръката й свободно ще премине през призрачната му фигура… и не й се искаше да опитва. Просто отвърна, също така тихо:
— Здравей!
— Мога да остана съвсем за малко, две-три минути, не повече! — започна Дом без предисловия — Но окултистите откриха една добра възможност два пъти месечно да ти пращам писма. Исках да те предупредя за това… И да те видя! — той се наведе и тя вече можеше да различи усмивката му — Господи, само колко ми липсваше! Не мога без теб, кара миа…
— И ти ми липсваше! — тя приседна в леглото — Не ме питай как съм изкарала тази седмица, защото и аз не знам… Толкова боли, че ми се ще да крещя през по-голямата част от времето! Кога ще можем да сме заедно отново?
Той вдигна глава и се обърна към прозореца. Мълча почти минута, преди неохотно да отговори:
— През около четири месеца мога да се материализирам за два пълни дни. След седем години — да изкараме заедно още едно такова лято. Това при условие, че ти пращам писма и се появявам в такъв вид възможно най-често, на всеки два месеца например.
— А ако…
— Без писма и посещения можем да си позволим второ „медено лято“ след пет години.
— Толкова безкрайно далеч… — тя не можа да се сдържи и изхлипа — Да се будя всяка сутрин и да знам, че ми остават още години…
— Има начин да бъдем заедно, знаеш! — гласът му прозвуча малко по-весело — „Бетула“ е прекрасна точно сега, в началото на есента… Дърветата приличат на огромни клади с огненочервените си листа. Поляните все още са зелени и по пасищата можеш да видиш стотици пъстри крави — като в пасторален пейзаж на наивист… Вчера започна бертбата на ябълки! Никога не си вкусвала такива плодове, мога да се закълна! Ще направя всичко възможно да ти пратя една ябълка, но… Защо не дойдеш? Толкова е просто!
Кармен поклати глава.
— Обичам те! — Доминик неохотно се изправи — Не разбираш ли? Пет буквички — Л-Ю-Б-О-В! Не мога без теб — не разбираш ли и това? И за разлика от теб нямам избор… Ако бях в състояние да умра, да жертвам и имението, и всичко, което притежавам, нямаше да се колебая! Стига само да можех да се върна при теб!
— Разбирам те… — Кармен сведе поглед — Но мисля, че пак затъваме във все същия безплоден спор. Не ме е страх да умра… Обичам те твърде силно, за да се страхувам. Просто не съм готова. Сам казваш, че няма път назад… А ако сбъркам? Ако една сутрин се събудя в „Бетула“ и открия, че всичко което искам е пак да съм си вкъщи? Или ако си омръзнем един на друг?
Очертанията на тялото му бяха започнали да се размиват.
— Ще ти пратя писмо… И ще дойда пак да поговорим! — гласът му затихваше, звучеше почти като през стена от памук — Обичам те!
— И аз те обичам! — отвърна Кармен, но Дом вече бе изчезнал.
Събуди се, едва сдържайки писъка в гърлото си. Сънят вече започваше да се размива в съзнанието му — както всеки път. Но все пак го помнеше достатъчно ясно, за да се зачуди какви са тези глупости за „Бетула“ и окултистите… и защо толкова иска Кармен да умре. Глупаво… Какво всъщност извличаше съня от подсъзнанието му — и защо историята на Кармен, която се разплиташе всяка нощ пред него като безкрайна сапунена опера, му се струва толкова важна? И защо точно Кармен да въплащава сънищата му? Бе имал много по-хубави жени през живота си (тази всъщност дори не бе я имал)… Касетката със сонатите ли беше причината?
Надигна се на лакет. Сали още спеше. Изглеждаше красива, беззащитна и невинна с полу-разтворени като за целувки устни…
Дом тихо се изхлузи от леглото, навлече шортите и излезе по чорапи в коридора. Беше време за сутрешния крос.
Докато се насочваше към центъра, заслушан в глухото тупкане на маратонките си, си помисли, че Кармен е неговата пътеводна нишка напоследък. Борбата й — дяволът я увещаваше, подкупваше я, оплиташе я в кошмарната си мрежа, но тя не се предаваше. Колко ли болка й костваше да се държи с две ръце за живота, при условие, че смъртта лесно би могла да я събере с нейната любов? И когато любимият й обещава всички звезди от небето в името на това тя да умре? Е, щом малката, безлична Кармен можеше да издържи, той също трябваше да се напрегне.
Засмя се на глас и зави по главната улица.
Помисли си, дали не е възможно и за тази Кармен-от-сънищата той да е пътеводната нишка. Той се беше отдал на порока когато тя се отдаде на него-от-съня. Спокойно можеше да се каже, че и двамата са в плен на сладки призраци. Дали ако тогава Бърч, когото той сънуваше, я беше помолил да се самоубие заради него, тя щеше да се съгласи с готовност? Дом беше почти сигурен. Но той се беше преборил със себе си. И сега тя се бореше за живота си с упоритост и страст, равни на неговите. Дали и Кармен-от-сънищата сънуваше Рокендрол Рай?
Всъщност, реши, когато мина покрай последните къщи и пое нагоре по хълма, беше адски глупаво да си мисли подобни неща, при условие, че Кармен е само сън. Не може да не беше. Защото ако Доминик Бърч, бивш водещ вокал на „Лавина“ и настоящ автомонтьор на бензиностанцията, започнеше да се смята и за телепат, и то насред твърде хлъзгавата действителност на сегашния си живот, това щеше да е сигурен признак, че е загазил. Че откача. Градчето си беше достатъчно странно и без подобни усложнения. Да си умрял и в Рокендрол Рай и без друго…
Запъхтя се, докато изкачи стръмнината. Когато най-сетне излезе на билото, на очи му се набиха две неща. Първото беше табелата, край която навремето го прекара автобусът и на която (от другата страна) пишеше ДОБРЕ ДОШЛИ В РОКЕНДРОЛ РАЙ, ОРЕГОН. От тази страна със спретнати, леко наклонени букви някой беше изписал не ПРИЯТНО ПРЕКАРВАНЕ И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА СЕ ВЪРНЕТЕ или нещо от този род, а:
НАДЕЖДА ВСЯКА ОСТАВЕТЕ. НЕПРЕМЕННО ЩЕ УМРЕТЕ,
АКО НАПУСНЕТЕ РОКЕНДРОЛ РАЙ, ОРЕГОН.
Второто нещо беше паркирания напреки до табелата „Форд Импала“ с източени като крилца спойлери,
