в такъв случай разводът можеше да се поотложи за някоя и друга година, колко жени направиха състояние от гурбетчилъка на мъжете си, аз ли излязох най-проста.
Казах го това за цигарите, защото от всичките изброени дотук възможни съдбовни промени в живота на един мъж най-съдбовната и най-невероятната лично за мен е спирането на цигарите. Жена ми знае много добре, че по — заклет пушач от мен в целия район наоколо е само тя-Изглежда, ще съм го казал много убедително, защото-шокът ще е толкова силен, че тя, изведнъж забравила за играта на криеница с ловеца, почти ще се хвърли в рамката на моята врата, искрено объркана и изумена:
— Нима? Ставаш нов човек? По случай либерте — шери?
Опитът й да се направи на саркастична не само няма да скрие, а напротив — ще подчертае уплахата и. Тя дори ще се е хванала несъзнателно за рамката на вратата и движението, с което ще го е направила, ще е замръзнало като изящна тревожна извивка на газела, изскочила неочаквано на поляна, в другия край на която е застанал нейният убиец. Как съм могъл преди малко да си я представям като мечка, която излиза от бърлогата си! Такава жена като нея е достойна за сравняване само с най-красивите бързоноги обитателки на горите, или на прериите. Тя е невероятно стегната и фина не само за своите четиридесет и пет години. Половината от моите двайсетгодишни студентки не струват нищо пред нея. В осанката й, в движенията й, в стойката на главата й, във всяка черта на лицето й природата е вложила идеята си за вечната и властна женственост, на която като на самата природа е позволено всичко. Да, хубава жена е Ани. И сигурно е щастлива. Мъжете умират за такива жени, за които е малко да се каже, че си струват една Троянска война. Те си струват въобще сътворението на света. Жалко, че не мога да я обичам...
Ако когато и да било друг път, при нормални обстоятелства, бих й казал, че ще отказвам цигарите, тя само би се изсмяла, защото според дълбокото й и непроменимо-с нищо убеждение основното качество на мъжкия пол — безхарактерността — е най-типично и най-блестящо изразено именно при близнаците. А сега ще повярва веднага. Защо? Психолозите твърдят, че подобни аномалии, при това масови, се наблюдават най-често по време на война като резултат от силната страхова психоза, чийто основен градивен елемент е стигащото до пароксизъм чувство за несигурност. Следователно би могло да се сметне, че всичко е наред. Без много труд я изкарах от стаята й, на път е да излезе и от хола, следващата крачка, би трябвало да бъде чисто и просто да падне в краката ми-и да ме моли да не се развеждам с нея.
Хубава перспектива за развитие на нещата, не ще и съмнение, само че в нея би повярвал само оня, който няма поне едно от двете: моя опит с жените или поне Ани за жена. Защото зверчето с абсолютно непредвидими реакции, което броди с дебнещи стъпки на рис из недостъпните за човешки крак джунгли на женската нервна система и спи винаги само с едното око, е способно на най-смъртоносен скок тъкмо когато е най-уплашено. — А това ще рече, че за да го доуплаша и да разваля всичко, трябва просто да продължа да се правя, че си вървя покрай джунглата и си свиркам, без да ме е еня дали рисът ще падне в покрития с шума трап, които съм му приготвил, или ще успее да го прескочи. Сега засега той ще стои на моята врата, временно предрешен в тревожната извивка на уплашена газела, без да може да скрие, че се интересува искрено дали наистина по случай либерте шери съм решил да стана нов човек, отказвайки цигарите. Да, но фактът, че жена ми е взела думите ми на сериозно, с нищо не ме задължава да направя и аз същото:
— Длъжен съм да се погрижа за старините си. Още повече, щом ще ги посрещам сам. Я си представи, че в старческия дом се направиш, че не ме познаваш!...
Дългогодишните ми опити за ловуване поне в периферията на джунглата на риса са ме научили на едно много важно правило: ако искаш да нанесеш добър удар, никога не давай на зверчето да разбере, че го взимаш на сериозно. Това го изнервя най-силно, но не му остава нищо друго, освен да обикаля наоколо и да ръмжи, защото с несериозното си държане ти не му даваш достатъчно убедителен повод да те нападне, а не иде пък и да те изостави. Защото самата среща между човек и звяр в джунглата вече означава война и който пръв напусне бойното поле, автоматически се признава за победен. Жена ми сигурно си е мислела, че още с първото си изръмжаване — обявяването на развода — аз ще се юрна да я гоня из джунглата и ще падна в първия, попаднал ми на път, изкопан от самия мен трап и ще си кажа всичко. Но мен опитът ме е научил, че войната във въпросната джунгла не е война на зъби, нокти и куршуми, а война на нерви. Жена ми дори не подозира, че-в този смисъл аз съм приел обявената ми война много по-сериозно, отколкото си мисли тя.
Сега например трябва на всяка цена да я дообъркам с нещо съвсем неподходящо за ситуацията, в която се намираме. Казах вече, че от известно време, всъщност откакто ми обяви, че е подала молба за развод, аз снех от нея всички домакински задължения към моята особа и не й позволявам нито да ми пере бельото и ризите, нито да ми готви. Нося си дрехите на обществена пералня, а след като няколко пъти сготвеното от нея така си и остана непипнато и трябваше да бъде изхвърлено, тя престана да готви. Самата тя не яде почти нищо, но за нея това е нормално, тя го прави откакто я познавам, как иначе щеше да направи от себе си тази четиридесет и пет годишна девойка, на чието изящно тяло, както вече казах, с пълно основание могат да завидят половината от моите невръстни питомки в академията. Доброволният отказ от плодовете на нейното кулинарно изкуство не беше малка жертва от моя страна, защото макар и по цели седмици да не слагаше и троха в устата си, поддържайки се само с чайове, мляко и някакви отвратителни плодово- зеленчукови сокове, тя готвеше за мен така добре, че на кулинарното й изкуство можеше да завиди и най- големият специалист в гастрономията. Понякога си мислех, че го прави нарочно, защото известно е, че най-дебели са ония мъже, чиито жени готвят най-вкусно, и кога на шега, кога на сериозно я обвинявах, че ми прави такива хубави манджи не от любов към мен, а тъкмо обратното — водена от желанието да ме превърне колкото може по-бързо в затлъстял и оглупял чичка, с което за сметка на шансовете ми-пред мацките (според всеобщото мнение, както вече стана дума) се увеличава многократно възможността да принадлежа само на нея. Веднъж в компания на приятели, жена ми се опита да ми възрази и каза, че между неверен, но хубав, и верен, но скапан мъж предпочита първия вариант, но тъй като жената най-малко казва това, което наистина мисли, а още по-малко пък пред повече хора, аз си имах, винаги едно наум и твърде често, за да се предпазя от изкушението да изям цялата тенджера със сарми или цялата тава с мусака, изсипвах вътре след това по една шепа сол. Понеже жена ми не ядеше почти нищо, обикновено не забелязваше моята интервенция в кулинарния й майсторлък, но възникна проблем със сина. Мислех, че ще успея и него да огранича в яденето, още повече че и той, както повечето днешни деца, растеше винаги с няколко килограма плюс нормата, но неговите вкусови рецептори неочаквано показаха почти волска стръв към солта. Прекратих експериментите и положих доста усилия, докато успея да го убедя (доколкото можеш да убедиш в нещо младото поколение) колко вредна е солта за бъбреците, черния дроб, очите и въобще за цялостния статус на организма — Повярва ми едва след като му показах една статия в списание „Здраве“, в която се казваше, че и въобще да не сложи в яденето си сол, само от хляба, водата и зеленчуците, които консумира, човек получава ежедневно сол няколко пъти повече от допустимата от здравословна гледна точка норма. Странен е тоя феномен — за неща, за които ти си най-компетентен, някои хора, включително и най-близките ти, започват да ти вярват едва след като намерят потвърждение на думите ти устно — или писмено от други хора, несравнимо по-некомпетентни от теб, а често и просто повече или по-малко случайни популяризатори на научни знания. Отначало се засягах и правех скандали, но после махнах с ръка. От моя професор в академията, когото асистирах няколко години, научих не само хирургията, но и няколко много важни житейски правила, най-важното от които е: не се опитвай да променяш хората, те са непоправимо лоши, мъчи се да работиш с талантите, а не с характерите им.
Както и да е, мисълта ми е, че във връзка с яденето мога да й сложа едно малко капанче, което да засили объркването й, макар и да си мисли, че по въпроса за развода тя води битката повече, отколкото мен, на своя територия. Нищо, тогава психологическият ефект е даже още по-силен. И така, както е облякла една от най-хубавите си рокли (за да ме ядоса повече, показвайки, че разводът ще бъде за нея един малък празник), както е направила косата си, както се е изкъпала, напарфюмирала и гримирала, както си е направила маникюра, който, ако се съди по несъзнателно разперените й пръсти, още не ще да е изсъхнал както трябва, ще я вкарам в кухнята.
— Освен че мисля да отказвам цигарите, имам намерение и да започна твоите диети, в края на краищата се убедих, че са разумни — Сега обаче умирам от глад, а няма да има време преди делото да се отбия някъде да хапна.
Що не вземеш, като за последно, да ми направиш моите любими пържени картофки с яйца. Да те запомня с добро. — В очите й ще трепне радостно пламъче, което, разбира се, може да означава и израз на щастие от внезапната възможност да ме отреже с едно ехидно „Късно е“, но и в единия, и в другия случай
