Обектът на моята ловна страст все по-неудържимо ще показва признаци на наближаваща пълна капитулация:
— Ти не само винаги си ме ревнувал свирепо, — но и никога не си гледал сериозно на моята работа. Това е третата ти основна грешка!
Разбира се, това подчертаване — първа, втора, трета основна грешка — би могло да се приеме и като подсказване от нейна страна на желание (дали обаче е съзнателно?) за сядане на кръглата маса на преговорите и за изясняване на основните различия между двете страни с цел преодоляването им и набелязване на ефективни мерки за евентуално сближение. Нищо по-добро от това, но не го виждам възможно при така съществуващия състав на делегациите. Сигурно има жени, които си казват всичко, което им е на сърцето, в нормален, делови човешки разговор. Но както вече стана дума, като истинска жена моята Ана не е от тях и в нейния случай пътят към истината минава задължително през взривяването на адреналиновите погреби, следователно акцията продължава. Макар да се засяга винаги първо лично, а след това професионално, жена ми е убедена, че е обратното, и сега, понеже ще сме навлезли именно в професионалната й сфера, ще й дам възможност да помисли, че е наистина така, за да я заболи повече. В такъв случай каква по-добра реакция на обвинението й, че не съм бил гледал сериозно на работата й, от едно свръхсериозно:
— Е, не мога да гледам сериозно на една професия, в която има две истини: една за тия, които я упражняват, и друга — за останалите.
Що се отнася до нейната реакция, тя ще бъде точно очакваната:
— Така ли? Какво по-точно имаш предвид? Охо, скъпа, само не ме карай да си отварям устата, за да ти кажа какво точно имам предвид, защото, ако изрека всичко, което мисля, и ти, и мнозина твои колеги от съсловието ви би трябвало без много церемонии сами да си окачите по един камък на шията, па да потърсите един по-широк и по-дълбок вир, за да ви побере всичките. Защото никой не е нанесъл на това общество, на което се пишете защитници, по-голяма вреда от вас самите. Не друг, нали, а вие именно бяхте тези, които най-пламенно провъзгласявахте политически и икономически решения, които, кога по-рано, кога по-късно, се отчитаха като погрешни, пак, разбира се, посредством вашето пламенно слово. Добре бе, дупцета, ще ви попитам аз, а като сте така дълбоко убедени, че са погрешни, къде бяхте, когато разните — инстанции ги взимаха? Защо не им го казахте? Може би щяха да са ви признателни. Не виждахте ли, че тия решения са безсмислени, вредни, в най-добрия случай — неудачни? Нали сте глас и съвест на обществото? Защо не му отваряхте очите на това общество, за чиито интереси денонощно се тресете от гражданска смелост? И какви адвокати сте му, когато вървите не преди него, а след него? Какъв журналист е тоя, който върви не преди, а след политиката и икономиката? Нали сега всяка втора дума ви е „преустройство“! Ами хайде, преустройте се де! Станете такива, каквито трябва да бъдете! Мислете с главите си и говорете истината! Рискувайте! Може пък политическите и икономическите фактори наистина да ви бъдат по- благодарни, защото ще ги предпазвате от грешки, които после самите те да се чудят как да извиняват. Защото най-голямото им чудене, в тоя смисъл идва главно поради факта, че вие сте побързали, още чули- недочули и разбрали-недоразбрали решенията им, да ги гримирате така дебело и с такива силни бои, които после и с коресилин не могат да се смъкнат. Много пъти съм се питал: препрочитате ли понякога това, което пишете за едни и същи неща с разлика във времето само от няколко години. Не е за срамуване, за реване е. Ама вие май сте забравили и да се срамувате, и да плачете...
Да, разни такива неща ми идват наум да й кажа, но сега не е време чак за подобен род разговори, ще задълбаем безсмислено в друга посока. По-важно е да не се отклонявам от цел та, а това ще рече, че на въпроса й, какво по-точно имам предвид, когато обвинявам съсловието й в демагогстване, трябва да отговоря с лека досада:
— Ами това, което вече ти казах. Вместо да кажете на населението, че-любовта е работа, и да го вкарате в правия път, вие непрекъснато го уверявате в обратното — че работата е любов. Любов!.. Дърдорковци!... Много знаете вие какво е работа!.. Да те тикна аз тебе в един цех на химически завод, в неизбродната кал на някой голям строеж, в дупката на някой забой под земята или във вонята на някоя свинеферма или кланица... Абе да те вкарам само за един ден в моята кланица... Само да ми асистираш..., или даже само да гледаш... Тогава ще те питам дали работата е любов.
Жена ми обаче няма да е жена ми, ако веднага не ми отговори с убедения си глас на пътуващ проповедник, който прощава невежеството на диваците:
— И в тия професии се иска любов към работата. Ако я няма...
— Но и сред диваците, нали, може да се случи някой самороден философ, който да постави пастора натясно, защото като него си има готов отговор за всичко:
— Иска се стискане на зъби, моето момиче. Иска се свръхнапрежение. Иска се. Попитай някой бачкатор, ама от най-тежките. И той ще ти каже, че понякога, за да свършиш една работа, трябва най-напред да я напсуваш. Яко, хамалски. Напсувай я, свърши я, пък после можеш и да си я обичаш колкото си искаш. Твоя си е. Като жена ти. — Е така му кажи и той ще те разбере. А не с вашето ала-бала... „Работата е взаимност, работата е доверие, работата е любов...“ Любов!... Дрън-дрън!... Мъжко бачкане — това е работата! — Да забравиш и глад, и жажда, и сън... До пълно изтощение...
— Ах, това ваше „мъжко бачкане“!.. — ще каже тя почти злобно, защото като всяка истинска жена ненавижда секса, когато той се отнася до останалите три милиарда женски създания на планетата, но разбрала, че е на път да сгафи, бързо ще се поправи и като която и да е друга от въпросните три милиарда ще успее да придаде на гласа си съответната убийствена „загриженост“: — По-малко се изтощавай, скъпи. На твоята възраст...
Така вече е добре, мога да се включа с удоволствие и да я питам точно-това, което тя си мисли, че ще избягвам:
— А! Че какво й е на моята възраст бе, мила?
— Ами специалистите от твоя бранш я наричат рискова. Препоръчва се спиране на някои удоволствия..
— Като например?
— Като например — пушенето.
Браво, излезе от трудната ситуация, даже нещо повече — очевидно ще й се е усладило, защото ще направи нова смела крачка:
— И чувствително намаляване на някои други...
— Като например? — ще подхвърля още по-весело и по-смело, а тя, понеже, както изглежда, си има вече готов отговор, този път няма да се замисли:
— Като например пиенето.
Вече стана дума някъде, че в резултат на дългогодишното си съжителство с мен жена ми се е понаучила да води и по-елегантни диалози и не мога да отрека, че когато й се случи да успее в това отношение, разговорът с нея може да бъде дори приятен, и за да я възнаградя, ще се позабавлявам още малко:
— Че заради тая кола аз вече въобще не пия, следователно съм преизпълнил всички указания и мога да се надявам на дълбока старост и на здравословна кончина... — За да й покажа пък, че топката я водя аз, а не тя, изведнъж ще й вкарам с остър шут един гол. — А цигарите спирам от днес.
Няма по-сигурен начин да смутиш спокойствието на жена си от този — да й дадеш да разбере, че с разделянето си с нея ти изведнъж внасяш и някаква друга, също така съдбовна промяна в живота си. Такива промени освен спирането на цигарите са още женитбата веднага за друга жена, напускането на тоя град и отиването на работа в друг или пък в чужбина, захващането много-активно с някакъв спорт или с някаква нова форма на лична професионална реализация. Тук не става дума само за това, че макар и разделена от теб, бившата ти жена продължава да изпитва по отношение на твоята личност почти същите онези феодални чувства на някакъв особен, перверзен вид собственост. Тук по-скоро нещата опират до въпроса, че с тази съществена промяна ти ще се изплъзнеш от модела, който тя си е съставила за теб и за твоя настоящ и бъдещ живот. Няма значи да пушиш! Това означава, че няма да се скапеш толкова бързо, колкото тя си е мислела, и даже хроничният ти бронхит може да ти мине; охо, даже и спортуваш, и то доста редовно, фигурата ти изведнъж се стяга, коремът изчезва, стойката ти става по-наперена, а походката — почти младежка; сменил си местоработата, сигурно на новото място ставаш началник, интересно колко ли ще взимаш сега; отиваш на работа в Кувейт, там златото се продава на вторични суровини, значи аз изтеглих цялата беднотия, а чужбината, доларите и златото — за някоя друга (или много Други, на дребно),
