и адреса му в шестнадесети район. За бивш активен комунист това представляваше изключително луксозно местожителство. Фишер прибра листа и се отправи към „Риц“, за да се срещне с принц Филип. Принцесата щеше да пристигне същия ден със самолет, а по-късно беше запланувано да вземат тялото на Хайнрих за погребение в Германия.
По пътя Фишер се питаше дали цялото семейство няма да е твърде загрижено около скандала, за да имат време да се занимават с нещо друго, пък макар то да е майсторско произведение на Бенвенуто Челини. И това беше първият въпрос, поставен от Филип фон Хесел, след като Фишер изрази своите съболезнования.
— Искам всичко това да бъде преустановено. Мистър Фишер, желая да приемете от мен чек, покриващ всичките ви разходи, а освен това ще ви остане значителна сума за компенсация на загубеното от вас време. Опитах да убедя майка си да изостави това разследване, но не успях. Сега съм сигурен, че ще бъде доволна да се спре това начинание.
— Имате ли нейните разпореждания да сторите така? Искам да кажа, писмени разпореждания?
— Не. Тя е така развълнувана около случилото се с брат ми, за да можем да я безпокоим с подобни неща в този момент. Вие обаче можете да приемете моята дума като гаранция за това.
— За съжаление не мога да постъпя така. Струва ми се, че е по-добре да ви заявя съвсем ясно това. Нает съм да работя от вашата майка и ако нейното желание е да се преустанови всичко, ще бъда много щастлив да се подчиня. Поради свои лични съображения, принц Фон Хесел, не изгарям никак от нетърпение да открия както генерал Бронзарт, така и съкровището на Пьоленберг, но аз съм поел известни задължения към своя клиент и те ме обвързват. Моля ви, не ми предлагайте повече пари, защото незабавно ще напусна стаята ви, ако продължавате. Не се поддавам на подкупи.
За момент принцът остана загледан в него, а след това внезапно направи учтив жест с ръка.
— Моля ви, мистър Фишер, седнете и ме изслушайте. Забравете, че работите за моята майка. Желая да поговорим като човек с човек. Моят род е стар и почитан от векове. По време на войната загубихме доброто си име и извършихме неща, от които аз лично се срамувам дълбоко. Какво би се случило с нас, ако откажехме да вървим заедно с нацистите, може да бъде оспорвано от най-различни аспекти. Не искам да съдя родителите си, защото по това време съм бил твърде млад, за да отчитам условията в детайли, а най- лесно е сега да се отправят критики със задна дата. Искам да извърша неща, които да компенсират миналото. Искам да затвърдя името на своя род като сила, допринасяща за доброто на нашата страна. Това е грижата на моя живот, ако искате да изразяваме по-драматично нещата. Солницата на Пьоленберг може да разруши всичко, което възнамерявам да направя. Сега, когато моят брат Хайнрих е мъртъв, аз съм в състояние да осъществя своите намерения. Майка ми все още съсредоточава силите в свои ръце, но вече е достатъчно стара и считам, че ще успея да я убедя да прехвърли всички грижи на мен. От нашите богатства мога да изградя нещо значително по-конструктивно, ако щете дори, нещо благородно. Преустановете издирванията. Моля ви да направите това като лична услуга за мен. Не за пари, ако това ви засяга, а в името на нещо много по-голямо и по-значимо. Захвърлете всичко това.
За миг Фишер беше готов да се поддаде на изкушението. Звучеше много сантиментално и благородно. Би било много по-лесно, ако можеше да отклони молбата на принца като емоционален подкуп, но той изложи всичко това много искрено. Той наистина възнамеряваше това, за което говореше със страстен идеализъм — и това беше едно от противоречията на неговата каста. Фишер обаче имаше също своята етика — да не се отказва заради спасение душата на Фон Хесел. Той се изправи.
— Съжалявам много. Казах ви, да изоставя тази задача, ще ме удовлетвори точно толкова, колкото и вас, но не мога да го сторя. Не мога, докато не получа разпореждания от майка ви. Ако поиска моето мнение, ще я посъветвам да забрави всичко, което е било. Но това е всичко, което мога да направя.
— Благодаря ви — каза Филип, въпреки че не изглеждаше много благодарен. Натисна звънеца и се появи прислужник в ливрея. — Изпратете мистър Фишер.
— Така съм опечален от това трагично събитие — каза Дънстън.
— Благодаря ви. — Гласът на принцесата беше бодър, без да показва някакво намерение да разисква повече този въпрос. — Защо ме търсихте по телефона?
— Получих писмо от Швейцария. Изпълнили сте уговореното и сте внесли първата вноска. Много съм ви благодарен. Сметнах за необходимо да ви уведомя, че съм готов да предприема действия във връзка с договорената работа. Трябва да поогледам обстановката на самото място и да видя човека, за когото става дума, разбирате, нали?
— Ако всичко завърши успешно, никак не ме интересуват вашите методи. Партньорът ви е много ефективен. Надявам се и вие да проявите умение.
— О, не се безпокойте. Когато се касае за такова възнаграждение, ще получите най-доброто, което мога да предложа.
— Какво възнамерявате да правите сега?
— Отивам там. Искам да бъда на самото място.
— Добре. Не смятам за необходимо да установяваме отново контакт. Когато приключите задачата си, сумата ще бъде уредена напълно. Довиждане, мистър Дънстън.
— Довиждане. — Той постави слушалката на място и остана загледан за миг в нея.
През последните две седмици имаше моменти, когато се събуждаше посред нощ, докато жена му спеше спокойно до него. Чудеше се дали би могъл да извърши това, с което се бе нагърбил, дори и за огромното състояние, предложено му за него. Дънстън не страдаше от скрупули или прекомерна чувствителност. Никакви призраци не биха гризали съвестта му, нищо не би помрачило радостите на безгрижния му богаташки живот. Никога не би погледнал назад. Но в тихите часове на ранната утрин той обсъждаше проблемите и обмисляше средствата. Някога като полицай той веднъж беше убивал. Този акт не го бе развълнувал. Мнението му за човешките същества беше твърде ниско, а още по-ниско за тяхната значимост в схемата на живота. Притежаваше подчертан афинитет към безчестни дела, както той самият предполагаше, поради продължителния му контакт с престъплението и престъпниците. Приемането на подкуп от контрабандистите на злато беше логична последица на неговото отношение към пряката му работа. Никак не беше трудно да приеме парите. Десет хиляди лири стерлинги не бе малка сума. В замяна трябваше да извърши нещо съвсем просто — да забавя операцията и да унищожи някои доказателства. По- късно оцени тези свои действия като глупави. Беше провалил кариерата си за нищожна придобивка. След като напусна Интерпол с голяма въпросителна в досието си, реши никога повече да не се заема с такива неравни по отношение на заплащането и риска действия. Беше ръководил частната си агенция честно, подпомаган от праволинейното поведение на Фишер към всичко, което не съответствуваше на правните норми.
Предстоящото дело обаче беше нещо съвсем различно от вземането на пари заради възпрепятствуване на нормално разследване. Сега ставаше дума за убийство. Изговаряше тази дума гласно по време на среднощните си разсъждения. Предстоеше му да убие една жена по такъв начин, че да не бъде възможно да се припишат каквито и да е било обвинения на никого. Това ще рече, че смъртта й трябва да бъде нещастен случай. Харесваше му звученето на тези думи. Те предизвикваха във въображението му картини на падащи в пропаст коли, на влак, връхлитащ с трясък върху простряното на релсите тяло, на зеещи прозорци високо над земята. По какъвто и начин да ликвидираше Пола Стенли, то не биваше да прилича на убийство. Като човек опитен в професията си той знаеше, че щом започне разследването, независимо от това как грижливо убиецът е планирал всичко, шансовете му за разкриване винаги са далеч по-големи, отколкото тези да се измъкне сух от водата. Едно обстоятелство го тревожеше особено много — доколко Фишер се бе заплел с момичето. Налагаше му се да разбере докъде бяха стигнали във взаимната си близост. Трябваше да отиде в Париж и да започне с наблюдения върху ежедневието на жертвата. Това трябваше да бъде първата му стъпка към крайната цел — да я изолира от Фишер за планирания смъртоносен инцидент. Това нямаше да му се отдаде така леко. Преценяваше ясно изгледите си за успех и не се опитваше илюзорно да намалява рисковете. Но в края на краищата всичко това се балансираше от сумата, така огромна, та чак се учудваше как бе имал нахалството да я поиска. Само началната вноска бе цяло състояние и тя представляваше сигурна банкова сметка в Швейцария, чийто кодов номер бе известен само на него.
