вареше нещо. Аз пристъпих и вдигнах капака. Не, май е по-добре да не ти казвам какво видях вътре! Питам се как е възможно да сънувам такива неща? Та нима човешкото съзнание е толкова лабилно? Откъде, по дяволите, се явяват тия всевъзможни идиотщини, които, на всичко отгоре, сме безсилни да спрем! И кой ме ориса да не мога да спя спокойно, а да ме навестява все тази… Вече ме е страх и името й да произнеса! Защото, тати, в тенджерата аз видях да ври главата на нещастния бай Пано! И не се събудих. Чак когато Ка-Гергина ме сграбчи да ме целува и да се опитва да ме вкарва между краката си, чак тогава извиках и отворих очи. Кажи ми не е ли това някакво безумие?
Когато се освестих, се опитах да проумея какво означава този сън. Казах си, че навярно мъката ми по тебе и любовта ми към Нели са породили страховитите образи и видения. Но какво, за Бога, правеше Гергина Божинова в съня ми и то заедно с тебе?!
Реших да не споделям нищо с Нели, заради твоето присъствие, което не ми дава покой. Възможно ли е ти наистина да си бил с Гергина? Не бих желал да си го помисля дори, но… Кажи ми, тати, спал ли си приживе с тази зловеща жена? Боже мой, какво питам! Та как ще ми го изречеш, пък и защо? Дори да беше жив, ти пак нямаше да ми отговориш на тоя въпрос. А и аз нямаше да те питам, нали? Все пак, усещам, че непрекъснато ще ме разяжда съмнението за вас двамата.
Ти, татинко, не споделяй всичките ми сънища и страхове с твоите съквартиранти-души горе на небето. Не бива да се излагаш с шантавите ми видения! По-добре ми дай някакъв знак, че не си чукал Гергина, за да се успокоя и толкоз.
Хайде, тати, царство ти небесно! След такива сънища се разстройвам и ми става още по-мъчно за тебе!
Мисълта, че си спал с Гергина Божинова не ме оставя намира. Какво да правя? Да питам мама? Абсурдно и обидно е дори! Да взема и да замина за Олм и там да поразпитам — това просто ми се струва неприлично. Чудя се, дали да не се обърна към баба Милeва? Тя и без това е у нас да изкара зимата и да не стои сама в града. От нея научихме, че къщата на чичо Толя я бил купил някакъв милиционер и простак, който по цял ден надувал радиото с безвкусна сръбска музика. „Какво нещо е?“, възмущава се баба. „Някога от тая къща се носеше Шопен, а сега!“ Е, да — няма я кака Мими да свири на пианото! Като я споменах, се досетих дали пък тя не знае нещо по въпроса за вас с Гергина. Кака Мими никога не би скрила от мене. Надявам се! Но къде ще ходя сега чак до Русе, за да се правя на детектив и да разследвам никому ненужни и отдава умрели връзки. Прощавай, тати, но си е така!
С Нели нещо не върви! Ще изчакам малко да видя как ще се развият събитията и тогава ще ти пиша.
Вчера, понеделник, имахме новогодишен бал. Свирихме яко и дженкът беше велик. Джоката лично ме обяви за българския Джими Хендрикс, а класната едва не ме наби. Някой й бил казал, че съм щял да зарежа челото, веднага щом засвърша гимназията. „Луд ли си!“, ощипа ме Томова. „Аз редя нещата да следваш в Москва, а ти рокаджия ще ми ставаш!“ Успокоих я, че за нищо на света няма да зарежа виолончелото, но не бях много сигурен дали ми е повярвала. „Ще те държа изкъсо!“, закани ми се тя.
Тати, тая, моя класна, Томова нищо не знае! Та нали ако спра с челото, не друг, а самата Ка ще ми търси сметка! Казвам ти го, защото същата нощ пак я сънувах. Да, точно така, позна, приличаше на Томова и ми нареждаше пред нейната гигантска крастава господарка: „Има много дълго да свириш, докато поправиш онова фалшиво
Разбрах защо с Нели работите се объркват. Аз съм виновен. Първо, мисля че ми е омръзнала. Ужасно е да си го призная, но май е така! Сигурно защото съм обект на непрекъснато внимание от страна на другите момичета — минавам за нещо като малка звезда в училище — и вече започнах да се вглеждам в настойчивите им погледи и да избирам. Иска ми се да съм с повечето от тях, а Нели го усеща и се чувства кофти. И мене ме е яд, че така вървят нещата, но какво да направя? След десет дни ще стана на осемнайсет — не мога да бъда като монахиня. Ако чупя Нели, тя ще го преживее тежко. Нали тая година й е последна. Е, какво пък, ще се крия! Знам, че не е честно, но като има толкова хубави момичета!
Питам се ти какво си мислел за жените? Джоката ми обяснява, че по природа мъжът е ловец и се стреми да преследва и „убие“ колкото се може повече дивеч, разбирай жени. Това, обаче, било животинско и просташко, тъй като богоподобната душа не приема глупавото поведение на плебейското тяло, а то пречело на истинското сливане с божественото начало. Джоката е откачил от транквиланти и пиене, затова понякога ги говори едни! Предложи ми да прочета „Спасителя в ръжта“ от някой си Селинджър. Дори ми каза, че по- късно щял да ми даде забранените Ницше, Фройд и Юнг. Не съм чувал нищо за тях, но те били обяснявали как точно стоят нещата с човешката природа въобще. Аз знам, обаче, че най ми е гот да свиря. По ме кефи и от чукането, но не знам как да го обясня.
Боже, татко мой, какви ти ги говоря! Ще взема да питам Джоката и за съня ми дето сте заедно с Гергина, а? Интересно ми е как той ще го разтълкува.
На нова година ще си бъдем тримата с мама и баба. Ти също ще си с нас. Винаги по празници ти палим свещ, да знаеш! Скришом, но ти палим! Вие, горе, сигурно не празнувате. Ами, да, времето като го няма, то и купонът ви е вечен! Знам дрънкам глупости, но докато бях с Джоката, пийнах едно коняче. За пръв път ми беше! Не е лошо, но едва ли ще повторя пак. Сладко някакво питие, гори ти гърлото, после бузите ти пламват, отпусксаш се… Дано мама не ме види! Хайде, лека!
Прости ми, татко, напих се! А си мислех, че няма повече да опитвам алкохол. Ама, не може като всички около тебе къркат, ти да седиш като девица. Пък то оня ден нали беше празник — Трифон зарезан. Е, събрахме се бандата в квартирата на Джоката, само момчета, накупихме вино и ракия и като се започна… Хапчета тоя път нямаше, за да не сме обиждали светеца. Отначалото уж не исках, уж по малко, но в един момент ми стана гот и отиде! Отрязал съм се като кирка и съм заспал с пакета на пода.
На другия ден главата щеше да ми се пръсне. Джоката ме гледа радостен и ме потупва по рамото сякаш съм новопокръстен: „Браво, Майки, добре дошъл в отбора!“ Нямах сили да му отвърна. Прибрах се, а на учудената мама казах къде съм спал, но и дума не обелих за пиенето. Обещах си, че втори път няма да има и мисля така да бъде. Тати, ти не ме знаеш, но аз съм много упорит. Като кажа нещо — край! Например със свиренето, докато не науча даден пасаж като хората — може да е от най-трудните, не се предавам. И дни да ми отнеме, но ще го направя! Същото е и с хората. Ако реша, че някой ме е предал или че не искам повече да го виждам — това е! Може да ми се къса сърцето, но назад не се връщам. Не съм ли прекалено твърдоглав или честолюбив, как мислиш? Както и да е, но от сега нататък ще пия само безалкохолни.
Споделих намеренията си с Джоката, а той ми се възхищава. „Копеле, ти ако имаш толкова воля и с тоя талант, ще станеш наистина голям музикант! Аз никога!“ Джоката свири на тромбон. Добър е, но с това пиене и с тия хапчета! Впрочем, той май че чете повече отколкото свири. Мързи го. Разказах му за съня и знаеш ли какво обяснение ми даде? „Баща ти, казва, някога в детството ти те е подтискал. Тази Ка е архетип. Тя е олицетворение на великата богиня майка, на раждащата жена. Актът на съвкупление с баща ти е израз на ненавистта ти към него и на подсъзнателното ти желание да го убиеш!“ Чуваш ли! Разбира се, че му скочих, но той се позова на Фройд и Юнг. „Прочети ги и ще ти светне!“
Тогава му разказах всичко: и за Гергина, и за убийството, за това че съм сънувал самото извършване, преди то да се случи, за процеса, че всичко е самата истина. След като ме изслуша, Джоката се позамисли и рече: „Ако не е вярно, поне добре е измислено!“ „Истина е! — не издържах. — Пише го и във вестниците. Провери!“ Той обаче, заключи: „Онирическото е присъщо на модерната култура.“ Иди го разбери! Прекалено умен е за българско хипи, нали? Сега четял на английски няква нова книга, излязла преди година и нещо — „Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет“. Джоката знае отлично английски, тъй като четири години е живал с родителите си в Лондон. Баща му бил някакъв дипломат там. Ще трябва и аз да понаваксам с книгите! Как мислиш? Поне да науча какво е това „онирическо“.
