Можеше да намери и други издания на пиесата. Щеше да отскочи до книжарницата в търговския център и да прерови и тях. В понеделник отново щеше да опита късмета си в библиотеката. Стана и закрачи из апартамента си.
Навярно в района на Вали имаше десетки екземпляри на „Отело“ в различни форми. Щеше да посети училищата и колежа. Да почука на всяка врата, зад която би могла да открие нещо.
— „Удави се!“ — повтори тя. — Мамка му.
Отново взе чантата си, готова да тръгне към търговския център още сега.
Тъкмо бе дръпнала входната врата с все сила, когато осъзна какво става. Собствената й ярост я тласна две крачки назад, преди да затръшне вратата.
Държеше се глупаво. Идиотски. Кой бе написал думите на стената? Кейн. Лъжец, цитиращ друг лъжец. Това не бе насока, а подвеждане с цел да я отклони от верния път. Беше се хванала.
— По дяволите! — Запрати чантата си към другия край на стаята. — Пълна лъжа или изопачаване на истината? Какво направи той?
Щом се поуспокои, отиде да вдигне чантата. Трябваше да разбере. Все пак щеше да се разходи до търговския център.
Когато отново се прибра, Дейна си помисли, че едва ли до края на деня ще се почувства по-спокойна, след като бе прекарала сутринта в тичане за зелен хайвер, но поне следобедът в компанията на Малъри и Зоуи щеше да бъде приятен. Ако не друго, щяха да се позабавляват по женски.
Щяха да хапнат, да си поговорят, а когато Дейна им се бе обадила, за да ги покани, Зоуи бе обещала и педикюр.
Не би било зле.
Отнесе в кухнята китайската храна, която бе взела на връщане, спря до плота и се замисли.
Призна пред себе си, че все още е неспокойна. Не бе възвърнала увереността си. Ехото на страха от сутринта отзвучаваше в съзнанието й, а и не бе преодоляла гнева заради заблудата, в която бе изпаднала.
Влезе в банята, извади от аптечката опаковка тиленол за ободряване и глътна две таблетки.
Може би това, от което имаше нужда, бе дрямка, а не компания. Но въпреки главоболието и лекия световъртеж точно сега не искаше да остава сама.
Почти излетя към вратата при първото почукване.
— Добре ли си? — Зоуи влезе, остави на пода чантите, които носеше, и я прегърна. — Извинявай, че се забавих толкова.
— Не се безпокой. Всичко е наред. — „Това действа доста по-добре от дрямка“, осъзна Дейна. — Радвам се, че си тук. А Саймън?
— Флин го взе със себе си. Много мило. Двамата с Джордън ще го заведат у Брадли. Ще потича с Мо, ще поиграе с тях, ще хапнат вредна храна и ще погледат футбол. Саймън беше въодушевен. Мал не е ли дошла? Тръгна преди мен.
— Точно зад теб. — Малъри забързано прекоси площадката и подаде кутия от сладкарница, преди да прекрачи прага. — Отбих се да купя шоколадови сладки. С двоен пълнеж.
— Обичам ви, момичета. — Гласът на Дейна затрепери и ужасена, тя потърка очи. — Господи, по-зле съм, отколкото предполагах. Скапан ден.
— Седни, скъпа. — Зоуи я поведе към дивана. — Почини си. Ще ти приготвя нещо за хапване.
— Има китайска храна. В кухнята.
— Чудесно. Просто се отпусни, а ние с Малъри ще се погрижим за всичко.
Извадиха чинии, свариха чай, завиха краката й и направиха още няколко неща, за които жените инстинктивно се сещат, когато се стараят да успокоят някого.
— Благодаря ви. Искрено. Не знаех, че съм толкова близо до срив. Онова копеле успя да ме разтърси.
— Разкажи ни какво стана.
Малъри погали косите й.
— Отидох на нашето място да побоядисвам, защото, като се събудих, бях в ужасно настроение и трябваше да се заловя с нещо. — Дейна хвърли поглед към Малъри. — Извинявай, че доведох Мо да ви събуди толкова рано.
— Няма проблем.
— И така… — Успокои гърлото си с глътка чай. — Започнах да боядисвам. Почувствах се добре и се унесох в мисли как ще изглежда книжарницата. Тогава се появи той.
Продължи да разказва, опитвайки се да говори свързано, но Зоуи я прекъсна с гневна ругатня.
— Пълни глупости! Долна лъжа. Разбира се, че има хора, които държат на теб. Той не знае нищо, по дяволите.
— Просто засяга слабите ми места. Разбирам това. Бях разстроена, когато напуснах библиотеката, макар и да не исках да го призная. За миг ми хрумна, че работата, която съм вършила там, не е била от значение за никого, освен за самата мен. Използва подобни мисли и ги прави натрапчиви и мъчителни.
Отново взе чашата си и им описа как бяха изглеждали помещенията в завършената й книжарница.
— Беше представата ми за съвършена обстановка — каза Дейна. — Не осъзнавах, че е напълно изградена в съзнанието ми. Не само обликът, а и атмосферата. Беше пълно с клиенти, разбира се. — Трапчинките на бузите й се откроиха за миг. — Опита се да ми внуши, че мога да получа това само ако той ми го даде. Не успя да ме убеди, защото зная, че ще го постигнем сами. Е, може би сградата няма да се пука по шевовете от клиентела, но атмосферата ще бъде същата. Защото става дума за моята книжарница. За нашата фирма. Ще успеем.
— Дяволски си права.
Зоуи седна на пода до нея и притисна коляното й.
— После ми напомни за Джордън. Трябва да си взема сладка, преди да продължа. — Наведе се и грабна една от чинията, в която Малъри ги бе подредила. — Бяхме във великолепна спалня, за каквато винаги съм мечтала. Всеки си изгражда представа за идеалната стая, която би искал да има един ден, нали? Джордън беше коленичил в краката ми като роб. Със сълзи на очи ми се обясни в любов и заяви, че не може да живее без мен. Никога не би изрекъл подобни глупости. Понякога си фантазирах, че ги казва, след което го ритвам в зъбите. Нещо като отмъщение. — Дейна въздъхна. — Господи, дори ме подкани да го ритам, да го удрям или каквото поискам. — Замълча, когато чу смях, и стрелна Зоуи с поглед. Устните й трепнаха. — Е, може би е смешно, като си помисли човек. Хоук да ридае в краката ми и да обещава, че ще ме боготвори до края на живота си.
Малъри реши, че е време и тя да си вземе сладка.
— С какво беше облечен?
След дълга пауза Дейна избухна в смях. Изведнъж цялото напрежение и болка изчезнаха.
— Благодаря. Господи, всеки момент щеше да заплаче като бебе. Дори се почувствах виновна, защото сцената приличаше на някои ситуации, които си бях представяла. Как той осъзнава грешката си, допълзява при мен и ме моли на колене. Знаете ли, подобни фантазии носят утеха. Но мога да ви уверя, че е ужасно, когато се превърнат в реалност, или поне така изглежда. Накрая пратих Кейн по дяволите и се върнах там, откъдето бях тръгнала.
Зоуи свали обувките й и започна да разтрива ходилата й.
— Наистина скапана сутрин.
— Това не е всичко. На стената се появи надпис с нещо мазно и черно: „Удави се!“ Замазах го с боя.
— Подъл номер. Опитва се да ти напомни за острова и бурята — промърмори Зоуи. — Само те сплашва, това е. Дори не те е накарал да повярваш, че виденията ти са реалност. Знаела си, че са негово дело.
— Не, според мен целта му е била друга — замислено сподели Дейна. — Изпробва нова тактика. А надписът не е свързан с острова, а е реплика от „Отело“. Сетих се за нея почти веднага, а сега съм убедена, че е очаквал точно това. Излетях от къщата като луда, за да дойда тук и да я намеря. Да потърся ключа в книгата.
— Реплика от книга? — Зоуи се завъртя и взе едното копие от масата. — Не зная как може човек да
