върна към настоящето, към чудото, което изживява сега.
Неспособна да устои и на двете, жадна и за познатото, и за новото, тя го обгърна с тялото си.
Допирът до плътта му й бе познат, годините не бяха променили фигурата му. Все още бе строен, широкоплещест и стегнат. Изваяните мускулести рамене, които бе докосвала, бяха същите. Никога не би забравила силата, струяща от него, устните и ръцете му.
Толкова й бяха липсвали близостта и приливът на любов, която нахлуваше в нея с насладата от докосването на ръце, които я познават.
Но когато се понесе в познатия ритъм, той я отпусна назад и се вгледа в лицето й.
— Какво? Какво има?
— Просто искам да те погледам. — Бавно повдигна блузата й, плъзгайки пръсти по голата й кожа. Дори за миг не откъсна очи от нейните. — Искам и ти да ме гледаш. Кои бяхме и кои сме сега. Всъщност, не сме толкова различни. — Все още загледан в лицето й, той плъзна пръсти по тънката материя на сутиена й. — Но това не прави нещата по-малко интересни, нали?
— Искаш да мисля точно сега?
Тя потръпна, когато върховете на пръстите му съвсем леко докоснаха зърната на гърдите й.
— Ти мислиш непрестанно. — Пъхна ръка под нея, за да издърпа блузата. — Имаш неуморен ум. Още нещо в теб, което ме привлича.
Докато дланите му се плъзгаха по гърба й, тя обви ръце около врата му.
— Твърде много говориш, Хоук.
— Това ти дава нов повод за размисъл, нали?
Разкопча сутиена й и прокара пръсти по раменете й, за да побутне презрамките надолу.
Устните му докоснаха нейните и се отдръпнаха, а после още веднъж, докато го притискаше към себе си и със затаен дъх очакваше следващата пламенна целувка.
Беше си представял как долавя този копнеж. Разпален от него. Не, не искаше да я кара да мисли, а само да чувства това, което можеха да изживеят заедно. Тук и сега.
Зарови пръсти в косите й и уви кичур от тях около ръката си. Наведе главата й назад, за да обсипе с ласки шията й. Би могъл да пусне неукротимия звяр, който се таеше у него, и да я погълне на една хапка, но би било твърде бързо и лесно. Затова сдържа горещото желание и измъчи и двамата.
Опиянен от нея, трескаво я обходи с длани, а след това движенията на ръцете му станаха по-бавни и завладяващи. Когато тя потръпна, накара и него да затрепери.
Тялото й винаги му бе дарявало несравнима наслада. Не само формите и кожата й, а и жаждата за секс, която струеше от нея. Учестените удари на сърцето й го възбуждаха толкова, колкото едрите й гърди, докато ги докосваше с устни.
Гладката й кожа трептеше под ласките на езика му, а когато зъбите му я одраскаха, тя издаде умоляващ стои.
Бе сграбчила ризата му и одобрително замърка, плъзгайки нокти по плътта му. Кръвта му така закипя, че трябваше да води битка със себе си, за да не прибърза.
Но щеше да утоли жаждата си на малки глътки.
Откъде се бе взело това търпение? Влудяваше я. Как можеха устните му да бъдат толкова пламенни, а ласките на ръцете така умело контролирани? Мускулите му трепнаха, което бе познат знак за нея, че сега е моментът да се възползва от желанието и слабостта му. Доловил копнежа й, той я понесе натам, където би искала да достигне, но след няколко мига отново стана сдържан.
— За бога, Джордън.
— Все още не съм те влудил достатъчно. — От гърлото му се изтръгна въздишка, но притисна ръцете й надолу и продължи да разпалва огъня с устните си. — И аз не съм достатъчно луд.
Толкова неща у нея бяха неустоими. Чувственото й тяло, търсещият й ум и онази част от сърцето й, която бе загубил заради собственото си безразсъдство. Нуждаеше се от доверието й отново и би се задоволил дори с искрица от привързаността, която някога бе съществувала помежду им. Искаше да си върне това, от което сам се бе отказал, за да оцелее.
Пусна ръцете й, сграбчи я в прегръдката си и притиснати един към друг, се претърколиха на леглото.
Кожата й бе влажна от пот и от нея струеше завладяваща топлина. Едно докосване на чувствително място я накара да пламне. Прошепна името му, когато тялото й изригна. Щом я видя да се отпуска безпомощна, той осъзна, че му бе дарила нещо, за което отдавна бе копнял.
Да чувства въздействието си върху нея.
— Дейна.
Безброй пъти изрече името й, докато устните му трескаво се плъзгаха по лицето й. Когато натежалите й клепачи се повдигнаха и тъмните й очи срещнаха неговите, плавно навлезе в плътта й.
Беше като завръщане у дома, при което бе открил всичко свое непокътнато, но по-красиво, по-истинско и по-силно, отколкото някога. Замаян, преплете пръсти с нейните, притисна я и бе изцяло в нейна власт.
Тя се надигна към него и потърси устните му със своите. Сладостното усещане я накара да усети парене в гърлото, докато се движеха в един ритъм, в отчаян стремеж към върха на насладата и сърцата им биеха едновременно.
Изтощени, дълго останаха със слети тела.
„Може би — помисли си Дейна, докато лежеше отпусната върху него — това беше най-вълнуващият секс в живота ми“.
За нищо на света не би изрекла тези думи на глас. Въпреки че съзнанието й бе замъглено от любов, не биваше да подхранва самочувствието му.
Ако все пак трябваше да каже нещо, то щеше да бъде, че никога не й е било толкова приятно, когато някой се с възползвал от нея по този начин. Не би имала нищо против това да й се случва често.
Но проблемът между тях нямаше нищо общо със секса. Може би проблемът бе фактът, че тя не знаеше какъв проблем са имали в миналото. Или все още имат.
„По дяволите“.
— Отново се замисли — промърмори Джордън и бавно прокара пръст по гърба й. — Толкова ти личи, когато размишляваш. Едва ли би могла да го отложиш за по-късно, когато възстановя известен брой мозъчни клетки.
— Мъртвите мозъчни клетки не се възстановяват, глупчо.
— Беше метафора… тактичен евфемизъм.
— Тактичността не ти е присъща. Особено при употребата на евфемизми.
— Не мога да приема това като комплимент. — Дръпна косите й и я накара да вдигне глава. — Изглеждаш невероятно, Дългучке, разрошена и изтощена. Ще останеш ли?
Тя подозрително наклони глава.
— За да ме разрошиш и изтощиш отново ли?
— Това е планът.
— Тогава мисля, че бих могла да остана за втори рунд.
Обърна се встрани, изправи гръб и прокара пръсти през косите си. Когато усети допира на ръката му, многозначително повдигна вежди.
Той се намръщи и нежно плъзна длан по гърдите й.
— Одрасках те тук-там. — Потърка брадичката си. — Ако знаех, че ще наминеш, щях да се обръсна.
— Когато казах, че просто съм наминала, също беше евфемизъм. — Трябваше да се държи шеговито, защото иначе сърцето й щеше да се стопи и да падне право в ръцете му. — Освен това винаги когато съм те заварвала в такъв бохемски вид, си успявал да ме вкараш в леглото си. — Закачливо потърка бузата му и се протегна. — Господи, умирам от глад.
— Искаш ли да поръчам пица?
— Не мога да чакам. Имам нужда от незабавно презареждане. Сигурно в кухнята ще се намери нещо, което да става за ядене.
— Едва ли. Кухнята е изтърбушена и превърната в строителна площадка.
