засрамено да наведе глава. — Комерсиалният ти успех определено сочи, че пишеш книги, които задоволяват масовия вкус.
Той поклати глава и почувства нужда да запали цигара.
— Никой не умее да закопава с подобни половинчати хвалби като теб, Дейна.
— Не исках да прозвучи така.
Бе на път да закопае себе си, но за нищо на света не би признала, че е почитателка на книгите му, докато седи гола в стаята му и хапва чипс. И на двамата би им се сторило нелепо.
Дори и да изразеше искрено одобрение, би прозвучало като ласкателство.
— Правиш това, с което винаги си искал да се занимаваш, Джордън, и постигаш успех. Би трябвало да се гордееш със себе си.
— Няма спор. — Той допи кока-колата, остави кутията и обхвана глезена й. — Все още ли си гладна?
Облекчена от смяната на темата, Дейна затвори пакета и го пусна да падне на пода до леглото.
— Всъщност… — започна тя и се нахвърли върху него.
Не биваше да се чувства толкова дълбоко засегнат и се ядоса на себе си заради това. Не се надяваше всички да харесват творбите му. Отдавна бе престанал да взема твърде навътре лошите отзиви на критиците и от време на време по някоя неодобрителна забележка от читател.
Не бе докачлив, темпераментен творец, който изпада в паника при всяка критика.
Но ниското мнение на Дейна за книгите му го караше да изпитва мъчителна болка.
Застана до прозореца и се замисли. По-трудно бе да приеме тази тактичност, това любезно потупване по рамото, отколкото хапливите й забележки за таланта му и пренебрежителното й отношение към жанра, в който твори.
Пишеше трилъри, често с привкус на нещо друго, които Дейна заклеймяваше като шаблонен комерсиализъм, който допада на читатели с най-нисък интелект.
Би могъл да понесе това, ако тя бе сноб, почитател на елитарната литература, но далеч не бе така. Дейна просто обичаше книгите. Апартаментът й бе препълнен и имаше невероятно разнообразие от жанрове.
Но не бе видял сред тях нито едно произведение на Джордън Хоук.
Определено се чувстваше засегнат.
Бе изпитал наивна радост, когато се бе върнал в спалнята и я бе видял пред лаптопа, втренчила поглед в екрана. Изражението й го бе заблудило, че проявява искрен интерес към историята, която бе започнал да съчинява.
„Любопитство“, бе отвърнала. Нищо повече.
„Не мисли за това — каза си той. — Заключи го дълбоко в себе си, преди раната да започне да те разяжда“.
Отново бяха любовници и благодареше на бога. Надяваше се да възстановят и приятелството си. Не искаше да я загуби, като любовница или приятелка, и не можеше да се примири с безразличието и неодобрението й за работата му.
Тя не знаеше какво означава за него да бъде писател. Как би могла? Да, знаеше, че писането е това, с което винаги е искал да се занимава. Но нямаше представа защо е толкова жизненоважно за него. Никога не го бе споделял с нея.
Призна пред себе си, че не е споделял и доста други неща.
За работата си. В миналото често я бе молил да прочете нещо негово и естествено, бе доволен, когато оценката й бе добра. С интерес бе обсъждал с нея идеи за сюжети и бе изслушвал мнението й.
Истината бе, че мнението на Дейна бе най-ценно за него.
Но не й бе казвал колко силно желае да постигне нещо. Като човек и като писател. Както заради себе си, така и заради майка си. За Джордън това бе единственият начин да й се отплати за всичко, което бе направила за него, за всички лишения и работа.
Но не го бе споделял нито с Дейна, нито с когото и да било. Не бе разговарял с никого за дълбоката скръб, мъчителното чувство за вина и отчаяната нужда.
Е, отново щеше да го стаи в себе си, да се опита да възстанови загубеното доколкото може и да изгради нещо ново вместо онова, което бе изчезнало безвъзвратно.
Не само героят от новата му книга търсеше изкупление.
Дейна изчака, докато боядиса цяла стена в едно от помещенията, в които щеше да бъде салонът на Зоуи. Сутринта няколко пъти бе прехапвала език и бе необичайно мълчалива, но най-сетне вътрешната й дилема приключи. Реши, че би постъпила нечестно спрямо приятелките си, ако не проговори.
— Спах с Джордън.
След като изрече тези думи, остана с лице към стената в очакване двете да я засипят със забележки и въпроси. След пет секунди мълчание, които й се сториха безкрайно дълги, извърна глава и видя Малъри и Зоуи усмихнато да се споглеждат.
— Знаели сте? Вече сте знаели? Значи онзи арогантен, самодоволен тип се е похвалил пред Флин, че ме е чукал?
— Не. — Малъри едва сдържа смеха си. — Поне доколкото зная. Сигурна съм, че ако Джордън му е казал нещо, Флин не би го скрил от мен. Както и да е, не знаех ме. Просто…
Замълча и се загледа в тавана.
— Питахме се докога ще издържите, преди да се вкопчите един в друг — намеси се Зоуи. — Всъщност дори ни хрумна да се обзаложим, но решихме, че би било малко цинично. Аз щях да спечеля — добави тя. — Бях сигурна, че спонтанната експлозия ще стане днес. Малъри смяташе, че ще изтраете още седмица.
— Е… — Дейна сложи ръце на кръста си. — …печелиш.
— Не сключихме истински облог — отново заговори Малъри. — Виждаш ли колко добри приятелки сме? Дори не изтъкваме, че нарече Джордън „арогантен, самонадеян тип“ заради евентуалната му хвалба пред Флин, а в момента ти самата се хвалиш пред нас.
— Нямам думи.
— Имаш, имаш. — Зоуи поклати глава. — Няма да ти позволим да мълчиш, докато не кажеш как беше. Десетобалната система ли ще използваш, или описателна ретроспекция?
Дейна избухна в неудържим смях.
— Не зная защо ви харесвам толкова.
— Сигурно знаеш. Хайде — подкани я Зоуи, — изгаряш от нетърпение.
— Беше страхотно! Не само защото бях готова за спонтанна експлозия. Той ми липсваше. Ако мислите, че човек може да забрави какво е да се чувства толкова… свързан с някого, лъжете се. Не се забравя. Винаги сме били добри в леглото. Сега сме още по-добри.
Зоуи въздъхна дълбоко.
— Романтично ли беше или необуздано?
— Кой път?
— Сега наистина се хвалиш.
Дейна се засмя и отново се залови да боядисва.
— Отдавна не е имало с какво да се похваля.
— Какво възнамеряваш да правиш?
— Във връзка е кое?
— Ще му кажеш ли, че си влюбена в него?
Този въпрос хвърли малка сянка върху веселото й настроение.
— Какъв смисъл има? Или ще спре дотук, или ще се чувства виновен, че не е спрял.
— Ако си честна с него…
— Така беше при теб — прекъсна я Дейна. — Трябваше да бъдеш честна пред себе си и пред Флин за чувствата си към него. Но за мен… е, този път не очаквам нищо от Джордън и съм готова сама да поема отговорността за емоциите си и последиците от тях. Не искам да го карам да мисли, че голямото ми, преливащо от любов сърце е в неговите ръце, и да го принуждавам да прави избор. Това, което имаме сега,
