на което работеше Джордън, бе принадлежало на брат й, когато бе ученик в гимназията. Няколко от чекмеджетата му липсваха. До лаптопа бяха струпани папки и книги, кутия цигари и метален пепелник.
— Повече прилича на склад — отбеляза тя.
— Не е нужно да бъде красива.
Джордън спокойно посегна към цигарите.
— Ужасно глупав навик.
— Да, да, да. — Запали една и нарочно изпусна дима. — Половин кутия на ден, главно когато работя. Махни се от главата ми. Защо си толкова ядосана? Мислех, че жените обичат да получават цветя.
— Изпратил си ми една червена роза.
— Точно така.
Джордън се вгледа в нея по-внимателно. Косите й бяха пригладени назад, което го наведе на мисълта, че е работила. Не бе сложила грим, което издаваше, че не е имала намерение да излиза от дома си. Бе облечена с избелели джинси, памучен пуловер и черни ботуши с изтъркан ток.
Доколкото я познаваше, стигна до извода, че планове те й за деня са били да работи вкъщи, но изведнъж е грабнала първия чифт обувки, които са й попаднали, защото е бързала да дойде.
А това означаваше, че цветето е изиграло ролята си.
— Една червена роза би трябвало да се тълкува като романтичен знак.
Казвайки това, той се усмихна малко самодоволно.
Дейна влезе и заобиколи куфара.
— Твърдиш, че ти е напомнила за мен. Как да го разбирам?
— Висока, стройна и секси, с неустоим аромат. Какъв е проблемът, Дългучке?
— Слушай, на срещата в събота успя да ме впечатлиш. Представи се блестящо. Но ако мислиш, че ще ме спечелиш с една скъпа вечеря и една червена роза, жестоко се лъжеш.
Забеляза наболата брада и неоформените му коси. Винаги бе трудно да устои на този небрежен вид.
Не можеше да забрави изражението му, преди да усети присъствието й. Полусънен, полуотнесен. Стиснатите му устни издаваха непоколебимост.
Трябваше да се хване здраво за касата, за да сдържи желанието си да се втурне към него и да захапе тези устни.
А сега просто я гледаше със загадъчна усмивка. Не знаеше дали да го удари, или да се хвърли на врата му.
— Вече не съм наивна хлапачка и… На какво се смееш?
— Успях да те накарам да дойдеш тук, нали?
— Няма да стоя дълго. Наминах само за да ти кажа, че няма да постигнеш нищо.
— Липсваше ми. Все по-ясно осъзнавам колко много.
Сърцето й трепна, но тя упорито отказа да му обърне внимание.
— И така няма да ме трогнеш.
— А как?
— Не е зле, за разнообразие, да опиташ просто да бъдеш откровен. Да кажеш това, което мислиш, без да се правиш на галантен. Впрочем, кавалерските ти жестове са клишета — добави Дейна, когато Джордън угаси цигарата и се изправи.
„Но винаги действат — помисли си тя. — Навярно затова са се превърнали в клишета“.
— Добре. — Застана пред нея, вкопчи пръсти в пуловера й и я притегли към себе си. — Не преставам да мисля за теб, Дейна. Понякога успявам да те скътам дълбоко в съзнанието си, но оставаш там. Като тресчица, която не мога да извадя.
— Опитай, изтръгни ме. — Вирна нос. — Давай.
— Харесва ми да бъдеш в мислите ми, което ме превръща в мазохист. Приятно ми е да те гледам тук мокра и намръщена. — Протегна ръка, развърза косите й и ги обхвана с пръсти там, където ги бе придържал ластикът. — Искам да си легна с теб, още сега. Да впия зъби в плътта ти, да потъна в теб. После искам това да се повтори отново. — Наклони глава и остана загледан в очите й. — Как се справям с откровеността?
— Не е зле.
Десета глава
Джордън продължи да се взира в нея и се опита да прецени настроението й.
— Ако това не означава „да“ — изрече накрая, — тичай към вратата. Веднага.
— Означава…
Думите останаха неизречени, когато я понесе на ръце.
— Вече е твърде късно. Аз съм победител.
Дейна се опита да си придаде сърдит вид, но й бе трудно, докато усеща приятна топла тръпка.
— Може би съм се увлякла по теб само защото си един от малцината, които могат да ме вдигнат така, сякаш съм лека като перце.
— Едва започвам. Харесвам тялото ти, Дългучке. Обширна територия за изследване. Колко тежиш сега? — Леко я залюля. — Около седемдесет?
Очите й опасно засвяткаха.
— Мислиш, че с това ще завъртиш главата ми?
— Всеки грам е точно където трябва.
— Така е по-добре.
— Благодаря. Харесвам и лицето ти.
— Ако кажеш нещо за характера, който се крие зад него, ще те ударя.
— Тази дълбоки, тъмни очи. — Остави я на леглото и отново се загледа в тях. — Никога не бих ги забравил. И тези устни, сочни и чувствени. — Леко всмука долната. — Бих могъл часове наред да мисля само за устните ти.
Не бе завъртял главата й, но определено я бе накарал да почувства известна топлота.
— Станал си по-добър, отколкото беше.
— Замълчи. Старая се. — Устните му се плъзнаха по бузите й. — И тези трапчинки. Непредсказуеми и невероятно секси. Винаги си ме привличала с външността си.
Отново всмука устните й, този път по-дълго и страстно, докато насладата завладя цялото й тяло, до пръстите на краката.
„Да, наистина е доста по-добър“, помисли си тя.
— Помниш ли първия ни път?
Дейна изви гръбнак и леко се раздвижи, когато върхът на носа му погъделичка шията й.
— Как бих могла да го забравя, когато едва не подпалихме килима в хола?
— Онази експлозия от страст и енергия. Цяло чудо е, че оцеляхме след нея.
— Бяхме млади и буйни.
Той я пусна и й се усмихна.
— А сега сме по-зрели и разумни. Ще ми бъде нужно повече време, за да те доведа до лудост.
Мускулите на корема й трепнаха. Чувстваше нужда да бъде докосвана и да сподели напиращото желание, а с него, само с него можеше да получи и двете.
Когато бе излязла от апартамента си, бе сигурна, че нещата ще се развият така. Може би дълбоко в себе си бе очаквала този миг още откакто бе отворила вратата на Флин и за своя огромна изненада бе видяла Джордън отвън.
Изгаряше от жажда, както и той. Струваше й се, че едва ли ще може да се насити.
— Случайно разполагам с малко свободно време.
— Да започнем… от тук.
Устните му се сляха с нейните със сдържана страст, която изпълни тялото й с горещи тласъци. Когато сърцето й подскочи, ласките му станаха по-бавни и нежни, докато пулсът й отново се успокои.
Дейна се унесе в спомени за онова, което бе помежду им някога. Огънят и жаравата след него. После се
