играч.
— Има доста насилие. — Брад едва сега осъзна това. — Ако не искаш да играе на подобни неща…
— Саймън разбира разликата между видеоигрите и реалността.
— Браво. Какво ще кажеш да пийнем кафе? Още десетина минути няма да му навредят.
— Добре. Десет минути, Саймън.
— Благодаря, мамо. Ще успея — промърмори той на себе си, вече отново завладян от играта. — Ще го направя.
— Много мило, че му позволяваш да играе с твоите неща — заговори Зоуи, когато оставиха Саймън да води битката си. — Дни наред ми разказваше за първия път, когато е играл тук.
— Страхотно хлапе. Забавно е да бъдеш край него.
— Определено е така.
Влязоха в кухнята, още една красива и просторна стая. Бе боядисана в снежнобяло и весело жълто и навярно дори в най-мрачните дни изглеждаше слънчева.
Вниманието й бе привлечено от огромните плотове и безбройните шкафове, някои от които бяха с врати от матово стъкло. С възхищение огледа лъскавите уреди, с които навярно готвенето бе удоволствие, а не досадно задължение. Изведнъж осъзна, че отново е насаме с него.
— Ще се върна да взема Саймън и ще те оставим на мира. Няма да ти пречим повече.
Брад отмери две дози кафе и се обърна.
— Защо мислиш, че ми пречите?
— Сигурно имаш работа.
— Не.
— Е, аз имам милион неща за вършене. Ще се погрижа Саймън да не се увлече в нова игра. Ще го доведа и си тръгваме.
— Не разбирам. — Забравил за кафето, Брад се приближи към нея. — Наистина не разбирам.
— Какво не разбираш?
— Не се смущаваш от Флин и Джордън, флиртуваш с тях, а с мен не просто се държиш студено, а сякаш не можеш да ме изтърпиш повече от две минути.
— Не флиртувам — троснато отвърна тя. — Нищо подобно. Приятели сме. Те са гаджета на Малъри и Дейна, за бога. Ако мислиш, че съм от жените, които…
— Ето за това говоря — продължи Брад с тон, който според него бе възхитително спокоен. — Правиш прибързани заключения за мен и обикновено са погрешни.
— Не зная какво имаш предвид. Първо, почти не те познавам.
— Не е така. Хората се опознават доста бързо в напрегнати ситуации. Ние сме под напрежение от близо два месеца. Често се виждаме, имаме общи приятели и веднъж ти ми приготви вечеря.
— Не я приготвих за теб. — Зоуи вирна нос. — Просто беше в дома ми, когато стана време за вечеря, и те поканих да хапнеш. Има разлика.
— От твоя гледна точка — съгласи се той. — Знаеш ли, държането ти ме кара да започна да говоря като баща си, когато е ядосан. Възприемам същия тон и поза. Ужасно ме дразнеше, когато бях дете.
— Нямам намерение да те дразня. Тръгваме.
Брад смяташе, че има моменти, в които трябва да се говори, и други, в които е по-добре да се действа. Когато на човек му писне, трябва да пристъпи към действие. Сложи ръка на рамото й и видя как на красивото й лице се изписаха гняв и напрежение.
— Ето — каза той, — обичайната ти реакция, когато разговаряш е мен. Изглеждаш или сърдита, или напрегната. Непрекъснато се питам каква е причината.
— Напразно губиш времето си. Пусни ме. Ще си отида.
— Една от теориите ми е следната — непринудено продължи той.
Обхвана тила й с другата си ръка, притегли я към себе си и я целуна.
Бе очаквал този миг от седмици. Може би от години. Копнежът да усети вкуса й гореше в устните му, в кръвта му.
„И допира до тялото й“, помисли си, когато обгърна талията й и я притисна към себе си.
Въздействието на чувствените й устни бе по-опияняващо, отколкото бе очаквал. Долови у нея трепет — от удивление или от споделена страст. В този миг му бе все едно.
Все едно му бе и дали тази постъпка е приета като обявяване на война или предложение за примирие. Знаеше, че ако бе чакал още дълго, преди да я прегърне, би могъл да полудее.
Тя се поколеба, вместо веднага да го отблъсне. По-късно, когато дойде на себе си, навярно щеше да реши, че е направила голяма грешка.
От тялото му струеше топлина и възбуда. Устните му бяха опитни. Отдавна не бе изживявала близост с мъж и през нея премина вълна на желание, която нахлу от пръстите на краката до шията й, а после бавно се оттегли.
В миг на лудост се притисна към него, с наслада вдъхна от мъжественото му ухание и почувства прилив на радостно вълнение.
Сякаш се возеше на някоя от най-опасните въртележки в лунапарк и не можеше да бъде напълно сигурна, че няма да полети от седалката си във въздуха.
Усещането бе невероятно.
Изведнъж удари спирачките. Какъв избор имаше? Знаеше какво би могло да се случи, ако се понесе твърде стремително и се издигне твърде бързо.
Не се намираше в своя свят и този мъж не бе част от него. Нейният свят — детето й — си играеше в съседната стая.
Отскубна се от ръцете на Брад.
Бе разтърсен от главата до петите, но без да откъсне поглед от очите й, спокойно кимна.
— Мисля, че бях достатъчно ясен.
Тя не бе нито срамежлива девойка, нито лесно завоевание. Ако се отдръпнеше, би го изтълкувал като бягство, затова остана неподвижна и продължи да го гледа право в очите.
— Да изясним няколко неща. Харесвам мъжете. Компанията им, разговорите с тях и чувството им за хумор. Сама отглеждам един и възнамерявам да се справя добре.
„Прилича на разгневена, възбудена горска нимфа“, помисли си той.
— Справяш се чудесно.
— Обичам и целувките… с подходящ мъж при подходящи обстоятелства. Както и секса, при същите условия.
Сивите му очи неочаквано добиха топъл блясък, който й се стори неустоим. Чаровните вдлъбнати ивици на бузите му, твърде мъжествени, за да ги нарече трапчинки, станаха по-дълбоки. Изпита желание да прокара пръсти по тях, което бе предупреждение за опасност.
— Това ми носи голямо облекчение.
— Трябва да разбереш, че на този етап аз управлявам живота си. Фактът, че имам дете, а не съм омъжена, не означава, че съм лесна.
Лицето му издаде гняв и удивление.
— За бога, Зоуи. Намирам те за интересна и привлекателна, пожелах да те целуна, а ти правиш извод, че те смятам за лесна.
— Просто държа да бъдем наясно. Освен това държа да знаеш, че никой не може да използва детето ми, за да се добере до мен.
Тези думи още повече разпалиха гнева му.
— Ако подозираш, че прилагам тази тактика, обиждаш и трима ни.
Зоуи изпита чувство за вина и срам. Когато понечи да отвърне, Саймън влетя в стаята.
— Разбих ги! Подобрих рекорда ти, новако!
Затанцува танца на победата около Брад и размаха ръце във въздуха.
Брад положи усилие да потисне емоциите си и обви ръка около врата му.
— Няма да бъде задълго, уверявам те. Не бързай да злорадстваш, малкият.
— Следващия път ще те бия на плейофите на Ен Би Ей.
— Не се и надявай. Ще те накарам да пълзиш пред мен като червей.
