Докато гледаше приятелските им закачки, Зоуи се почувства още по-виновна.
— Саймън, трябва да вървим.
— Добре. Благодаря, че ми позволи да те направя на пух и прах.
— Просто те заблуждавам. Така победата ми ще бъде още по-сладка. — Брад задържа ръката си на рамото на момчето и погледна майката. — Ще донеса палтата ви.
Четиринадесета глава
Бързо стана ясно, че Дейна не умее да борави сръчно с инструменти за ремонт, и бе назначена за главна бояджийка.
„Това означава, че ще прекарам целия ден в мазане — помисли си тя малко мрачно, — докато Зоуи работи с електрическа отвертка или пробива с бормашина, а Малъри отстранява теча йод мивката в кухнята“.
Малъри бе най-женственото момиче, което тя познава, и фактът, че гаечният ключ бе поверен на нея, бе унизителен.
Дейна нямаше нищо против боядисването, макар и да бе невероятно скучно дори с вълшебния автоматичен валяк. Просто й се искаше да върши малко по-разнообразна работа.
Все пак изпита задоволство, докато гледаше как стените добиват цвят. Подборът на Малъри и Зоуи се оказа сполучлив. Книжарницата й щеше да изглежда не само уютна, но и стилна.
Зоуи се кълнеше, че когато бъдат изциклени и лакирани, подовете ще заблестят.
Тя знаеше как би могло да изглежда всичко. Кейн й го бе показал. Щом бе използвал собствените й фантазии, за да изгради този образ, чудесно. Щеше да се постарае да ги превърне в реалност.
Внезапно стигна до прозрение. Изключи валяка и го остави.
„Истината в неговите лъжи“. Нейните фантазии и манипулациите, за които ги използваше той.
А ако ключът е тук, както този на Малъри? Защо да не е толкова просто? Беше й показал нещо, нали?
„Виж какво можеш да имаш, ако минеш на моя страна: книжарницата на мечтите си, пълна с клиенти и стока“.
„Нереална — помисли си Дейна сега. — Не истинска“. Но имаше известна доза истина. Беше точно това, което тя желаеше и за което възнамеряваше да работи. Можеше да го постигне със собствени усилия.
Може би ключът бе пред очите й и само трябваше да го види и да го сграбчи, както Малъри бе сграбчила своя.
Вдиша дълбоко и издиша няколко пъти, разтърси ръце и раздвижи рамене като гмуркачка, готвеща се за скок от висок трамплин. След това затвори очи и се опита да се пренесе в света на фантазиите си.
Чуваше бръмченето на бормашината на Зоуи и жизнерадостната музика от радиото на Малъри.
Какво звучеше? АББА? Господи, не можеше ли да намери станция с музика от това хилядолетие?
Ядосана на себе си, Дейна напрегна сили да заличи от съзнанието си образа на тийнейджърката — кралица на танците.
Ключът. Красивият златен ключ. Беше малък и лъскав, със странния келтски символ на кръглата част. Дали бе гравиран за първи път върху ключ? Или може би върху дръжка на меч? Трябваше да провери това.
„О, престани!“
Отново шумно издиша и се съсредоточи.
Бормашината, музиката, приглушеният шум на колите, които минаваха по улицата, и тихото бръмчене на отоплителната печка, която автоматично се включваше и изключваше.
Осъзна, че ако човек се заслуша, би могъл да чуе шепота на къщата и проскърцването на старческите й кости.
Нейната къща, единствената, която някога бе притежавала. Крачката от миналото към бъдещето. Една единствена решителна крачка, която представляваше преходът от сигурността към неизвестното.
Долавяше мирис на прясна боя, символ на ново начало.
Тези неща бяха реални като собствената й плът и кръв. В тях се криеше истината.
Ключът бе реален. Трябваше само да го зърне, да го докосне и улови.
Видя го да се носи над поляна с яркозелена трева и да проблясва върху наситения фон. Но когато посегна, ръката й премина през него, сякаш е видение или тя бе безплътна.
„Аз съм ключът. Предназначен е за мен“.
Опита отново и отново, напрягайки сили, докато по челото й изби пот.
„Мой е — не преставаше да си повтаря тя, — както и къщата. Скоро покрай тази стена ще бъдат подредени книги. И покрай останалите. Познание“.
— Дейна!
Изведнъж се опомни и залитна, въпреки че Зоуи бе обхванала раменете й.
— Какво ти стори той? Какво? Малъри!
— Всичко е наред, добре съм.
— Не изглеждаш добре. Дръж се за мен. Мал! — отново извика Зоуи.
Дейна пресметна, че тежи с около петнадесет килограма повече от приятелката си, и все пак тя успяваше да я крепи.
— Какво има? Какво става?
С гаечния ключ в ръка, вдигнат като оръжие, Малъри се втурна в стаята. Необяснимо защо, Дейна тихо се засмя при вида на привлекателната женствена блондинка със секси клин, прилепнал зелен пуловер и ластик за коса в същия цвят, която размахва гаечен ключ.
— Кейн. Кейн направи нещо с нея. Беше изпаднала в някакъв транс.
— Не, не беше Кейн. Малко съм замаяна. Може би трябва да поседна.
Отпусна се на пода и повлече и Зоуи със себе си.
— О, господи. Бременна ли си?
— Моля? — Бяха й нужни няколко мига да се опомни, след което ококори очи срещу Зоуи. — Не, за бога. Отдавна не бях правила секс, до преди няколко дни, не помниш ли? Ще престанете ли да ме зяпате, сякаш всеки момент ще заговоря на извънземен език?
— Ето. Пийни вода.
Зоуи извади бутилка от калъфа с инструменти на колана си.
— Добре съм. — Все пак Дейна отпи голяма глътка. — Просто експериментирах със самохипноза.
— Подай ми това. — Малъри грабна бутилката и почти я пресуши. — Изплаши ме до смърт.
— Съжалявам. Хрумна ми, че ключът е тук, като твоя. Цялата история за миналото, настоящето и бъдещето… Книжарницата, нашите фирми. Книгите, които ще докарам. Истината в лъжите. Кейн ми показа помещенията в завършен вид, пълни с книги и клиенти.
— Добре, следя мисълта ти. — Зоуи попи потта от челото й с червена кърпа за глава. — Но какво стана? Когато влязох тук, стоеше в средата на стаята с протегната напред ръка. Олюляваше се, а очите ти бяха затворени. Скъпа, изглеждаше страховито.
— Опитах се да изкова ключа с мисълта си. Да го видя. По дяволите, беше ужасно глупаво.
— Не е така. — Малъри върна бутилката на Зоуи и се замисли. — Идеята е добра. Възможно е да е тук. Може да бъде навсякъде, така че защо не и в тази къща?
— Добра идея — съгласи се Зоуи. — Но според мен не бива да правиш подобни опити сама. Отваряш съзнанието си и той може да те обсеби, ако няма кой да те върне обратно. Нещо като подкрепление. Ти не беше на себе си, Дейна.
— Имаш право. — Но Дейна се усмихна. — Не се безпокой, мамче. — Шеговито докосна бицепса й. — по-силна си, отколкото изглеждаш. Ходиш ли на фитнес?
— От време на време. По-скоро съм яка по рождение. — най-сетне пулсът й се успокои. — Изглеждаш по-добре. Бихме могли да опитаме трите заедно.
— Струва си да пробваме — съгласи се Малъри.
— Ако си готова, Дейна. Ще седнем, ще се хванем за ръце и двете с Мал ще насочим енергията си към теб.
