Загубена любов, последна любов

Уплашена, Джини не успя да сдържи сълзите си. Подобно внимание бе необичайно за Дон Франсиско и тя бе изненадана да чуе от устата му извинения за това, че я е въвлякъл в един брак, който очевидно я бе направил нещастна.

Младата жена се опита да възрази:

— Но аз обичах Стив. О, моля ви, вие ме познавате достатъчно добре, за да знаете, че рядко правя това, което не искам. Освен… освен ако не съм принудена насила. — Гласът й стана равен и нежен. — Някога обичах Стив и мислех, мили боже, мислех, че съм в някаква приказка, където всеки живее щастливо до края на дните си. Вината не бе само негова — никога не съм била жена за него. Ана бе толкова търпелива и безукорна, когато той… изчезваше за дълго. Но аз… понякога се питам дали ми е простил онова, което ми се случи… или което позволих да ми се случи. Мисля, че ме е обичал известно време или поне така е смятал. Но… какво значение има това сега? Не знам какво да ви кажа, бяхте толкова мил с мен, толкова гостоприемен… Така съм уморена, така… осакатена! Стив никога не би приел сляпа жена за съпруга. Докато Ричард…

— Ти знаеш всичко? Цялата история? — Не виждаше лицето на дон Франсиско, но гласът му звучеше дрезгав от вълнение. Това изобщо не бе онзи враждебен и арогантен глас, който помнеше от едно време.

— Ричард ми разказа част от нея и аз наистина разбирам… Без да скрива нищо, старецът й разказа останалото, включително най-скорошните събития — неговата среща със Стив в Куба. На Джини не й бе трудно да си представи как е протекла. Виждаше гнева в очите на Стив, начинът, по който едва е сдържал гнева си — единствено заради уважението, което хранеше към дядо си.

— Бе изминал дълъг път, за да ме открие, и издейства да ми разрешат да напусна Куба.

На Джини й се стори, че долови хихикане в гласа на дон Франсиско — сякаш бе дете, обвинено в кражба.

Оказа се, че покойният лорд Тиндейл и жена му симпатизирали на бунтовниците, а пристигайки в хасиендата си дон Франсиско се разочаровал от испанците. Сприятелил се с някои от бунтовниците и техните поддръжници. Било му дотегнало от испанските войници, които безцеремонно присвоявали едър и дребен добитък.

Станало ясно, че Стив е от другата страна на барикадата. Искал да изведе дядо си от Куба, но бил шокиран от неочакваната му женитба.

— Не успяхме да се разберем — обяви дон Франсиско с предишната си арогантност.

— Но…

— Няма значение! Нищо чудно, като се има предвид, че Естебан има много приятели на страната на правителството. За последно чух, че се връща в Хавана, въпреки моите напомняния за задълженията, които има тук. И оттогава нямам представа…

Бе разговор, съставен от накъсани изречения, въздишки и паузи, а краят му бе доста по-различен от предишния път. Джини имаше усещането, че дон Франсиско бе улегнал или още се чувстваше виновен за времето, когато не бе успял да попречи на френския полковник Деверо да я арестува заради престъпленията на Стив. Това арестуване бе променило живота им завинаги.

Така че сега тя имаше ако не одобрението, то поне прошката на дон Франсиско относно решението да промени живота си. Той дори се ангажира да помогне за разтрогването на брака й със Стив. Джини усети по страните й да се стичат предателски сълзи. Чувстваше се… О, боже, не разбираше съвсем добре онова, което чувстваше. Струваше й се, че през по-голямата част от живота си бе мразила и обичала Стив Морган. Името му постоянно бе в ума й, а сега цялата тази част от нейния живот беше приключила и на Джини й предстоеше да започне всичко отначало. Отново да изпитва чувства, отново да вярва някому… имала ли бе някога пълно доверие на Стив? В Ричард поне можеше да бъде сигурна. Той й бе спасил живота и никога не направи опит да се възползва нечестно от нея. Да, това беше сигурно. Ричард я обичаше чистосърдечно, в което очевидно бе уверен и дон Франсиско, иначе не би повел скъпите си правнуци на такова дълго и уморително пътуване.

— Не зная защо плача — мълвеше Джини, усещайки сълзите неудържимо да бликат и да се стичат по лицето й. В края на краищата сега имаше всичко, което би могла да желае.

Ричард държеше ръцете й, целуваше мокрите бузи и разтреперани устни.

— Не плачи, любов моя. Обещавам да те направя щастлива. Ще започнем нов живот, на ново място — ти, аз и нашите деца.

Гласът му както винаги я успокои и накара да се чувства сигурна. Джини продължи да хълца, докато не се освободи от омразата, любовта, безпомощността и пресищането, разочарованието… от всичко. Заспа в обятията на Ричард. Сънят й я върна във Франция, отново шестнадесетгодишно, надничащо през прага на живота, момиче, с протегнати ръце към всичко онова, което я очакваше. Сега бе свободна да започне всичко отначало…

Част третаЗагубена любов

24

Прейърс енд. Краят на молитвите. Табелата на глухата гаричка, скърцаше с ръждив глас и, като се има предвид настроението, на Стив му се стори логично да слезе там. Прейърс енд? Какво, по дяволите…! Бе седял твърде дълго в проклетия вагон, сам с мислите си — неговата единствена компания. Трябваше да язди още много мили през индиански територии, а това поне щеше да го накара да мисли за друго. Оцеляване. Или съвсем слабия проблясък любопитство защо Сам Мърдок бе пратил да го повикат толкова спешно. Каквото и да е, само не и безполезните мисли и видения, които го преследваха от онзи нелепо слънчев ден в Куба, когато Мария Фелипа Зулета и Гонсалес постави ръка на рамото му и му каза с равния си, фалшиво състрадателен глас, че жена му е мъртва.

Дори сега умът на Стив Морган избягна по навик този спомен и се завърна към неприятния разговор с дон Франсиско малко преди това:

— Перчиш се, че си свободен — бе казал язвително дядо му. — Но всъщност дали следваш собствените си желания, или просто изпълняваш заповеди? Трудно ми е да повярвам, че си тук, в Куба, на приятно пътешествие с последната си любовница. Или просто си нетърпелив да ме видиш? А!? — бе изсумтял, за да подчертае думите си. — Май твърде лесно и твърде често забравяш, че сега си женен мъж със семейство, което би трябвало да ти е първа грижа. Защото, нека ти напомня, аз съм все още достатъчно способен да се справям с делата си. Предполагам, в дъното на тази работа стои твоят вездесъщ господин Бишоп.

Споменът за спречкването с дядо му все още караше Стив да се мръщи. Не биваше да забравя, че дон Франсиско не търпи да се месят в личните му работи и има език, парещ като камшик за езда. Но все пак за Стив бе разтърсен да научи, че на осемдесетгодишна възраст старецът се бе оженил повторно, този път за съпругата на стар приятел, който също поддържаше бунтовниците. Нищо чудно, че Хулио Зулета бе така необичайно услужлив и усърден, толкова нетърпелив в желанието си Стив да убеди дядо си незабавно да се завърне в Мексико.

Тогава поне можа да уреди това благодарение на учтивите испански войници, които бяха настояли да ескортират Стив до хасиендата на покойния лорд Тиндейл. Същите войници изгаряха от желание да придружат бившата лейди Тиндейл, новия й съпруг, малкия им антураж от слуги и багажа им до Порт Нуевитас. В този смисъл, доста иронично, Стив почти бе решил да напусне Куба, изпращайки на Бишоп телеграма и пълен доклад по случая. Възнамеряваше да се раздели с Пако и да се скрие някъде при бунтовниците. Но гордостта му го бе предпазила от повече препирни с гневливия му и неразумен дядо. Тогава, на доковете, двамата се разделиха с хладна тържественост. Стив се бе навел да целуне малката изящна ръка на новата си, все още привлекателна баба, изричайки благопожеланията си с безизразен и сдържан глас.

— Бих искала да дойдеш с нас… — бе казала тя меко. Стив остана с впечатлението, че й се искаше да добави още нещо, но той само се бе усмихнал вяло, свивайки рамене:

— Имам в Хавана спешна работа, която не търпи отлагане.

— Работа значи! — Бе избухнал дон Франсиско с бляскащи очи. — Имаш две деца, които ще пораснат,