Загубена любов, последна любов

у нея…

Не — рече си Елизабет. Затвори вратата след себе си. — Не ми се седи в стаичката тази вечер. Ще си легна. Но онзи разговор за баня изведнъж я бе накарал да усети, че е горещо и старата груба рокля й се стори неудобна. Вече бе минало повече от седмица, откак не се бе къпала истински. А това бе нещо, което обичаше често да прави, единственият истински лукс, който си позволяваше, освен четенето.

Защо не? Хубаво е да си легнеш с усещане за свежест и чистота, да измиеш праха и пясъка от косата си.

Не й костваше много усилия да домъкне коритото в спалната си. И понеже печката бе още гореща, с почти пълен котел вряла вода отгоре, скоро ваната й бе готова. Тя затвори вратата и прозореца. Въглените в малкото огнище срещу леглото догаряха. Светлината бе достатъчна и не след дълго Елизабет вече беше във ваната. Тананикаше си, за да не чува плискащата се на двора вода, където непознатият шумно пръхтеше.

Банята е само една необходимост, не нещо, за което да се губи излишно време. Елизабет бързаше и бе готова, преди водата да изстине. Изсуши се пред огъня и си сложи халат, който стегна леко през кръста. Сложи още дърва, среса хубаво косата си и я върза с някаква панделка.

Ето — каза си доволна. Банята и горещият чай бързо щяха да я приспят. Съжали, че е влачила ваната чак до спалнята, за да не бъде безпокоена. Сега трябваше да я изпразни или да я остави така до сутринта. По-добре сега да свърша това — помисли решително, борейки се с ваната, която „не бе чак толкова тежка“, както си говореше ободрително, докато я влачеше през кухнята. Спря да си поеме дъх и се ослуша. Само котлето със супата къкреше едва-едва на печката. Плискането на вода отвън бе престанало. Освен воят на някакъв койот в далечината, всичко бе спокойно.

Но след като отвори вратата на кухнята, тя катурна ваната и я изля. В първия момент не го чу да се появява зад нея, докато той, протегнал ръце да й помогне, не каза укорително:

— Защо не ме повика да ти помогна?

Тя така се изплаши, че не можа да каже и дума. Успя само да кимне с глава, бутна ваната под чешмата. Погледна го и сърцето й отново се сви, сякаш бе бягала дълго време.

Беше гол до кръста. Заздравели рани се белееха по загорялата му кожа. Изведнъж почувства, че се страхува. Усети топлата си голота под халата и горещата кръв, нахлуваща в страните й.

Погледна го. Той стоеше пред отворената врата на спалнята й. Очите му бяха в сянка, така че не успя да види изражението им. Елизабет нервно отметна немирен кичур коса и навлажни устните си:

— Ами… тъкмо си лягах. Искаш ли още кафе? Има още в канчето, но е доста силно.

— Знаеш какво искам. — Той бе достатъчно близо, за да дръпне леко панделката и косата й да се разпилее като тъмен бляскав облак. Пръстите му я докоснаха, погалиха нежно лицето й, плъзгайки се надолу към раменете, после… изведнъж халатът просто изчезна, свличайки се от тялото й от само себе си. Трябваше му само крачка, за да я вземе в обятията си.

Това ли бе чакала наистина? Защо не се съпротивляваше сега? Гърдите й бяха голи, зърната им тръпнеха при допира с меките косми на гърдите му. Целувките му — нежни, но настоятелни, този път я отнасяха в лъжовно усещане за безметежност. Каквото и да се случваше, то се бе зародили вътре в нея. Като вода, която потича отначало леко, а след това разбива бента. Ръцете му галеха гърба й, плъзгайки се надолу-нагоре, и тя чак сега усети, че халатът се е свлякъл в краката й. Докато Елизабет заекваше несвързано, мъжът я вдигна на ръце, притискайки я към себе си, и я пренесе през прага в спалнята й. Положи я на леглото, което ги очакваше. Младата жена извърна лице, за да не вижда очите му и се затвори в себе си.

— Лампата… моля те…

Без да продума, той изгаси лампата и сега, в неочаквано падналия червеникав мрак, Елизабет изтръпнала отгатваше движенията му. Някъде дълбоко в съзнанието й кънтяха въпроси: Какво правя тук с него? Какво иска той от мен? Отново го усети — беше се съблякъл и я притискаше към себе си, а по тялото й полазиха студени тръпки.

— М-м-моля! Не съм… нямам…

Устните му я накараха да замълчи. Сгряваше я с длани, изучавайки тялото й бавно, много бавно и нежно, сякаш искаше да запомни всяко сантиметърче. Тя задъхано започна да се извива под него, правейки опити да се измъкне. Той не биваше да постъпва така. Дори Джарет не си бе позволявал да я докосва толкова интимно. Мъжът целуваше лицето й, ушите, шията и дори гърдите по начин, тласкащ я към немощ и полуда. А може би вече бе полудяла? Със сигурност, щом лежеше така, позволявайки на един непознат да се възползва от слабостта й.

— Моля те, недей! — промълви тя, но мъжът вече бе между бедрата й. Изведнъж младата жена усети тялото си обхванато от пламъци, кожата й бе толкова чувствителна, че дори дъхът му я нараняваше. Дишането й се учести и не след дълго тя простена тихо, изумена от непознатите усещания, които я заливаха. Желанието й да се съпротивлява се изпари.

С Джарет никога не съм се чувствала така! — част от съзнанието й все още бе будно. Изпита вина от това, че лежеше тук, с мъжа, убил съпруга й, но… вече бе отвъд тези мисли.

Тя и Джарет, и двамата съвсем млади, знаеха много добре какво ги очаква. Спомни си първата им нощ — Джарет бе толкова пиян, че заспа и захърка, а тя лежеше до него в новата си нощница, без да смее да помръдне. Единственото, което помнеше от следващата сутрин, когато, събуждайки се, Джарет я откри до себе си, бе изгарящата болка… Елизабет бе хапала устни, за да не крещи. Когато всичко свърши, й остана само срамът и унижението при вида на кървавите петна по чаршафите. Бе ги изпрала, търкайки отчаяно, така че дланите й едва не се разкървавиха. Оттогава насетне Джарет се хвърляше върху й един- два пъти седмично, вдигаше нощницата й и мрънкаше смутено, докато припряно и набързо я обладаваше. Помнеше звука от дишането му — тежко и на пресекулки, — докато тя трябваше да се насилва да лежи под него, очаквайки го да свърши и се претърколи встрани, захърквайки почти моментално. Тогава изпълзяваше тихо от леглото, за да се измие и да се върне в леглото, лягайки възможно най-далече от него. Това бе онази част от съвместния им живот, която не можеше да сподели с никого.

Майчините й смутени подмятания за „съпружески задължения“ и „някои неща, които искал мъжът“ не я бяха подготвили за отвращението и чувството за скверност, изпитвани всеки път, когато това се случеше. Безмълвното съвкупяване винаги й бе напомняло за онова, при домашните животни. Но сега този непознат, който също не бе продумал, й показваше колко различно можеше да бъде всичко.

Любеше я по непознат за нея начин — с ръце, устни, със силното си мъжко тяло, предизвикващо у нея усещания, за които не бе подозирала, че съществуват.

Някакво диво, напиращо в корема й пулсиране се разливаше все повече и повече, карайки я да се извие като лък и да отметне глава назад.

— Толкова си хубава, Бет… — чу гласа му.

Останала без дъх, тя се раздвижи, за да прилепи всяка частица от тялото си към неговото. Не бе останала и следа от срам или страх — единствено копнеж да го усеща дълбоко в себе си. Сякаш по собствена воля, тялото й бе започнало да се движи, опитвайки се да поддържа неговия ритъм — издигаше се и потъваше, докато във вътрешността й не се изля огнена река, сякаш слънчева светлина след буря и дъжд след суша.

Той като че ли усещаше онези стаени и потискани в нея усещания, които търсеха излаз. Знаеше кога трябва да бъде нежен и кога — настоятелен почти до грубост. Времето бе спряло, съществуваха само движенията и сетивата.

През нощта огънят догоря и изгасна, но не й топлината на тялото му. Младата жена лежеше сгушена в обятията му, притисната до него със залепено за рамото му лице. Не смееше да помръдне. Мислите й бяха замъглени и объркани. Тя, Елизабет Кади, току-що бе блудствала с мъж, когото едва познаваше, но това не я караше да изпитва срам и унижение. Ни най-малко. Чувстваше се изтощена и… най-сетне в мир със себе си. Свободна!