в този град…
— И ще танцуваме на музиката на Йохан Щраус син. Всеки мъж ще ми завиди — каза Ричард, карайки я да се усмихне и да забрави за момент защо всъщност бяха тръгнали натам.
От Виена, отново по суша, щяха да пътуват до Италия… до Венеция.
— Не си ли била във Венеция? В такъв случай непременно трябва да отидем. Няма друг град като Венеция.
Опитвайки се да улови настроението му, Джини се усмихна:
— Чух, че било много романтично. Ще ме повозиш ли с гондола на лунна светлина?
— И много други неща ще направя, прескъпа любов моя — той въздъхна, навеждайки се над нея, и за известно време урокът по география беше забравен.
По-късно през нощта, докато лежеше сънена в леглото и слушаше дълбокото равномерно дишане на Ричард, Джини си представи остатъка от пътуването, който щяха да изминат по море. Щяха да плават надолу по Адриатика, навярно отбивайки се в най-различни италиански пристанища, а после щяха да се отправят към Гърция. О, как обичаше звуците на Гърция, припомняше си цялото й древно великолепие и се чудеше какво ли ще бъде този път. А на остров Миконос щеше да види бялата вила с изглед към Егейско море, която Ричард смяташе да купи от един свой приятел турчин.
— Виждаш ли, скъпа, сега турците не са особено обичани в Гърция и за приятеля ми не е много добре да се връща там. През лятото бихме могли да водим там и децата — със сигурност ще им хареса, както и на теб.
— Сигурна съм, че ще ми хареса! Опиши ми останалото, Ричард, моля те!
— Ти сама ще го видиш! — увери я смело той.
После й описа пътя през Дарданелите, през Мраморно море, покрай пристанище Сарай, покрай Златния рог и Пера, до Константинопол, градът, наричан от турците Истанбул. И така до двореца Далмабахче, построен от султан Абдул Меджид, и Босфора в целия му неокласически блясък от мрамор и златни листа.
— Радвам се, че не съм една от султанските наложници. Каква ужасна смърт — зашита в чувал и хвърлена в Босфора! — мърмореше Джини, чувайки Ричард да се подсмихва:
— Хм! Означава ли това, че би била невярна? Ако бях султан, щях да оставя само теб и да освободя всички останали. Никой не може да иска повече от това.
Скоро Джини въздишаше, оставяйки Ричард с изключителна нежност и умение да я отведе до висините на удоволствието, откъдето тя се плъзваше удовлетворена към съня. Винаги бе толкова деликатен, мил и внимателен! Искаше й се да го попита къде се е научил да доставя такова удоволствие на една жена! С колко ли жени е бил? Странното беше, че тя изобщо не го ревнуваше. Означаваше ли това, че помъдрява? С леко негодувание си спомни нещо, което й бе казал Мишел, докато държеше ръцете й за довиждане последния път, преди той да се върне в Париж:
— Бих искал да те попитам дали си щастлива и доволна. Помисли, Джинет. Достатъчно ли ти е това, след като си познала бездните и висините?
Джини с вълнение се чудеше защо още не е заспала. Колко странно Мишел да й каже такова нещо! Какво бе имал предвид, всъщност? Но това сега беше без значение…
35
Защо приготовленията и очакването на всяко голямо пътуване винаги изглеждат по-дълги от самото пътуване? Сега всичко бе зад нея — дилижанси, хотели, вили. Дори гондолите на Венеция и дългите отегчителни инструкции по турския етикет и няколкото турски думи. Последните научи в Крит, който все още беше турска провинция, макар че гърците вече обръщаха поглед натам. Също в Крит, при нея дойде съсухрен противен старец. Ричард й обясни, че е имам — свещеник, който щял да й обяснява ученията на Пророка:
— Искаш да…
— Искам да чуеш тези обяснения и да повториш някои думи след него. Няма да е трудно, любов моя, а и това няма да те ангажира по никакъв начин. Правим го само за да можем да се оженим официално според ислямския закон, преди да отидем в Истанбул. Така после ще бъде много лесно и за двама ни и аз с пълно право ще мога да те наричам своя съпруга!
Беше прав, разбира се. Какво толкова, ако повтори няколко думи, които дори не разбираше? Щом Ричард така искаше, това бе най-малкото, което можеше да стори за него, особено след всичко, което той бе направил за нея.
— Изненадана съм, че все още искаш да се ожениш за мен! — бе казала Джини развълнувано. — Би могъл да ме задържиш като своя наложница, без да се притесняваш!
Разочарованието от посещенията й при доктор Вунд във Виена не я напускаше. Бе развалило дори престоя й във Венеция. Бяха говорили с часове и Джини му бе разказала целия си живот. А накрая всичко, което каза той, беше:
— Помислете, госпожо, какво е онова, което не искате да видите? Когато разберете какво е то, ще сте открила ключа. Страхувам се, че не съм в състояние да ви го дам.
Беше плакала, презирайки се за тази проява на слабост, а Ричард я беше успокоил със своите уверения, че ще й върне зрението.
— Ще отнеме време, но може би… Може би ще откриеш този ключ, за който ти говори доктор Вунд, любов моя. И знай, че те обичам до полуда!
Междувременно тя се бе научила да се оправя сама. Спомняше си местата на мебелите в стаята и дори си правеше сама косата. Или избираше роклята, която искаше да носи — с пипане.
— Когато пристигнем в Пера — обеща Ричард, — няма дори пръста си да мръдваш, ако не искаш. Ще бъда личен лекар на султана, така че ще имаме прекрасна къща с прислужници.
Като гледаше назад, Джини не можеше да повярва, че най-накрая бе в Турция, че живееше в разкош, който далеч превъзхождаше великолепната къща, която й бе обещал Ричард. Дори и в най-дръзките си сънища не си беше представяла, че няколко седмици след пристигането им в Константинопол щеше да преплава Босфора в лодка с тежки завеси, пътувайки към двореца на султана в Далмабахче.
Можеше ли някой от двама им да знае какво щеше да последва. Султан Абдул Азиз беше не само абсолютен деспот, а и ексцентрик, чиито мании от ден на ден ставаха все по-странни. Страхуваше се, че някой се опитва да го отрови. С дни можеше да яде само яйца, сварени собственоръчно от майка му Пертевал. Тези яйца трябваше да му бъдат доставяни внимателно увити в черна кърпа и белязани с личния печат на майка му. Можеше ли някой да се оправи с такъв човек?
— Само го лекувах от пристъп на Acute Dyspepsia! — обяви Ричард разсеяно. — Яде твърде много, разбира се, дори когато това са само твърдо сварени яйца. Яде всякаква храна и много пие, макар че е мюсюлманин. Но вярва, че съм му спасил живота и по този начин…
— И по този начин?… — бе повторила Джини, усещайки колебанието му, и той каза бавно:
— Скъпа моя, знаеш ли, иска ми се да не те бях довеждал с мен. Поканени сме в двореца, за да бъда близо до Султана, в случай че той има нужда от мен. Не посмях да откажа. Мога само да се надявам, че скоро ще забрави за присъствието ми и ще си намери нов любимец.
За момента обаче бяха тук и трябваше да се справят с положението. В сравнение с тревогите на Ричард, отначало Джини дори намираше своето положение за комично. Нито един от тях не бе осъзнал, че докато живееха в двореца на султана, от тях се очакваше да спазват правилата на исляма.
Да, отначало Джини намираше за забавно да се намира в харем и да бъде обслужвана от роби. Такъв бил обичаят, както смутено й бе обяснил Ричард. А освен че трябваше да обитава предназначените за жените на султана покои, в които не бе стъпвал никой друг мъж, освен него, но когато се появяваше пред хора, трябваше да бъде забулена с фередже.
— Съвсем за кратко. Мислиш ли, че за мъничко би могла да се лишиш от свободата си?
Всъщност той й се бе ядосал, когато шеговито бе подметнала, че в двореца се чувства липса на ханъми, които да изпълват великолепните покои. Тук имаше приказна градина, в която можеше да се разхожда всеки
