Загубена любов, последна любов

ден и дори да язди. Ричард й бе намерил кон и прислужник — тих мъж, когото Джини с раздразнение мислеше за евнух. Тя наистина не бе въодушевена от идеята да притежава роби, но какво можеше да стори, при положение че всички те й бяха подарени от султана? Личната й прислужница, както Джини предпочиташе да нарича жената с топъл глас, бе чудесна масажистка и компаньонка за часовете, когато Ричард не бе наблизо. Младата жена бе започнала да усеща как се разглезва.

Независимо от липсата на свобода, от която не страдаше истински, а само подсъзнателно усещаше, тя откри лукса на горещия басейн с ароматизирана вода и сръчните, помагащи й във всичко ръце, които дори подсушаваха и масажираха с благовонни масла тялото й. А дрехите! Не можеше да ги види, но си ги представяше по спомени от картини. Бе достатъчно чувствителна, за да се наслаждава на допира с коприната и тежестта на чуждоземните златни накити около врата, китките и дори по глезените й. Разбира се, костюмът, който турските жени носеха в уединението на своите покои бе много по-удобен и практичен от тежките пластове фуста, корсетите с банели и другите измишльотини, които модерните европейски жени бяха принудени да носят. Джини си помисли за писмото, което можеше да съчини на леля си Селин и не успя да се въздържи да не избухне в смях — младата жена, която масажираше гърба й със силните си, но нежни ръце, се разсмя заедно с Джини. Горката й леля, колко ли шокирана би останала, ако можеше да види своята племенница сега!

— Но аз наистина трябва да й пиша — помисли си Джини. — Да узная как са децата, ако изобщо мога да получа отговора й тук! — Тя реши да поговори с Ричард за това, когато се завърнеше от танците при Абдул Азис или от някой от племенниците му. А имаше и едно друго нещо, за което трябваше да разговаря с Ричард…

Тя отново бе бременна — с детето на Ричард, а по всичко изглеждаше, че горкото бебе щеше да си роди в двореца на турския султан! Мири Ханъм, златокосата киргизка — любимка на султана — също бе бременна и единственото забавно нещо, което Джини откриваше в цялата история, бе, че те двете навярно щяха да родят по едно и също време.

Така стана, че Ричард й изпрати съобщение, че тази нощ ще закъснее, тъй като султанът го бил повикал и щял да го задържи при себе си. Двамата щели да вечерят заедно. В послеписа, който трябваше да й бъде предаден лично, а не прочетен на глас, както бе прието, пишеше: „Скъпа моя, извини ме, но ти знаеш къде е сърцето ми. Ще се върна колкото е възможно по-скоро.“

Свивайки рамене Джини реши да вечеря, преди да отиде да си легне. Вечерята бе сервирана сред церемониален разкош. Всяко ястие бе донасяно под сребърен похлупак, за да се запази топло или студено, както трябваше да бъде консумирано. Джини се опитваше да нагоди вкуса си към турската кухня. И докато неизменната порция пилаф й допадаше, имаше определени ястия, които й се струваха прекалено сладки, като например задушените с ориз, стафиди, френско грозде и ядки пъдпъдъци. Всичко прекалено сладко и тежко я караше да чувства леко гадене, въпреки че шербетът, сервиран в края на всяко ядене, заедно с ментовия чай, винаги й носеше истинска наслада.

Тази нощ дълго се въртя в леглото. Прислужницата й Фатма й бе казала, че има пълнолуние, което навярно бе причината за безсънието й. Джини се питаше: „Ще видя ли отново луната или само ще я чувствам по приливите и отливите на тялото си?“ Почувства се самотна и изоставена в своето ъгълче от огромния мраморен палат, жадувайки да си поговори с някого или да има някакво занимание. Чудеше се с какво запълваха времето си ханъмите на султана, надзиравани от хиляда евнуси. Бе чувала, че някои от жените и момичетата спели по пет или десет в стая върху застлани направо на пода рогозки, докато чакали, надявайки се и молейки се, да бъдат забелязани от султана. Някои от тях никога нямало да узнаят какво е да бъдеш с мъж. И всички те, с изключение на майката на султана, след неговата смърт щели да бъдат заточени в Двореца на сълзите в Андрианополис. Онези от тях, които го били дарили със син, щели да бъдат зашити в чували и хвърлени в Босфора. Каква варварска страна!  — помисли си Джини, потрепервайки. Изглеждаше като че ли цивилизацията бе спряла малко преди границите на огромната Отоманска империя. Ще бъда истински щастлива, когато си тръгна оттук. Младата жена осъзна, че нямаше нищо забавно в ситуацията, в която се намираше.

Трябва да е било доста след полунощ, когато Ричард най-сетне се върна при нея. Джини се събуди от лекия, неспокоен сън, откривайки съпруга си да лежи до нея. Спеше ли той? Тя се размърдва и бе взета в обятията му.

— Прости ми, любима. Нищо не можех да направя — прошепна той, сгушил лице в рамото й. Гласът му прозвуча уморено.

— Много ли беше зле? Ричард се прозина.

— Той бе… изключително напрегнат тази вечер. Вечерята бе безкрайна, въпреки че той не хапна почти нищо. А след това войниците му разиграха бойна сцена, която всички ние бяхме принудени да изгледаме. Джини, кълна се, че когато се съгласих да дойдем тук, не знаех колко се е помрачил умът му. При срещата ни в Лондон… той изглеждаше малко замаян, но доста разумен. Сега… но кой смее да каже на глас това? Аз съм също толкова страхлив, колкото останалите. Един от слугите му е бил обезглавен днес за съвсем незначително провинение. И този човек управлява огромна империя!

— Не мисли за това сега! — опита се да го утеши тя. Още не бе настъпил моментът да му каже за подозренията си. Може би утре? Понякога Абдул Азис прекарваше по няколко дена в пълна изолация — сам с майка си и киргизката, на което и се надяваше Джини. Тогава те щяха да имат време да поговорят и обсъдят плановете си — Ричард и тя. Джини се почувства откъсната от света, което я правеше още по- самотна в затворения свят на харема — без приятели, с изключение на слугите, на които тя не се доверяваше и с които почти не разговаряше. Ако бе в компанията на други европейци, тогава положението й не би било толкова непоносимо.

Ричард я прегръщаше, но не се опита да прави любов с нея и никой от тях не проговори повече. Джини отново заспа, този път много по-дълбоко. Когато бе събудена от песента на птиците, Ричард вече го нямаше. Очакваше я един ден като всички останали: събуждане в затворената градина, с нейните аромати на билки и цветя, неизменната закуска от плодове и козе сирене, последвана от многобройни сладки и меса, от които тя винаги се отказваше, кратка езда, след това вялото къпане, последвано от масаж, сресване на косата, избор на бижута, които щеше да носи през деня…

„Ех, ако можех да виждам! — отчаяно си помисли тя. — Ако можех да виждам, тогава, може би, всичко това щеше да бъде много забавно — като в «Приказки от хиляда и една нощ»!“

Когато Ричард се появи, тя бе облечена в разкошна рокля и парфюмирана, а кожата й блестеше меко като коприна, също както обкичената с накити коса.

Тя се поклони със събрани длани и каза на своя неправилен турски:

— Ваша робиня, очакваща наслади! — и неочаквано избухна в сълзи — смущаващ навик, който тя напоследък изглежда не можеше да контролира.

36

Тя се чувстваше добре с Ричард, успокоявана от думите и гласа му. И все пак със сетивата си, станали по-чувствителни след загубата на зрението й, Джини усещаше в него някакво растящо напрежение.

Каза си, че навярно се дължи на тежкия живот — изложен на произвола на онзи луд човек, султанът. И защо Ричард трябваше да се чувства виновен за това, че я бе довел тук? Бе сигурна, че има и други неща, които не й казваше, за да не я разстройва. Джини жестоко се срамуваше от сълзите си. Тя бе пропуснала още един случай да му каже, че носи негово дете — част от нея дори бе възмутена, че той като лекар още не е открил бременността й.

Поне все още я намираше за привлекателна.

— Толкова си красива. Радвам се, че султанът не те е виждал, иначе със сигурност щеше да те пожелае. Започвам да приличам на турчин — знаеш ли, че те ревнувам от племенниците му, които те видяха с открито лице? Знам, че трябва да те отведа оттук, и това ще стане скоро, но ще вземем с нас всичките ти нови дрехи и ти трябва да ми обещаеш, че ще ги обличаш за мен…

А после, когато се навечеряха и се оттеглиха в стаята си, той неочаквано и без предупреждение каза:

— Днес се видях с генерал Игнатиев, руския посланик пред Високата порта, сигурно знаеш.