Джини, която вече се бе отпуснала и очакваше да бъде разсъблечена и отнесена до леглото, изтръпна при тези думи.
— О? И важна ли беше срещата ви?
— Да… — с въздишка отвърна Ричард. — Казах му, че си тук. Това би могло да се окаже от значение, ако… — Ричард замълча, а след миг внимателно продължи: — Освен това той е приятел на султана, който му вярва повече, отколкото на британците и французите — за голямо тяхно раздразнение. Мисля, че руският император е единственият владетел, когото султанът уважава.
— И това ли съм ти го казвала аз? — попита Джини, опитвайки да си спомни. Усети как Ричард се приближи зад нея и започна да разхлабва връзките на тънката й нощница.
— Казвала си ми всичко за себе си! — отвърна той, но въпреки неговата предпазливост тя усети напрежение в гласа му. Това усещане се запази и когато легнаха в ниското, меко легло, което споделяха. Беше й трудно да се отпусне. Сякаш някаква част от нея стоеше отстрани, наблюдаваше я и задаваше въпроси.
Защо Ричард изведнъж бе решил да разкаже на руския посланик за нея? Естествено направил го е с неподражаема тактичност — незаконната дъщеря на императора, затворена в турски харем…
От какво се боеше Ричард? Какво допускаше, че може да се случи? Той нежно я положи на леглото, ръцете му се плъзгаха по тялото й и за пръв път Джини се запита дали лампите все още горят.
— Кожата ти е като коприна — прошепна той и Джини усети устните му върху гърдите си. — Ти си моята любима и аз обичам да ти доставям удоволствие…
Това бе самата истина — Ричард винаги бе търпелив, внимателен, винаги се опитваше да й достави наслада. А той самият? Тя с учудване осъзна, че никога не бе отвръщала на ласките му. Оставяше се да бъде отнесена нежно — о, толкова внимателно и нежно — до върха и Ричард откриваше своето удоволствие някъде по пътя, но по толкова ненатрапчив начин, че тя едва го усещаше — дотолкова бе обсебена от вълненията на собственото си тяло.
— Ричард…
— Не! Ти не си одалиска, не си робиня за удоволствия, обучена в това изкуство. Ти си моята любима, която обожавам… която имам честа да обожавам. Просто ме остави да те обичам, скъпа моя, както ти заслужаваш.
На следващия ден късно следобед, Джини имаше посетител. Очевидно много важен посетител, ако се съди по реакцията на Фатме, която в този момент правеше прическата й. Когато евнухът, пазещ женските покои, с треперещ глас обяви името, тя изпусна на плочките в краката си шише скъп парфюм.
— Трябва да се поклоните, госпожо! — трескаво прошепна Фатме. Гласът й звучеше приглушено и Джини предположи, че тя е коленичила с притиснато към земята чело. Е, независимо кой бе гостът, тя не възнамеряваше да прави нищо подобно!
Все пак направи реверанс, така както я бяха учили преди представянето й на императрица Евгения — беше толкова отдавна. Все пак майката на султана, Валиде, имаше огромна власт и изискваше подобаващо отношение, а Джини трябваше, да мисли и за Ричард.
— Говорите ли френски? — френският на знатната посетителка имаше силен акцент и едва се разбираше, но Джини кимна с глава, не желаейки да я дразни. — Добре, тогава ще говорим — някъде в дъното се разнесе шумолене, което подсказа на Джини, че жената водеше със себе си и малък антураж. След малко чу: — Сега можеш да седнеш.
Почувства, че нечии ръце — тези на Фатиме — я поведоха и сложиха да седне върху една възглавница, с кръстосани крака, както се бе упражнявала.
Какво трябваше да прави сега? Да им предложи нещо за пиене? Нямаше никаква представа от протокола… о, боже! Ричард трябваше да я подготви за подобни случаи. Сега без съмнение щяха да я помислят за варварка. Дали не бе най-добре да признае невежеството си?
Обмисляйки внимателно всяка дума, Джини се извини, че не се е подготвила за посещението на толкова важен гост и за това, че не знае какво трябва да се направи в случай като този. Тежкият парфюм с розово масло на гостенката я замайваше, докато, обзета от паника, си мислеше, че номерът й няма да мине! Какво щяха да направят с нея, да я хвърлят през прозореца в Босфора?
— Значи ти си сляпата жена. Ти ли си съпругата на Тиндейл ефенди, чието истинско име е Фуад? Женени ли сте по законите на исляма?
Как се осмеляваше да й задава толкова лични въпроси? Първият подтик на Джини бе да отвърне по подобаващ начин и се наложи да си прехапе устни, за да спре язвителните думи, напиращи на езика й. Насилвайки се да говори спокойно, тя отвърна:
— Да, омъжих се за съпруга си според мюсюлманските закони на остров Крит. И… сега не мога да виждам, макар че съпругът ми казва, че няма да е така вечно. Позволете да ви предложа нещо за пиене.
— По-късно. Ние — дъщеря ми и аз — си носим собствено питие. Всичко, което поглъщаме, трябва да бъде специално приготвено, от теб обаче не може да се очаква да го знаеш.
Последната фраза прозвуча като хвърлен на куче кокал и накара Джини да скръцне със зъби. Усети как гневът я залива и си повтори познатата фраза:
Друг, много по-млад глас рече на също толкова лош френски:
— Майка ми и аз сме тук, защото пожелах да се срещна с теб. А също и защото исках да видя това място. Когато дойда да живея тук, ще трябва да се направи място за всичките ми роби. Място и за теб, разбира се.
— Какво? — изрекла това, Джини усети как думата застина във въздуха между тях като издялан върху камък надпис.
— Е, разбира се, той не е успял да ти го каже все още. Моят син, султанът, току-що взе решение — отново се намеси гласът на по-възрастната жена. — Дъщеря ми Гюлбехар е неговата любима сестра и затова все още не е омъжена. Но ти естествено разбираш, че на мюсюлманите е позволено да имат повече от една съпруга? Така че това не би трябвало да те шокира.
— Сигурна съм, че ще си бъдем като сестри — каза по-младият глас с фалшива любезност. — Ти също се нуждаеш от повече роби, които да те обслужват, защото богатството на човека се измерва по големината на домакинството му — а брат ми е самият султан.
Внимателно подбирайки думите си, Джини каза:
— Съжалявам, ако ви изглеждам глупава, но нещо не разбирам. Вие казвате…
— Моят син — обяви Валиде сухо — реши да омъжи дъщеря ми за твоя съпруг. Това е най-голямата чест, която може да му бъде оказана. Моят син не се доверява лесно.
— Брат ми — намеси се по-младия глас — беше достатъчно мил да се поинтересува от моите чувства. Аз гледах… нашия съпруг през решетката — той наистина е хубав мъж, а и е благословен с дарбата да изцелява. Или си нямала щастието да видиш лицето му? Бих могла да ти го опиша…
Джини се задушаваше от заливащия я поток думи и от усилието да скрие емоциите си. Искаше й се да заплаче, но не и пред тези жени, които стояха пред нея и я разглеждаха, без тя да може да види лицата им.
— Кога ще се състои церемонията? — попита Джини с хладен като острие глас, след което заповяда да донесат напитки.
Когато Ричард се завърна, жените си бяха отишли. Джини седеше в градината, наслаждаваше се на различните й аромати и слушаше ленивото пръхтене на коня си, без да може да се помръдне от мраморната пейка, като че ли самата тя се бе превърнала в мрамор.
— Джини… — гласът на Ричард издаваше агонията му, но тя също агонизираше и не можа да извърне глава към него.
— Досещаше ли се? Или бе също толкова изненадан, колкото и аз?
— О, боже… нямах представа, кълна се! И после, след като обяви решението си, чух… че си имала посетители.
Сега той бе седнал до нея, но Джини чувстваше, че почти се страхуваше да я докосне.
