— Каза ли как се е озовала в Единбург?
— Не попитах.
— Бихте ли я попитал сега?
Закрачиха към стаята за разпити. Колхун все още намираше изтъркания линолеум по-интересен от очите на Ребус.
— Сараево пострада жестоко по време на войната — подхвърли той. — На двайсет и две години е, това поне каза.
Изглеждаше по-възрастна. Може би лъжеше. Но когато влязоха в стаята и я видя отново, беше силно впечатлен от младежкото й, все още неоформено лице и той бързо смъкна възрастта й. Тя скочи на крака и, изглежда, се канеше да се впусне към него, но той вдигна предупредително ръка и посочи стола. Тя седна, обгърнала с пръсти керамична чаша с подсладен черен чай, впила поглед в него.
— Каза ли име? — запита той университетското светило.
— Кандис.
— Май не й вярвате?
— Не е характерно за областта.
Кандис прошепна нещо.
— Нарича ви свой защитник.
— От какво я защитавам?
В стаята затанцуваха странни гърлени звуци, изпълниха я с екзотиката на чуждата, далечна земя.
— Първо, от нея самата. А сега трябва да продължите.
— Да продължа да я защитавам ли?
— Казва, че сега я притежавате.
Ребус погледна учения, в момента вторачил поглед в раните по ръцете й. Кандис беше по блузка с къси ръкави, която падаше меко върху малките й гърди. Скръстила беше ръце, но драскотините и следите от порезни рани се виждаха прекалено ясно.
— Запитайте я дали сама се е наранявала. Колхун се загърчи с превода.
— Свикнал съм с литературния език и филмите, не с… ъ-ъ-ъ…
— Какво отговори?
— Тя го е правила.
Ребус я погледна и тя кимна бавно с виновен вид.
— Кой я е пуснал на улицата?
— Не ви разбирам.
— Кой е сводникът й, мениджърът й.
Последва нов кратък диалог.
— Твърди, че не разбира.
— Отрича ли, че е проститутка?
— Твърди, че не разбира.
Ребус се обърна към униформената полицайка, който присъстваше на разпита.
— Спряха две коли една след друга и тя говори с шофьорите. Ония от колите, изглежда, не харесаха предлаганата стока.
— Как така е „говорила“, след като няма понятие от английски език?
— Има си начини.
Ребус погледна Кандис. После заговори ясно и бавно.
— Обикновено чукане петнайсет, двайсет за духане. Без презерватив още пет. — Замълча за миг. — Колко е анално, Кандис?
Бузите й почервеняха.
— Не е литературен английски, доктор Колхун, но повече от ясно е, че някой я е научил на няколко полезни изречения. Достатъчно за улицата. Попитайте я как се е озовала тук.
Колхун първо избърса потта от лицето си и тогава преведе въпроса. Кандис отговори с наведена глава.
— Казва, че е избягала от Сараево в Амстердам и оттам — в Англия. Първият й спомен от Англия е свързан с много мостове.
— Мостове ли?
— Престояла е там известно време. — Колхун изглеждаше потресен от разказа й. Подаде й кърпичка, за да избърше очите си и тя го възнагради с усмивка. После погледна Ребус.
— Гладна ли си? — запита я той и потри многозначително корем. Тя кимна и пак се усмихна. — Ще прескочиш ли до стола? — обърна се той към Шарп. Тя обаче се втренчи в него, без да помръдне: явно не искаше да излезе от стаята. — Вие ще искате ли нещо, доктор Колхун?
Той отказа, но Ребус поръча още една чаша кафе. Когато Шарп все пак излезе, той погледна Кандис и помоли Колхун да я запита как е дошла в Единбург.
Колхун зададе въпроса, после търпеливо изслуша дългия отговор, записвайки си от време на време нещо на лист хартия.
— Казва, че не е видяла много от града с мостовете, за който спомена. Държали са я затворена, понякога са я водили на разни срещи. Моля за извинение, инспекторе, лингвист съм, но не познавам добре разговорния език и разните жаргони.
— Спокойно, справяте се много добре.
— Ползвали са я като проститутка, доколкото разбирам. Един ден са я натикали отзад в някаква кола и тя остава с впечатление, че я водят в друг хотел или офис.
— Офис ли?
— Доколкото разбирам от описанията й, част от нейната… ъ-ъ-ъ… работа е ставала в офиси. Както и в частни апартаменти и къщи. Но най-вече в хотелски стаи.
— Къде са я държали?
— В къща. Разполагала е със спалня, където я заключвали. — Колхун щипна нервно носа си. — Един ден я вкарали в оная кола и тя се озовава в Единбург.
— Колко време са пътували?
— Не може да отговори със сигурност. Спала е.
— Успокойте я, кажете й, че сега вече всичко ще е наред. — Ребус замълча за миг. — И я попитайте за кого работи тук.
На лицето й пак се изписа страх. Тя заклати глава, заговори със заекване, гърлените звуци се увеличиха. Колхун бе очевидно затруднен с превода.
— Отказва да отговори — обяви той най-сетне.
— Кажете й, че е в безопасност. — Колхун преведе. — Повторете го. — Докато Колхун превеждаше, Ребус се постара да представи на погледа й лице, внушаващо доверие. Тя импулсивно протегна ръка към него, той я пое и я стисна окуражително.
— Пак я попитайте за кого работи.
— Не иска да каже. Ще я убият. Чувала е разни истории…
Ребус смени тактиката и подхвърли име, добре известно на всички проститутки в града.
— Кафърти. — Тя не реагира. — Големия Гер. Големия Гер Кафърти. — Нищо. Той пак стисна приятелски ръката й. Имаше и друго име, доста нашумяло напоследък. — Телфорд. Томи Телфорд.
Кандис дръпна рязко ръката си и изпадна в луда истерия, която съвпадна с връщането на Шарп от столовата.
Ребус изпрати доктор Колхун до изхода на управлението, припомняйки си неволно, че точно такова едно изпращане преди няколко дни го бе сблъскало с Кандис и с личната й трагедия.
— Благодаря ви още веднъж. Надявам се, няма да имате нищо против да ви позвъня, ако пак имам нужда от вас, нали?
— След като се налага — отговори неохотно Колхун.
