— Не разбирам връзката с…
— Телфорд и Симърс ще прекарат известно време на топло. — Ребус се облегна назад. — Ако пожелая, бих могъл спокойно да ви включа към компанията им там. Какво ще кажете за една такава перспектива, доктор Колхун? Помагане на сводници и т.н.
Ребус усещаше как се отпуска, претопява се в работата си, отдавайки й се изцяло — в памет на Джак.
Адвокатът отвори уста да изплюе поредния шаблон, но Колхун го изпревари:
— Беше грешка.
— Грешка ли? — изсмя се Ребус. — Е, може да се каже и така, предполагам. — Наклони тяло напред с лакти върху масата. — Време е да изповядате грешките си, доктор Колхун. Знаете какво се говори за изповедта.
Брайън Симърс, Хубавецът, изглеждаше чист и невинен като жертвен агнец. До дясното му коляно се кипреше адвокат от по-висока класа, наподобяващ луксозен гробар и очевадно бесен заради принудата да чака досега. Докато се настаняваха около масата, Хоган зареди магнетофона и видеото с касети под пълноводния поток на адвокатския протест, обмислян и репетиран наум през последните два часа.
— От името на моя клиент се чувствам задължен да заявя, че не съм бил свидетел на по-осъдително поведение от…
— Смятате, че сте видял осъдително поведение? — прекъсна го Ребус. — Още нищо не сте видял, както се пее в песента.
— Разбирам, че…
Ребус го игнорира, плесна шумно папката върху масата и я плъзна към Хубавеца.
— Хвърли един поглед.
Хубавецът беше с черен костюм и яркочервена риза, отворена на врата. Липсваха слънчевите очила и ключовете за кола. Докаран беше от апартамента му в Ню Таун. Коментар на единия от арестувалите го: „Оцъклих се — не бях виждал такава огромна стереоуредба! Педалът не спеше, слушаше Пасти Клайн.“
Ребус заподсвирква „Луд“, привлече вниманието на Хубавеца и бе възнаграден с крива усмивчица, но само толкова: Симърс продължаваше да седи със скръстени ръце.
— На твое място бих отворил тая папка — подхвърли Ребус.
— Лентите се въртят — обяви Хоган. Започнаха с формалната част: дата, час, място, присъстващи. Ребус погледна адвоката и се усмихна. Последният изглеждаше доста скъп — както винаги, Телфорд бе поръчал най-доброто.
— Слушал ли си някои песни на Елтън Джон, Брайън? — запита Ребус. — Ето ти заглавието на едната: „Някой спаси живота ми тая нощ“. Ще ми я запееш, когато погледнеш в тая папка. — Чукна многозначително с пръст по нея. — Хайде, престраши се, знаеш, че не говоря през шапката си. Не те вкарвам в клопка, не е нужно да казваш нещо. Но трябва да направиш жест за себе си.
Хубавецът погледна лъскавия адвокат, който изглеждаше несигурен.
— Клиентът ви няма да се дискредитира, няма страшно — обади се пак Ребус. — Ако искате, прочетете я първо вие, нямам нищо против. Едва ли ще схванете за какво става дума, но няма значение.
Адвокатът отвори папката; тя съдържаше около дузина гъсто изписани листи.
— Извинявам се предварително за грешките — продължаваше Ребус. — Много бързах.
Хубавецът дори не погледна материала. Той не сваляше поглед от Ребус, докато адвокатът му прехвърляше листите.
— Тези обвинения нямат никаква стойност, разбирате го, нали? — заяви накрая адвокатът.
— Чудесно, но това е само вашето мнение. Аз не искам от господин Симърс да признае или да отрече каквото и да било. Нямам нищо против да продължава да се прави на глух и ням, стига да използва очите си.
Усмивка за Ребус, поглед към адвоката, който сви рамене и обяви, че папката не съдържа нищо от значение. Още един поглед към Ребус и Хубавецът разгъна ръце, вдигна първия лист и зачете.
— За записа — обяви Ребус. — В момента господин Симърс чете доклада ми, подготвен по-рано днес. — Замълча за миг. — Искам да кажа вчера, събота. Той чете моите обяснения на последните събития във и около Единбург, събития, засягащи работодателя му, Томас Телфорд, японски бизнес-консорциум — който, по мое мнение, е предна линия на Якудза — както и един господин от Нюкасъл на име Джейк Таравич.
Замълча отново и на лентата бе записано обаждането на адвоката. „Съгласен съм дотук.“ Ребус кимна и продължи.
— Моята версия на споменатите събития е както следва. Джейк Таравич става съдружник на Томас Телфорд, защото иска нещо, което Телфорд има, а то е много добра организация за внос на наркотици в Англия. Или това, или — веднъж след като отношенията между двамата се установяват — територията на Телфорд. За да улесни реализацията на крайната си цел, той предизвиква война между Телфорд и Морис Джералд Кафърти. Тук не е имал никакъв проблем, тъй като Телфорд вече настъпва агресивно в територията на Кафърти, вероятно подбутван от Таравич, който е трябвало само да усили враждата. За тази цел той нарежда на своите хора да атакуват човек на Телфорд, продавач на дрога, пред един от нощните клубове на Телфорд и Телфорд незабавно хвърля вината върху Кафърти. Таравич организира и нападение на крепостта на Телфорд в Пейсли. Междувременно се занизват нахлувания в територията на Кафърти и нападения срещу неговите хора: отмъщение на Телфорд за понесени щети.
Ребус се изкашля, отпи глътка пресен чай без захар.
— Това дотук звучи ли ви познато, господин Симърс? — Хубавецът четеше мълчаливо. — Моето предположение е, че японците не са влизали в сметката. С други думи, те не са знаели какво тече в момента. Телфорд ги развежда, улеснява ги в опитите да закупят голф-клуб. Отдих и почивка за техните членове плюс отличен начин за пране на пари: по-слабо подозрителен от казино или другите подобни операции, особено подходящ, като се вземе предвид предстоящото откриване на завод за производство на електроника. Якудза се вмъква тихомълком в страната под прикритието на няколко японски бизнесмени.
Според мен Таравич започва да се тревожи, когато забелязва какво става. Не е планирал разчистване на Томи Телфорд, за да отваря път за намърдване на други конкуренти на освободеното място. Накрая, изглежда, решава да ги включи в плана си. Нарежда на хората си да проследят Мацумото и да го убият, изтиквайки хитро на предна линия не някой друг, а точно мен като главен заподозрян. Защо? Поради две причини. Първо, Томи Телфорд ме е обявил вече за човек на Кафърти и Таравич смята, че чрез мен погажда номер на Кафърти. Второ, той бе заинтересован да ме извади от играта, защото бях ходил в Нюкасъл, където се срещнах с един от хората му на име Уилям Колтън — Кърлежа. Кърлежът ми е стар познат и сега се оказва, че Таравич го е използвал за удара срещу търговеца на дрога. Таравич не искаше да се отдам на проста аритметика и да направя неудобни за него изводи.
Пак замълча.
— Как ти звучи разказът ми дотук, Брайън?
Хубавецът бе прочел последния лист и сега не снемаше поглед от Ребус. Пак бе скръстил ръце.
— Още не сме видели никакви доказателства, инспекторе — изцвърча адвокатът.
Ребус сви рамене.
— Нямам нужда от доказателства. Предал съм папка със същото съдържание и на господин Сакиджи Шода в хотел „Каледония“. — Ребус улови потрепването на клепачите на Хубавеца.
— Струва ми се, че господин Шода ще се поразсърди. Всъщност той май вече е бесен, щом е тук. Отчел е провала на Телфорд и е решил да провери дали той лично ще може да спаси нещо от първоначалния план. Не мисля, че нападението на фабриката за наркотици му е вдъхнало нова увереност. Освен това той е тук и за да разбере кой е посегнал на един от хората му и защо. От този доклад ще разбере, че зад убийството е Таравич, и ако повярва, ще, се впусне след него. Между другото той напусна хотела снощи и то набързо. Питам се дали не е потеглил за Япония през Нюкасъл. Няма значение. Но от значение е фактът, че той все още е бесен на Телфорд, който допусна това развитие на нещата. А междувременно Джейк Таравич ще има сериозни причини да се пита кой го е продал на Шода. Членовете на Якудза не са добри хора, Брайън. Вие сте като деца от детска градина в сравнение с тях.
