И още нещо: базата на Таравич е Нюкасъл. Обзалагам се, че има уши и очи в Единбург — знам, че има. Току-що си поприказвахме с доктор Колхун. Спомняш си го, нали? Чул си за него от Линц. И когато Таравич предлага момичета от Източна Европа за проститутки към вашите клубове, решаваш правилно, че Томи ще има нужда от някоя и друга полезна фраза. И Колхун става учител на Томи Телфорд. Ти си се отпускал пред него: говорил си за Таравич, за Босна. За съжаление той е единственият човек тук с познания в тази област и когато на сцената излезе Кандис, наложи се и ние да се обърнем към него. Колхун веднага е изпял за нея. Не е бил сигурен дали трябва да се страхува от нещо, тя не го познава, а и отговорите й са били доста неясни. Независимо от това той веднага е изприпкал при вас. И решението ви е да измъкнете Кандис от Файф и да изкарате Колхун от играта, докато нещата се уталожат. — Ребус се усмихна. — Той ви е казал за Файф. Но не вие, а Таравич слага ръце на Кандис. Естествено е Томи да започне да си задава неудобни въпроси: как, защо… кой? Ето къде се намираме в момента. Уверявам те, че в секундата, когато затръшнеш вратата на управлението зад гърба си, ти ще се превърнеш в подвижна мишена. Един Господ само знае кой ще натисне спусъка пръв: Якудза или Кафърти? Любимият ти бос или Таравич? Запомни: ти нямаш вече приятели, нито можеш да намериш безопасно кътче, в което да се скатаеш. — Ребус замълча многозначително. — Освен ако ми помогнеш. Говорих с главния старши офицер, Уотсън и той се съгласи да предприеме нужното за защитата ти като свидетел, както и за осигуряване на нова самоличност — каквото ти поискаш. Може би ще се наложи да излежиш кратка присъда, за да не се създават излишни подозрения, но при облекчени условия, собствена стая, никакви други затворници наоколо. А после ще се прибереш здрав и читав. Надявам се, разбираш какъв сериозен жест правим за теб. Всичко, което искаме в замяна, е… — Ребус взе да брои на пръсти. — Вносът на дрога, войната с Кафърти, връзката с Нюкасъл, Якудза, проститутките. — Пак замълча, допи чая си. — Много високо изискване, знам. Босът ти излетя към върха като метеорит и едва не го стигна. Но всичко се свърши. Сега най-доброто, което можеш да сториш за себе си, е да говориш. В противен случай ще прекараш остатъка от живота си, чудейки се дали ще бъде куршум или мачете.
Ребус вдигна рязко ръка и възмутеното цвъркане на адвоката замря.
— Искаме всичко, Брайън. Включително Линц.
— Линц! — Хубавецът вдигна презрително рамене. — Линц е нищо.
— Защо тогава не го изпееш?
В очите на Хубавеца затанцува смес от гняв, страх и объркване. Ребус се изправи.
— Имам нужда от нещо друго за пиене. А вие, господа?
— Кафе — поръча адвокатът. — Черно, без захар.
Хубавецът се поколеба, но накрая поръча кола. И в този точно миг за пръв път Ребус усети, че сделката е възможна. Спря разпита, Хоган изключи касетите и двамата излязоха от стаята. Хоган го потупа възхитено по гърба.
Фермерът крачеше към тях по коридора. Ребус пристъпи към него и двамата се отдалечиха от вратата.
— Смятам, че ще имаме повод за тържество, сър. Ще се пазари, няма да каже всичко, но има шанс.
Усмивка вдигна облаците от лицето на Уотсън. Ребус се облегна на стената със затворени очи.
— Чувствам се на сто години.
— Е, да, но срещу трупане на опит и разни разнообразни преживявания — подхвърли Хоган. Ребус му изръмжа и двамата се отправиха към автоматите за напитки.
Ребус подаде чаша черно кафе на адвоката и той закаканиза:
— Господин Симърс желае да ви разкаже за отношенията си с Джоузеф Линц. Но първо искаме да получим някои уверения.
— А другите неща?
— Те подлежат на преговори.
Ребус погледна Хубавеца.
— Нямаш ми доверие, така ли?
Хубавецът отпи от кутията пред него, преди да отговори.
— Не.
— Чудесно. — Ребус се оттегли към най-отдалечената стена. — В такъв случай си свободен. Можеш да си тръгнеш. — Погледна часовника си. — Искам те навън, веднага щом изпиеш колата си. Тази нощ има недостиг на стаи за разпит. Детектив-инспектор Хоган, моля, маркирайте касетите.
Хоган извади и двете касети. Ребус седна до него и двамата заговориха по процедурни въпроси, на вид изключили напълно другите в стаята. Хоган запрехвърля демонстративно имената от лист хартия, отбелязвайки кой е наред.
Хубавецът се наклони към адвоката си и двамата зашепнаха енергично. Ребус се обърна към тях.
— Ако обичате, съветвайте се отвън. Трябва да опразним тази стая.
Хубавецът знаеше отлично, че Ребус блъфира… знаеше, че той има нужда от него. Знаеше обаче, че полицаят наистина е дал папката на Шода — достатъчно интелигентен беше, за да си представи ясно какво го чака. Не се помръдна от стола, задържайки с ръка адвоката си: последният нямаше друг избор, освен да седи и да го изслуша. Накрая се прокашля и заяви:
— Инспекторе, господин Симърс желае да отговори на вашите въпроси.
— На всички до един ли?
Адвокатът кимна примирено.
— Настоявам обаче да чуя подробности за сделката, която предлагате.
Ребус погледна Хоган.
— Доведи главния.
Ребус излезе след него, постоя в коридора и успя да изпроси цигара от някакъв униформен. Едва успя да я запали, когато Фермерът се понесе по коридора като тежка артилерия с Хоган отзад като кученце на връвчица.
— Джон, непрекъснато ми опъваш нервите. Тук не се пуши, знаеш го.
— Да, сър — съгласи се Ребус и загаси послушно цигарата. — Само я държах готова за инспектор Хоган.
Уотсън кимна към вратата.
— Какво искат?
— Защита. Ще поиска най-малко облекчена присъда с осигурена защита вътре и нова самоличност, когато излезе.
Уотсън се замисли.
— Досега никой дори не е изчуруликал. Това няма кой знае какво значение: хванахме бандата на местопрестъплението, Телфорд е на касета.
— Симърс знае нещата отвътре, познава организацията на Телфорд.
— Защо гори от желание да пее?
— Защото е изплашен и страхът е по-силен от верността му. Не смятам, че ще изтеглим всичко от него, но вероятно ще получим достатъчно, за да има с какво да притиснем другите. Разберат ли, че някой се е разджафкал, всички ще поискат сделка.
— Какво ще кажеш за адвоката му?
— Много скъп.
— Няма смисъл от шикалкавене тогава.
— Едва ли бих могъл да се изразя така точно, сър.
Фермера изправи рамене.
— Хайде тогава да сключваме сделката.
