обади от домашния си телефон директно до офиса.
— Къде се срещнахте?
— В някакъв ресторант. Почерпи ме с обяд. — Младата жена, нали се сещаш… — Изповяда ми се, че правил опити за самоубийство, но все не успявал. Повтаряше, че е „морален страхливец“, каквото и да означава това.
— Какво искаше?
Хубавецът се втренчи в Ребус.
— Искаше някой да го убие.
— И ти беше избора му, така ли?
Хубавецът сви рамене.
— Цената добра ли беше?
— Не се пазарихме. Искаше да умре в гробищата Уористън.
— Попита ли го защо?
— Знаех, че прекарва много време там. Срещнахме се у дома му и аз го закарах до гробищата. Изглеждаше както всеки друг ден, само дето непрекъснато ми благодареше за това, че съм бил… употребяваше една дума… да, „склонен“. Не съм съвсем сигурен какво точно имаше предвид. За мен това означава нещо, което човек взема след бурна нощ за махмурлук.11
Ребус го възнагради с очакваната усмивка.
— Продължавай — подкани го той.
— Няма кой знае какво за разказване, нали? Той беше този, който постави клупа на шията си. Той ми нареди да дърпам въжето. Направих последен опит да го разубедя, но тоя педал беше твърдо решен да го направи. Не говорим за убийство, нали? Подпомогнато самоубийство: в много страни това е напълно законно.
— Как получи удара по главата?
— Оказа се по-тежък, отколкото го смятах. Първият път изтървах въжето, докато го вдигах, и той падна и се удари в някакъв камък.
Боби Хоган се изкашля леко, за да привлече вниманието към себе си.
— Брайън, каза ли нещо… накрая?
— Прочутите последни думи ли? — Хубавецът поклати глава. — Каза само: „Благодаря ти.“ Бедният нещастник. И още нещо: той описа всичко.
— Какво?
— За мен, че само съм му помагал. Един вид застраховка в случай, че някой ми го натресе като убийство. В писмото обяснява, че ми е платил и ме е молил да го сторя.
— Къде е то?
— В сейф. Ще ви го дам веднага щом го поискате.
Ребус кимна, протегна се и прешлените на гръбначния му стълб жалостиво изпукаха.
— Споменавали ли сте френското село в разговорите си?
— Малко, главно във връзка с начина, по който го преследваха медиите, как това е отчуждило хората от него, колко му е трудно, когато потърси компания.
— Но не и за самото клане там, така ли?
Хубавецът поклати глава.
— А сега искате ли да научите още нещо? Дори и да ми беше споменал нещо за него, нямаше да ви го кажа. Край — точка.
Ребус зачука разсеяно по масата с химикалката си. Наясно беше, че историята на Линц беше толкова близка до тази на Йозеф Линцстек, колкото човек можеше да си представи. И Боби Хоган го знаеше. Те разполагаха най-сетне с тайната на смъртта му. Знаеха, че идва във Великобритания по Пътя на плъховете, но никога нямаше да научат със сигурност дали той е наистина Йозеф Линцстек или не. Косвените улики бяха съкрушителни, но еднакво съкрушителен бе и фактът, че Линц бе жестоко гонен до смърт. Той започва да поставя момичетата в клупове едва след като пресата се вкопчва в него.
Хоган хвана погледа на Ребус и сви рамене, като че ли искаше да каже: „Какво значение има?“ Ребус му отговори с кимване. Част от него пищеше настоятелно за отдих, но той бе стара кримка и знаеше от какво голямо значение е да поддържа темпото сега, когато Хубавецът бе отворил уста и пееше като два църковни хора, събрани заедно.
— Благодаря, господин Симърс. Ще се върнем към господин Линц, ако се сетим за още нещо. А междувременно нека да преминем към отношенията между Томас Телфорд и Джейк Таравич.
Хубавецът пак се размърда на стола, сякаш се опитваше да се намести по-удобно.
— Това ще отнеме доста време — промърмори той.
— Разполагаме с цялото време на света, няма страшно — успокои го Ребус.
37.
Най-сетне приключиха маратона.
Хубавецът се нуждаеше от почивка, същото се отнасяше и за тях. Други екипи работеха в други стаи, пълнеха се касети, вземаха се бележки, преработваха материала в писмена форма. Взаимно си разменяха подкрепящи въпроси и информация. Телфорд мълчеше. Ребус се присъедини за момент към колегите си, които се потяха с Великия Дон, поседя малко срещу него. Телфорд дори не мигна. Седеше изправен като бастун с ръце върху коленете. А междувременно изповедта на Хубавеца се използваше за изстискване на другите членове на бандата — без да се изтърве информация кой бе пропял.
Бойните редици се огъваха, отначало бавно, а после се сринаха във водопад от обвинения, самозащита и отрицания. И накрая се добраха до цялата картина.
Телфорд и Таравич: трафик на проститутки от Европа на север, на биячи и дрога — на юг.
Господин Сладкият: прибира повече, отколкото му се полага, и си получава заслуженото.
Японците: използват Телфорд като врата към Шотландия, преценявайки я като добра база за операции.
Само че сега Ребус ги бе залял със студена вода. В папката за Шода беше предупредил гангстера сам да се откаже от „Пойнтигам“, ако не иска да бъде „намесен в текущи криминални разследвания“. Шода не беше глупав. Ребус се съмняваше дали ще направят опит да се върнат… поне за известно време.
А сега последната задачка за тая нощ: слезе до килиите, отключи едната от тях и осведоми Нед Фарлоу, че е свободен. Каза му още, че вече няма от какво да се страхува.
За разлика от господин Розовия. Якудза имаше сметки за уреждане с него. А японците бяха широко известни с точните си и бързи удари. Откриха го в собствената му трошачка на коли със заварен обезопасяващ колан. Хората му се впуснаха в бяг.
Някои от тях все още не са спрели.
Ребус седеше във всекидневната, вторачен във вратата, изшкурена и боядисана от Джак Мортън. Мислеше за погребението. За приятелите му, които ще се стекат там. Приятелите му от Църквата на отказалите се от алкохола. Питаше се дали ще го обвинят за смъртта му. И децата му ще бъдат там. Ребус никога не ги бе виждал и не искаше да ги вижда.
В сряда сутринта посрещна в Инвърнес полета на госпожа Хедърингтън, забавена известно време от митническите власти в Холандия, когато заложеният малък капан успя. Арестуван беше известен наркотрафикант, докато натиквал килограм хероин в тайното отделение на куфара на госпожа Хедърингтън, подарък от хазяина й. Няколко от другите възрастни квартиранти на Телфорд пък бяха внезапно възнаградени с кратък престой в Белгия, където за съжаление се наложи да отговарят на доста неприятните въпроси на местната полиция.
Ребус позвъни на Давид Леви, веднага щом се прибра вкъщи.
— Линц се е самоубил — съобщи му той.
