25.
В четири часа сутринта телефонът го спаси от поредния кошмар — благословен да е!
Лагерни проститутки с огромни, изпилени зъби стояха на колене пред него. Отзад го държеше здраво Джейк Таравич в есесовска униформа и му обясняваше колко безполезна е всяка съпротива. През зарешетения прозорец Ребус виждаше черните барети — френски партизани, които освобождаваха лагера, оставяйки неговата барака накрая. Пищяха тревожни звънци, всичко му подсказваше, шепнеше, викаше, че спасението е близо.
…Тревожният звън се превърна в сърдития писък на личния му телефон… Той се изправи нестабилно от фотьойла, вдигна слушалката с все още разтреперана ръка.
— Да.
— Джон? — Гласът на шефа. Абърдийнски глас, лесно разпознаваем акцент.
— Да?
— Имаме неприятност. Ела.
— Каква неприятност?
— Ще говорим, когато дойдеш тук. А сега се размърдай!
Градът спеше уморен, почти невидим под тъмния покров на нощта. Открояваха се само светлините на полицейското управление в Сейнт Ленард. Не се виждаше и следа от споменатата неприятност. В офиса на шефа бе и Джил Темплър — двамата говореха оживено.
— Седни, Джон. Кафе?
— Не, благодаря.
Настъпи кратка пауза — шефът и Джил Темплър явно се питаха кой да започне. Ребус реши малкия им проблем.
— Бизнесът на Томи Телфорд е ударен.
Темплър замига изненадано.
— Откъде знаеш?
— Запалени бяха офисите, такситата и къщата на Кафърти. — Ребус сви рамене. — Знае се, че ще последва възмездие.
— Кой знае?
Какво да им каже? „Аз знаех, защото Кафърти го сподели с мен.“ Това едва ли щеше да им хареса.
— Просто събрах две и две и получих четири — измъкна се той.
Фермера наля кафе в голяма керамична чаша.
— Сега вече на територията на Единбург се води открита гангстерска война.
— Какво са ударили?
— Лъскавите заведения на „Флинт Стрийт“ — отговори Темплър. — Не са постигнали много — задействала се е водната система в случай на пожар. — Неволно се усмихна: място за забавление със сложна пръскаща система. Телфорд не правеше впечатление на чак толкова предвидлив.
— Както и два нощни клуба — добави Фермера — плюс казино.
— Кое?
Шефът погледна Темплър.
— „Морвена“ — отвърна тя.
— Пострадали?
— Управителят и двама приятели: сътресение и ожулване.
— Получени от…
— Търкаляне по стълбите един върху друг.
Ребус кимна.
— Има хора с проблеми, когато се допре до стълби. — Облегна се на стола си. — Стигнахме до основния въпрос: какво общо има това с мен? Само не ми казвайте, че след като съм изпратил японското приятелче на Телфорд на оня свят, съм решил да се отдам на подпалване на пожари.
— Джон… — Фермерът стана, подпря гръб на бюрото. — Ние тримата знаем, че ти нямаш нищо общо със случая. Обясни ми: намираме недокосната бутилка първокачествено уиски в колата ти под шофьорската седалка.
Ребус кимна отново.
— Моя е. — Само още една от личните му бомбички.
— Защо ще пиеш евтино уиски от супермаркет?
— От такова уиски ли беше капачката? Скръндзи.
— А в кръвта ти няма алкохол. Междувременно, както сам казваш, Кафърти е отговорът на фойерверките тази нощ. А Кафърти и ти…
— Искате да говоря с него, така ли?
Джил Темплър се наведе напред.
— Не искаме война пред прага си.
— За прекратяване на огъня са нужни двама.
— Аз ще говоря с Телфорд — заяви тя.
— Внимавай, пипето на тоя негодник сече като бръснач.
Тя кимна.
— Ще говориш ли с Кафърти?
И Ребус не искаше война в Единбург. Тя ще отклони Телфорд от замисленото нападение на фабриката за наркотици. Започне ли война, ще има нужда от цялото си кралско войнство — дори може да затвори и магазинчето там. Не, Ребус определено не искаше война.
— Да — отговори твърдо той.
Появи се в „Барлини“ по време на закуска.
Ребус все още трепереше вътрешно от напрежението на пътуването дотук: знаеше, че едно уиски ще уталожи нервното натоварване, но знаеше още, че няма да го направи. Кафърти го чакаше в същата стая.
— Рано пиле рано пее, Сламенко — изръси той с кръстосани на гърди ръце, изключително доволен от себе си.
— Май имаше много работа нощес.
— Напротив: спах като пън, и то за пръв път, откакто съм в тая дупка. А ти?
— На крак съм от четири часа — проверявах докладите за нанесени щети. Бих могъл да мина и без да въртя волана дотук, ако ми беше дал номера на мобифона си. Какво ще кажеш?
Кафърти се хилеше.
— Чувам, че на някои нощни клубове се е случила случка.
— Чувам, че момчетата ти са направили безобидно шоу — Усмивката на Кафърти замръзна. — Заведението на Телфорд се оказало страхотно подсигурено срещу пожар: датчици за дим, активизиращи оросяваща система, негорящи врати. Повредите са минимални.
— Това е само началото — заяви Кафърти. — Ще извия врата на тоя задник!
— Това не беше ли моя работа?
— Какво свърши досега? Едно голямо нищо!
— Има нещо на път. Ако успее, ще ти хареса.
Кафърти присви очи.
— Подай нещо повече. Накарай ме да ти повярвам.
Но Ребус поклати категорично глава.
— Понякога човек просто трябва да има вяра. — Замълча миг. — Сключихме ли сделка?
— Май пропуснах нещо.
