пристъпваше нетърпеливо от крак на крак. Ребус благодари и на двамата и излезе.
ХОГАН: Съгласен ли сте да запишем този разговор, доктор Колхун?
КОЛХУН: Нямам възражения.
ХОГАН: Това ще бъде и във ваш, и в наш интерес.
КОЛХУН: Няма какво да крия, инспектор Хоган. (Покашляне.)
ХОГАН: Да започваме тогава.
КОЛХУН: Може ли да задам един въпрос. Само за записа. Искате да ме питате само за Джоузеф Линц — за нищо друго, нали?
ХОГАН: Какво друго би могло да има, господине?
КОЛХУН: Исках само да проверя.
ХОГАН: Желаете ли да присъства адвокат?
КОЛХУН: Не.
ХОГАН: Прав сте, не е нужно. Хубаво, да започваме тогава… Ще говорим само за вашите отношения с професор Джоузеф Линц.
КОЛХУН: Да.
ХОГАН: Но в предишния ни разговор вие заявихте, че не познавате професор Линц.
КОЛХУН: Заявих само, че не го познавам много добре.
ХОГАН: Добре, господине. Ако наистина така сте казал…
КОЛХУН: Доколкото си спомням, беше точно така.
ХОГАН: Разполагаме обаче с нова информация.
КОЛХУН: Да?
ХОГАН: Според нея вие познавате професор Линц сравнително добре.
КОЛХУН: Твърдите така на базата на?…
ХОГАН: Нова информация на наше разположение. Нашият човек ни осведомява, че за Джоузеф Линц вие сте военнопрестъпник. Какво ще кажете, господине?
КОЛХУН: Лъжа. Нагла лъжа.
ХОГАН: Да разбирам ли, че не ви е смятал за военнопрестъпник?
КОЛХУН: О, мислеше го! Многократно ми го е казвал в лицето.
ХОГАН: Кога?
КОЛХУН: Преди години. Внуши си го и… Той беше побъркан, инспекторе. Разбираше се отдалеко. Човек, обзет от демони!
ХОГАН: Какво точно каза?
КОЛХУН: Не си спомням — беше много, много отдавна — някъде в началото на седемдесетте години.
ХОГАН: Бихте ни помогнал много, ако си спомните.
КОЛХУН: Заяви го посред някакъв прием — струва ми се в чест на важен посетител. Джоузеф настоя да се уединя за момент с него. Изглеждаше като болен от треска. И го изтърси: бил съм нацист и съм дошъл тук чрез някакъв много сложен път. Повтаряше го упорито.
ХОГАН: Какво направихте.
КОЛХУН: Казах му, че е пиян и не се чува какво говори.
ХОГАН: И?
КОЛХУН Прав бях, пиян беше. Наложи се да го отведат до дома му с такси. Не коментирах приказките му след това. В академичните среди човек свиква с известна степен на… ъ-ъ-ъ… ексцентрично поведение. Ние сме хора, обзети от фикс-идеи, няма спасение.
ХОГАН: Но Линц упорстваше, така ли?
КОЛХУН: Не съвсем, но… През няколко години… имаше… Той все намираше повод да подхвърли нещо, да спомене някое зверство.
ХОГАН: Търсеше ли ви извън университета?
КОЛХУН: Известно време телефонираше вкъщи.
ХОГАН: И вие сменяхте адреса си?
КОЛХУН: Да.
ХОГАН: Накрая прибегнахте до телефонен номер, нефигуриращ в телефонния указател, така ли?
КОЛХУН: Да.
ХОГАН: За да прекратите обажданията му, нали?
КОЛХУН: Да, нещо такова.
ХОГАН: Споделихте ли с някого за неприятностите си с Линц?
КОЛХУН: Имате предвид властите? Не. Той беше напаст, нищо повече.
ХОГАН: Какво се случи после?
КОЛХУН: После по вестниците започнаха да се появяват разни статии с предположения за евентуално нацистко минало на Джоузеф Линц, наричаха го вероятен военнопрестъпник. И той пак се вкопчи в мен.
ХОГАН: Обади се в офиса ви, нали?
КОЛХУН: Да.
ХОГАН: Излъгахте ни за това обаждане.
КОЛХУН: Извинявам се. Паникьосах се.
ХОГАН: Причината?
КОЛХУН: Просто… и аз не зная.
ХОГАН: И се срещнахте, нали? За да изясните нещата, така ли?
КОЛХУН: Обядвахме заедно. Той изглеждаше… нормален. Но приказките му бяха на луд човек. Излезе с точно разработена история, но тя не беше моята. Повтарях непрекъснато: „Джоузеф, в края на войната бях още юноша.“ Освен това съм документирано роден и отгледан тук.
ХОГАН: Как реагира на това?
КОЛХУН: Фалшифицирането на документи не било проблем.
ХОГАН: Фалшиви документи. Единият от начините да се скрие от света Йозеф Линцстек.
КОЛХУН: Да, така е.
ХОГАН: Вие лично смятате ли, че Джоузеф Линц е бил Йозеф Линцстек?
КОЛХУН: Не знам. Може би вестникарските истории го бяха подлудили… повярвал им е… Не знам.
ХОГАН: Но обвиненията срещу вас са започнали десетилетия преди шума по вестниците.
КОЛХУН: Така е.
ХОГАН: Той ви е преследвал, тормозил ви е. Заплаши ли ви, че ще предложи историята си на медиите?
КОЛХУН: Може и да го е сторил. Не си спомням.
ХОГАН: М-м-м…
КОЛХУН: Търсите мотив, нали? Причини да го искам мъртъв, прав ли съм?
ХОГАН: Вие ли го убихте, доктор Колхун?
КОЛХУН: Подчертано не!
ХОГАН: Някакви подозрения за извършителя?
КОЛХУН: Никакви.
ХОГАН: Защо не ни казахте истината? Защо ни лъгахте?
КОЛХУН: Защото знаех какво ще се случи. Знаех, че ще се вкопчите в мен. Надявах се глупаво, че ще съумея да избягна подозренията.
ХОГАН: Да ги избегнете ли?
КОЛХУН: Да.
ХОГАН: Линц е забелязан с млада жена в ресторанта, където е отвел и вас. Имате ли представа коя би могла да е тя?
КОЛХУН: Никаква.
