ХОГАН: Познавате професор Линц отдавна. Какви са сексуалните му вкусове според вас?
КОЛХУН: Никога не съм мислил по въпроса.
ХОГАН: Никога ли?
КОЛХУН: Никога.
ХОГАН: А вашите, господине?
КОЛХУН: Не виждам връзката с… Добре, за записа: аз съм моногамен и хетеросексуален.
ХОГАН: Благодаря. Оценявам откровеността ви.
Ребус спря лентата.
— Има си хас.
— Какво ще кажеш? — запита Боби Хоган.
— Въпросът: „Вие ли го направихте?“ не е на място по време — според мен. Иначе не е лошо. Има ли още?
— Почти сме на края.
Ребус пак включи магнетофона.
ХОГАН: Срещата ви в ресторанта — нещо ново?
КОЛХУН: Старата песен на нов глас. Имена, дати… страните, през които са ме превели на път за Англия.
ХОГАН: Каза ви как точно е станало, така ли?
КОЛХУН: Наричаше го Пътя на плъховете. Операцията се ръководела от Ватикана — ако можете да го повярвате. И всички западни правителства са участвали в нещо като заговор с основна цел измъкване на всички нацисти на върхови постове — учени и интелектуалци — от руснаците. Направо… как да се изразя… миш-маш от Йън Флеминг и Джон льо Каре, нали?
ХОГАН: Но той говореше с подробности, така ли?
КОЛХУН: Е, да, но това се случва често, когато човек е обзет от фикс-идеи.
ХОГАН: Има книги на същата тема.
КОЛХУН: Така ли?
ХОГАН: Нацисти, прехвърлени тайно през океана… военни престъпници, спасени от бесилките.
КОЛХУН: Говорим за литература. Не приемате тези истории сериозно или?…
ХОГАН: Моята работа е да събирам информация, доктор Колхун. Ние не отхвърляме нищо, докато не получим доказателства за неговата несъстоятелност.
КОЛХУН: Разбирам. Проблемът ви е да отделите зърното от плявата.
ХОГАН: Имате предвид истината от лъжите, нали? Да, това наистина е проблем.
КОЛХУН: Имам предвид историите, които се чуват за Босна и Хърватско… геноцид, групови инквизиции, прикриване на виновните… Трудно е да се разбере кое е истина и кое лъжа.
ХОГАН: Само още един въпрос, преди да приключим. Имате ли представа какво е станало с парите?
КОЛХУН: Какви пари?
ХОГАН: Сумата, която Линц изтегля от банката си. Пет хиляди долара в брой.
КОЛХУН: Чувам го за пръв път. Друг мотив, така ли?
ХОГАН: Благодаря за отделеното време, доктор Колхун. Възможно е да се наложи да говорим пак. Не трябваше да ни лъжете и да спъвате работата ни.
КОЛХУН: Извинявайте, инспектор Хоган. Съзнавам грешката си, но се надявам, че и вие разбирате защо го направих.
ХОГАН: Мама не пропускаше да ме предупреди никога да не лъжа, господине. Благодаря ви отново за отделеното от вас време.
Ребус погледна Хоган.
— Майка ти ли?
Хоган сви рамене.
— Май беше баба ми.
Ребус доизпи кафето си.
— Сега вече знаем с кого е обядвал Линц единия път.
— Знаем още, че той е досаждал на Колхун от години.
— Колхун заподозрян ли е?
— Да виждаш някои други наоколо?
— Разбирам гледната ти точка, но все пак…
— Смяташ, че не е на нужното ниво за заподозрян, така ли?
— Не знам, Боби. Отговорите му звучат така, като че ли са репетирани. А накрая се усеща облекчението му.
— Мислиш, че не съм измъкнал всичко от него, нали? Бих могъл да го извикам отново.
Ребус не го чуваше. В главата му се въртяха приказките на Колхун за Босна и Хърватско: „историите, които се чуват… геноцид, групови инквизиции, прикриване на виновните“. Не историите, които човек чете по вестниците, а които чува. От кого би могъл да ги чуе? От Кандис? Или от Таравич?
Хоган потри нос.
— Имам нужда от едно питие.
Ребус пусна чашката за еднократна употреба в кошчето за отпадъци.
— Съобщението ти е получено и разбрано. Между впрочем някакви новини от Абърнети?
— Той е един гаден досадник — заяви Хоган, обръщайки му гръб.
26.
— Намерихме му мизерна гарсониера в Полуърт и сега е там — отговори Клейвърхаус на въпроса му по телефона за Джак Мортън. — Взеха му мярка за униформа и сега той официално е член на вътрешнозаводската охрана.
— Кой друг знае?
— Само главният. Снощи имахме дълъг разговор с него.
— Дали няма да се създадат подозрения и напрежения сред другите от охраната? Внезапен парашутист сред тях — разбираш какво имам предвид.
— Тук Джак трябва да се постарае. Той изглежда доста уверен в себе си — твърди, че ще се справи.
— Каква е историята му?
— Таен алкохолик, явен комарджия, провалена женитба.
— Той не пие.
— Какво от това? Важното е всеки да смята, че го прави.
— Напасва ли се?
— Действа по въпроса. Ще работи двойни смени. Така ще ходи по-често в магазина, понякога ще може да се застоява там вечер, когато е по-спокойно. Ще има по-големи шансове да опознае Кен и Дек. Свързваме се с него само вечер, когато се прибере вкъщи — и то само по телефона. Срещите са прекалено рисковани.
— Смяташ, че ще го следят, така ли?
— Ако са прецизни, ще го сторят. И ако наистина решат да действат.
— Говори ли с Марти Джоунс?
