Намисли си число

история от баба си — тогава бе на десет-единайсет години — побърза да излезе от стаята, защото разбра, че ще се разплаче. Отиде в банята, а сърцето го болеше толкова, че почти не можеше да диша.

— Веднъж видях снимка на гарвани, застреляни в една ферма в Небраска — разказваше Дърмот със смесица от удивление и презрение. — Фермерът, с пушка в ръката, бе застанал край купчина мъртви гарги, която стигаше до рамото му — и замълча, явно за да позволи на Нардо да оцени абсурдността на самоубийствения инстинкт на гарваните, както и отношението на разказаното към настоящата ситуация.

Нардо поклати глава:

— Да не би наистина да вярваш, че можеш да си седиш тук, вътре и да застрелваш полицаите един по един, докато минават пред вратата? И то — без да ти пръснат мозъка междувременно? Няма да стане така.

— Определено няма. Никой ли не ти е казвал, че умът, който възприема всичко буквално, е ограничен и неспособен? Харесва ми съдбата на гарваните, за която ви разказах, лейтенанте — но има много по- ефективни начини за изтребване на вредителите от този да ги гърмиш един по един. Обгазяване, например. Обгазяването дава много добри резултати, ако човек има подходяща система, с която да го извърши. Може би сте забелязали, че във всички стаи на къщата има пръскачки. Във всички, освен в тази, разбира се. — Той замълча отново, а по-живото му око проблясваше от самодоволство. — Така че, ако ви застрелям и останалите гарвани долетят, просто ще отворя клапаните на две малки тръби — и двайсет секунди по-късно… — Усмихна се ангелски. — Имате ли представа какво причинява концентрираният хлор на човешките дробове? И колко бързо?

Гърни наблюдаваше опита на Нардо да проумее този заплашително сдържан мъж и отправената заплаха с газа. За миг сериозно се притесни, че гордостта и гневът на ченгето ще го подтикнат да се метне напред — и да намери смъртта си. Нардо обаче си пое няколко пъти въздух, което като че ли му помогна да се отпусне малко. След това заговори, а гласът му бе искрен и напрегнат:

— Хлорните съединения понякога са доста нестабилни, могат да ти изиграят лоша шега. Работил съм с тях в антитерористичната група. Веднъж един тип произведе — без да иска, като страничен продукт на друг експеримент — азотен трихлорид. Дори не осъзна какво е станало. Заради взрива изгуби пръста си. Това да прекараш химикалите през разпръсквателната си система може да се окаже по-трудна работа, отколкото си мислиш. Всъщност се съмнявам, че ще успееш.

— Не си хабете времето в опити да ме изиграете, лейтенанте. Струва ми се, че се опитвате да ми приложите техника от полицейския наръчник. Интересно, какво ли пише? Може би — „Изкажете съмнение по отношение плана на престъпника, поставете под въпрос осъществимостта му, провокирайте го да разкрие още подробности…“? Ако искате да научите повече, няма нужда да си играете, просто ме попитайте. Нямам тайни. Имам нещо друго, всъщност — два двесталитрови резервоара под високо налягане, пълни с хлор и амоняк и управлявани от индустриален компресор. И са свързани директно с главната тръба, от която се захранва системата в цялата къща. В тази стая тук са скрити двата вентила, които ще съединят съдържанието на резервоарите и ще пуснат по тръбите огромно количество силно концентриран газ. Колкото до малко вероятното вторично образуване на азотен трихлорид и евентуалната експлозия, която би го последвала… Е, бих го приел като очарователен плюс, но ще се задоволя и само да изтровя полицейското управление на Уичърли. Би било наистина прекрасно да ви видя на парчета, но човек трябва да се научи да се радва и на малкото, което получава. По-доброто не бива да е враг на доброто.

— За какво е всичко това, за бога?!

Дърмот смръщи вежди, парадирайки човек, който сериозно обмисля въпроса:

— Тази сутрин получих бележка по пощата. Пази се от снега, пази се и от слънчевата светлина, от нощта и от деня — няма къде да избягаш! — Докато цитираше стихотворението на Гърни с изпълнен със сарказъм тон, той не спираше да го гледа изпитателно. — Празни заплахи, разбира се, но трябва да благодаря на онзи, който го е изпратил. Напомни ми колко кратък може да е животът и че никога не бива да отлагам за утрешния ден онова, което мога да свърша днес.

— Наистина не разбирам какво имаш предвид — заяви Нардо, все така искрено и откровено.

— Просто правете каквото ви казвам и накрая всичко ще ви стане напълно ясно.

— Добре, няма проблем. Просто не искам никой да пострада без причина.

— Не, разбира се, че не. — Усмивката, от която устните му се превръщаха в червеи, отново се появи и пак изчезна. — Никой не иска това. Всъщност, за да се избегнат ненужни наранявания, смятам, че наистина трябва веднага да легнете на земята.

Бяха направили пълен кръг. А въпросът беше — какво следва? Гърни наблюдаваше лицето на Нардо за знаци, които да разчете. Колко бе успял да схване? Беше ли му просветнало коя може да е жената на леглото — или усмихващият се психопат с бутилката и пистолета?

Като че ли в крайна сметка поне бе схванал, че Дърмот е убил полицай Сисек. Вероятно на това се дължеше омразата в очите му, която не успяваше да прикрие напълно. Внезапно напрежението се завърна. Нардо като че ли бе получил прилив на адреналин. Изпълнен бе с някаква примитивна емоция, крещяща „да вървят по дяволите последствията“, която бе много по-силна от здравия разум. Дърмот също видя промяната, но вместо да се уплаши, това сякаш го наелектризира, буквално го възбуди. Ръката му се сви съвсем лекичко върху дръжката на пистолета и за пръв път неприятната мазна усмивка разкри блясък на зъби. По-малко от секунда преди куршума 38-ми калибър да прекъсне живота на Нардо — и вероятно около две, преди вторият да сложи край на собствения му — Гърни разкъса омагьосания кръг с бесен вик, който протътна в гърлото му:

— Прави каквото ти казва! Лягай на скапания под! Легни на скапания под веднага!

Ефектът бе зашеметяващ. Противниците застинаха на място. Критичният момент на сблъсъка им бе пресечен от грубия изблик на Гърни.

Това, че нямаше трупове, го убеди, че е на прав път. Не беше съвсем сигурен обаче какъв е пътят. Доколкото разчиташе изражението на Нардо, той го смяташе за предател. Подозираше, че под маската на ледено спокойствие Дърмот е смутен. Непроницаемото му лице вероятно криеше стремежа си да не позволява на прекъсването да наруши контрола му.

— Много мъдър съвет получавате от приятеля си — каза той на Нардо. — Бих го последвал на мига, ако бях на ваше място. На детектив Гърни умът му сече като бръснач. Такъв интересен човек. Знаменит направо. Толкова много неща могат да се научат за някого, ако само погледне човек в интернет. Ще се удивите каква информация може да бъде получена, ако имаш име и пощенски код. Толкова малко лични данни се пазят