— Сам също ми каза, че се безпокоите за сметката от болницата.
— Е…
— Платена е. А що се отнася до загубата на надници — той се усмихна, — мис Дудаш, струва ми се, че не разбирате колко много ви дължа.
— Не ми дължите нищо.
— Лекарят ми каза, че напускате болница утре. Ще ми позволите ли да ви поръчам вечеря?
„Той не разбира — помисли Елън. — Не искам неговата милостиня. Или състраданието му.“
— Говоря сериозно, като казвам, че не ми дължите нищо. Благодаря ви, че се погрижихте за сметката от болницата. Сега ме квит.
— Добре. А сега мога ли да ви поръчам вечеря?
Така се започна. Майлоу Скот прекара в Гари една седмица, през която се виждаше с Елън всяка вечер. Майка й и баща й я предупреждаваха:
— Внимавай. Големите шефове не излизат с работнички, освен ако не искат нещо.
Така мислеше и Елън в началото, но Майлоу я накара да си промени отношението. Беше през цялото време безупречен джентълмен и в крайна сметка Елън прозря истината: „На него наистина му е приятно да бъде с мен.“
Докато Майлоу бе стеснителен и резервиран, тя бе пряма и открита. През целия си живот Майлоу бе обкръжен от жени, чиято изгаряща амбиция бе да станат част от мощната династия на Скот. Те си правеха своите сметки, Елън Дудаш бе първата напълно честна жена, която Майлоу бе срещал някога. Тя казваше точно това, което мисли. Бе умна, привлекателна и преди всичко — беше истинско удоволствие да си с нея. В края на седмицата те вече се бяха влюбили един в друг.
— Искам да се оженя за теб — каза Майлоу. — Не мога да мисля за нищо друго. Ще се омъжиш ли за мен?
— Не.
Нито пък Елън беше в състояние да мисли за нещо друго. Истината беше, че е ужасена. Фамилията Скот бяха нещо като крале. Бяха известни, богати и могъщи. Тя си мислеше:
„Аз не принадлежа на техния кръг. Ще направя глупост. Както и Майлоу.“
Но тя знаеше, че е безнадеждно да се съпротивлява на това.
Ожени ги един мирови съдия в Гринуич, Кънектикът. След това заминаха за Манхатън, за да се запознае Елън Дудаш с новите си роднини.
Байрън Скот посрещна брат си с думите:
— Какво си направил, по дяволите? Оженил си се за полска уличница! Да не си полудял?
Сюзън Скот бе също толкова непримирима.
— Разбира се, че се е омъжила заради парите му. Когато открие, че той няма никакви, ще анулираме брака.
Твърде много подценяваха Елън Дудаш.
— Брат ти и жена му ме мразят, но не съм се омъжила за тях, а за теб. Не искам да заставам между тебе и Байрън. Ако това те измъчва много, кажи ми и аз ще си отида.
Той я взе в ръцете си и пошепна:
— Обожавам те. Когато Байрън и Сюзън наистина те опознаят, те също ще те обожават.
Тя го притисна към себе си и си помисли: „Колко е наивен. И колко го обичам.“
Байрън и Сюзън не се държаха зле с новата си снаха. Отнасяха се покровителствено към нея. За тях тя щеше винаги да бъде малката полякиня, която е работила в един от заводите на Скот.
Елън изследваше, четеше и учеше. Наблюдаваше как се обличат съпругите на приятелите на Скот и им подражаваше. Бе решила да стане подходяща жена на Майлоу Скот и с течение на времето успя. Но не и в очите на новите си роднини. Постепенно нейната наивност премина в цинизъм.
„Богатите и могъщите не са толкова чудесни — мислеше си тя. — Всичко, към което се стремят, е да стават по-богати и по-могъщи.“
Елън се стремеше да помага на Майлоу по всякакъв начин, но не можеше да постигне много в това отношение. Скот Индъстриз беше един от малкото в света частно притежавани конгломерати. Капиталът принадлежеше на фамилията Скот. По-малкият брат на Байрън беше на заплата и това винаги му беше напомняно. Байрън се отнасяше към брат си некоректно. Даваха му да върши всички неблагодарни работи, а никога не му отдаваха признание.
— Защо се примиряваш с това, Майлоу? Ти не се нуждаеш от него. Би могъл да почнеш собствен бизнес.
— Не бих могъл да напусна Скот Индъстриз. Байрън се нуждае от мен.
Но с течение на времето Елън започна да разбира истинската причина. Майлоу беше слаб. Той се нуждаеше от някого, на когото да се облегне. Стана й ясно, че той никога Няма да има смелостта да напусне компанията.
„Добре — помисли си тя настървено. — Някой ден компанията ще бъде негова. Байрън няма да живее вечно. Майлоу е неговият единствен наследник.“
Когато Сюзън Скот съобщи, че е бременна, това бе удар за Елън.
„Детето ще наследи всичко“ — помисли тя. Когато бебето се роди, Байрън каза:
— Тя е момиче, но аз ще я науча да управлява компания.
„Мръсник“ — помисли Елън. Сърцето я болеше за Майлоу.
Това, което каза Майлоу, бе:
— Нали е хубаво бебе!
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Пилотът на Локхид Лоудстар беше обезпокоен.
— Появява се въздушен фронт. Това не ми харесва. — Той кимна към помощник-пилота. — Поеми управлението.
Напусна пилотската кабина и влезе при пътниците.
Освен пилота и помощник-пилота на борда имаше петима пътници. Байрън Скот — блестящият енергичен основател и главен директор на Скот Индъстриз, неговата привлекателна съпруга Сюзън, тяхната едногодишна дъщеря Патриша, Майлоу Скот — по-малкият брат на Байрън и неговата съпруга Елън. Те летяха в един от самолетите на компанията от Париж за Мадрид. Да вземат и детето, беше хрумване на Сюзън в последната минута.
— Не обичам да съм далече от нея за дълго — бе казала тя на съпруга си.
— Опасяваш се, че ще ни забрави ли? — пошегува се той. — Добре, ще я вземем с нас.
Сега, след като Втората световна война свърши, Скот Индъстриз навлизаше бързо в европейския пазар. В Мадрид Байрън Скот щеше да проучва възможностите за откриване на нов стоманодобивен завод.
Пилотът се приближи към него.
— Извинете, сър. Навлизаме в буреносни облаци. Пред нас не изглежда добре. Желаете ли да се върнем?
Байрън погледна през илюминатора. Летяха през сива маса от купести облаци, които често се осветяваха от далечни светкавици.
— Довечера имам среща в Мадрид. Можете ли да заобиколите бурята?
— Ще се опитам. Ако не успея, ще трябва да се върнем назад.
Байрън кимна.
— Добре.
— Моля, всички затегнете коланите си. Пилотът побърза към кабината.
Сюзън бе чула разговора. Тя взе детето в ръцете си, съжалявайки, че е тръгнала с него. Помисли си:
„Трябва да кажа на Байрън да накара пилота да се върнем.“
— Байрън…
Внезапно те се озоваха в ядрото на бурята и самолетът започна да се мята всред бушуващия вятър.
