Движението ставаше все по-интензивно. По стъклата започнаха да удрят дъждовни капки. Видимостта изчезна напълно. Пътниците имаха чувството, че се движат в развълнувано море от памук.
Байрън включи системата за връзка.
— Блейк, къде сме?
— Намираме се на петдесет и пет мили северозападно от Мадрид, над град Авила.
Байрън погледна отново през прозореца.
— Ще се откажем от Мадрид довечера. Да обръщаме и да изчезваме оттук веднага.
— Роджър…
Решението закъсня с част от секундата. В момента, в който пилотът започна да обръща самолета, внезапно пред него се появи планински връх. Нямаше никакво време да се избегне сблъскването. Самолетът се вряза в склона на планината, разкъсвайки се на части. Парчета от корпуса и крилата се пръснаха по едно високо плато.
След катастрофата настана неестествена тишина, която сякаш продължи цяла вечност. Тя бе нарушена от шума на пламъци, които започнаха да обхващат останките от корпуса на самолета.
— Елън…
Елън Скот отвори очи. Лежеше под едно дърво. Съпругът й се беше надвесил над нея, пляскайки я леко по лицето. Когато видя, че е жива, той каза:
— Слава Богу!
Елън седна на земята с пулсираща болка в главата си. Огледа се и видя жалките останки, които доскоро представляваха самолет, пълен с човешки тела. Гледката бе потресаваща. Попита дрезгаво:
— Къде са другите?
— Мъртви са.
Тя погледна ужасено съпруга си.
— О, Господи! Не!
Той кимна с изкривено от мъка лице.
— Байрън, Сюзън, бебето, пилотите — всички.
Елън Скот отново затвори очи и произнесе безмълвна молитва.
„Защо Майлоу и аз бяхме пощадени? — запита се тя. Трудно й беше да разсъждава ясно. — Трябва да слезем и да поискаме помощ. Но е твърде късно. Всички са мъртви.“
Трудно й бе да повярва. Само преди няколко минути бяха така пълни с живот.
— Можеш ли да се изправиш?
— Мисля… че да.
Майлоу й помогна да се изправи. Тя постоя малко, за да отмине замайването й.
Майлоу се обърна и погледна към самолета. Пламъците започнаха да се увеличават.
— Да се махаме оттук — каза той. — Ще избухне всеки момент.
Те се отдалечиха, гледайки как гори самолетът. След малко резервоарите с горивото експлодираха и самолетът бе погълнат изцяло в пламъци.
— Чудо е, че оживяхме — каза Майлоу.
Елън гледаше горящия самолет. Нещо я тормозеше в периферията на съзнанието й, но мисленето й беше затруднено. Нещо за Скот Индъстриз. И изведнъж тя разбра.
— Майлоу?
— Да? — Той всъщност не слушаше.
— Това е съдба.
Вълнението в гласа й го накара да се обърне.
— Кое?
— Скот Индъстриз. Той принадлежи на теб сега.
— Не зная…
— Майлоу, Бог я остави на теб. — Гласът й бе пълен с ентусиазъм. — През целия си живот си живял в сянката на по-големия си брат.
Сега тя разсъждаваше ясно и свързано. Забрави болките в главата и тялото. Думите й напираха и цялата трепереше.
— Ти си работил за Байрън в течение на двадесет години, изграждайки компанията. Нейният успех се дължи на теб, но той признавал ли е някога това? Не. Това винаги е било неговата компания, неговият успех, неговите печалби. Е, сега ти най-после имаш шанса да покажеш на какво си способен.
Той я погледна ужасен.
— Елън, техните тела са… как можеш да мислиш за…
— Зная. Но ние не сме ги убили. Сега е наш ред, Майлоу. Сега можем да покажем на какво сме способни. Никой освен нас не може да има претенции към компанията. Тя е наша! Твоя!
В този момент се чу плач на бебе. Елън и Майлоу Скот размениха недоумяващи погледи.
— Това е Патриша. Тя е жива. О, Господи!
Откриха бебето близо до купчина храсти. По някакво чудо тя бе незасегната.
Майлоу я взе нежно и я притисна към себе си.
— Всичко е наред, скъпа — пошепна той. — Всичко ще бъде наред.
Елън застана до него с шокирано изражение на лицето.
— Ти… каза, че е мъртва.
— Трябва да е била в безсъзнание.
Елън се загледа в бебето продължително.
— Би трябвало да е загинала заедно с другите — каза тя с приглушен глас.
Майлоу я изгледа шокиран.
— Какво говориш?
— В завещанието си Байрън оставя всичко на Патриша. Това, което те очаква, е да прекараш следващите двадесет години като неин настойник, така че, когато тя порасне, да те третира така некоректно, както правеше баща й. Това ли е, което искаш?
Той мълчеше.
— Никога няма да имаме шанс като този. Тя гледаше втренчено детето по начин, какъв Майлоу никога не бе виждал у нея. Почти изглеждаше, като че ли тя иска да… Той си помисли:
„Тя не е на себе си. Пострадала е от контузията.“
— За Бога, Елън, какво мислиш?
Тя изгледа съпруга си продължително и постепенно странният й поглед изчезна.
— Не зная — каза тя спокойно. След кратка пауза тя продължи: — Трябва нещо да направим. Може да я оставим някъде, Майлоу. Пилотът каза, че сме близо до Авила. Там трябва да има много туристи. Няма причина някой да види връзката между бебето и самолетната катастрофа.
Той поклати глава.
— Приятелите ми знаят, че Байрън и Сюзън са взели Патриша със себе си.
Елън погледна към горящия самолет.
— Няма проблем. Всички изгоряха в катастрофата. Тук ще отслужим частна паметна служба.
— Елън — запротестира той. — Не можем да направим това. Няма да се измъкнем безнаказано.
— Бог го стори за нас. Ние вече сме се измъкнали.
Майлоу погледна бебето.
— Но тя е толкова…
— Ще се оправи — каза успокоително Елън. — Ще я оставим пред някоя хубава селска къща извън града. Някой ще я осинови и тя ще бъде отгледана добре тук.
Той поклати глава.
— Не мога да направя това. Не.
— Ако ме обичаш, ще сториш това за нас двамата. Трябва да избереш, Майлоу. Или ще бъдеш с мен, или ще прекараш остатъка от живота си, работейки за детето на брат си.
— Моля те, аз…
— Обичаш ли ме?
