— Повече от собствения си живот — каза той просто.
— Тогава докажи го.
Те се промъкнаха внимателно в тъмнината надолу по планинския склон, шибани от вятъра. Понеже самолетът се беше разбил високо в гориста местност, звукът беше приглушен, така че хората от града не знаеха какво се е случило.
След три часа Елън и Майлоу стигнаха до малка селска къща в покрайнините на Авила. Още не беше се съмнало.
— Ще я оставим тук — пошепна Елън.
Майлоу направи последен опит.
— Елън, не бихме ли могли…?
— Направи го — каза тя решително.
Без да каже нещо повече, той се обърна и занесе бебето до вратата на къщата. Тя бе облечена само в скъсана розова нощница и увита в одеяло.
Майлоу погледна Патриша продължително и очите му се изпълниха със сълзи. След това внимателно я постави на земята.
— Нека да имаш щастлив живот, скъпа — прошепна той.
Асунсион Морес се събуди от плача. В просъница тя помисли за момент, че това е блеенето на коза или агне.
„Как ли се е измъкнала от кошарата?“
Мърморейки, се надигна от топлото легло, облече една стара избеляла дреха и отиде до вратата.
Когато видя бебето, което лежеше на земята, плачейки и ритайки, тя извика:
— Света Богородице!
Повика веднага мъжа си. Двамата внесоха детето вътре. То не спираше да плаче и бе започнало да посинява.
— Трябва да я занесем в болница.
Бързо я увиха в още едно одеяло, занесоха я до своя пикап и я закараха в болницата. Седнаха на една пейка в дългия коридор, чакайки някой да им обърне внимание. След половин час дойде един лекар и взе детето да го прегледа.
Когато се върна, той каза:
— Има пневмония.
— Ще оживее ли?
Лекарят сви рамене.
Майлоу и Елън Скот влязоха в полицейското управление в Авила.
Дежурният сержант погледна към двамата окъсани туристи.
— Добър ден. С какво мога да ви помогна?
— Случи се ужасна злополука — каза Майлоу. — Самолетът ни се разби в планината и…
След един час към мястото пътуваше спасителна група. Когато пристигнаха, там нямаше нищо, освен тлеещи овъглени остатъци от самолета и неговите пътници.
Разследването на самолетната катастрофа, което проведоха испанските власти, беше повърхностно.
— Пилотът не е трябвало да лети в такава силна буря. Злополуката трябва да бъде обяснена с грешка на пилота.
Нямаше причина за когото и да било в Авила да свърже самолетната катастрофа с малкото дете, изоставено пред вратата на една селска къща.
Беше се свършило.
Това бе самото начало.
Майлоу и Елън отслужиха частна паметна служба за Байрън, жена му Сюзън и дъщеря им Патриша. Когато се върнаха в Ню Йорк, беше отслужена втора паметна служба, на която присъстваха шокираните приятели на фамилията Скот.
— Каква ужасна трагедия. Горката малка Патриша.
— Да — каза тъжно Елън. — Единственото успокоение е, че всичко свърши толкова бързо, без никой да страда.
Финансовите среди бяха разтърсени от новината. Всички бяха почти единодушни, че със смъртта на Байрън Скот Скот Индъстриз беше претърпяла непоправима загуба.
— Не слушай какво приказват — каза Елън Скот на мъжа си. — Ти си по-добър от Байрън. Компанията ще стане по-голяма от всякога.
Майлоу я взе в прегръдките си.
— Не зная какво бих правил без теб.
Тя се усмихна.
— Никога няма да ти се наложи. Отсега нататък ще имаме всичко на света, за което сме мечтали.
Тя го притисна към себе си, мислейки:
„Кой би могъл да повярва, че Елън Дудаш, от бедно полско семейство в Гари, Индиана, ще каже един ден: Отсега нататък ще имаме всичко на света, за което сме мечтали?“
И тя наистина мислеше така.
Бебето остана в болницата десет дни, борейки се за живота си, и когато кризата отмина, отец Берендо отиде да види фермера и жена му.
— Имам радостни новини за вас — каза той доволен. — Детето ще се оправи.
Двамата се спогледаха неловко.
— Радвам се за нея — каза уклончиво фермерът.
Отец Берендо сияеше.
— Тя е дар от Бога.
— Разбира се, отче. Но жена ми и аз обсъдихме този въпрос и решихме, че Бог е прекалено щедър към нас. Неговият дар се нуждае от храна. Не можем да си позволим да я гледаме.
— Но тя е толкова красиво бебе — възрази отец Берендо. — И…
— Съгласни сме. Но жена ми и аз сме стари и болни и не можем да поемем отговорността да отгледаме дете. Бог ще трябва да си вземе подаръка.
И така, след като нямаше къде другаде да отиде, детето бе изпратено в сиропиталището на Авила.
Майлоу и Елън седяха в кантората на адвоката на Байрън Скот, очаквайки прочитането на завещанието. Присъстваха само тримата. Елън бе изпълнена с почти непоносимо вълнение. Няколко думи, написани на лист хартия, щяха да направят нея и Майлоу невъобразимо богати.
„Ще купуваме стари майстори, имение в Саутхемптън и дворец във Франция. И това е само началото.“
Адвокатът започна да говори и Елън насочи вниманието си към него. Преди месеци тя бе видяла екземпляр от завещанието на Байрън и знаеше какво точно пише в него.
„В случай на смърт на моята съпруга и на мене, завещавам цялото мое имущество в Скот Индъстриз на моето единствено дете Патриша и определям своя брат Майлоу за изпълнител на моите права, докато тя достигне пълнолетие и бъде в състояние да поеме…“
„Е, сега всичко се промени“ — помисли възбудено Елън.
Адвокатът Лоурънс Грей каза тържествено:
— Това бе ужасен удар за всички нас. Зная колко много обичахте своя брат, Майлоу, но по отношение на това мило малко бебе… — Той поклати глава. — Е, животът си иска своето. Може би не знаете, че брат
