колелата на Хенри и момчето Били, които лежаха захвърлени близо до нещо, което един вампир можеше да вземе за огромен свободен гроб — а именно празният плувен басейн на Оукли парк.
Притичах до плиткия край и надникнах в източения, с напукана морско синя боя, басейн.
При дълбокия край Хенри, момчето Били и Валентин седяха в кръг с лице един към друг, до тях стоеше един запален свещник, който хвърляше сянка по лицата им.
Момчетата дори не забелязаха, че аз и Александър стояхме само на няколко метра от мястото, където преди се беше намирал трамплина за скачане във водата. Сякаш в транс приятелчетата-идиотчета не откъсваха погледи от Валентин.
Точно тогава забелязах, че всяко от момчетата беше уболо пръста си с карфица, а бутилка алкохол беше сложена на ръба на басейна.
— Наистина не мисля, че трябва да правим това — каза нервно брат ми.
— Стига де, всичко ще е наред — убеждаваше ги Валентин.
— Били има право — добави Хенри.
— Хубаво тогава — каза Валентин. — Но си помислете все пак. Никой от вас няма братя, а моят ме изостави. По този начин ще станем братя — кръвни братя.
Момчето Били и Хенри се спогледаха. Изглеждаха като хипнотизирани от идеята.
— Кръвни братя — отвърна Били.
— Сега — каза Хенри.
— И завинаги — добави момчето Били.
— За вечността.
— Само през трупа ми! — спуснах се по разклатената сребриста стълба на басейна и скочих на синия циментов под.
Александър също слезе, но от ръба на басейна.
Докато тичах към тях, можех да видя невинните окървавени пръсти на смъртните на сантиметри от докосването на вампирския пръст. Не знаех какъв ефект щеше да има такова действие, но предположих, че нямаше да е добър. Скочих между тях.
— Не! — крещеше Валентин. — Не!
Валентин улови непреклонния поглед на Александър, побягна по наклонения под на басейна към по- плитката част, но Александър го улови за ръкава на ризата и го спря.
— Какво става тук? — попита момчето Били сякаш излизаше от хипноза.
— Какво правите тук? — зачуди се и Хенри.
— Аз трябва да ви питам същото! — изкрещях им с глас, който ми напомняше за майка ми. — И двамата отивайте да си измиете ръцете — наредих им. — Гледайте да ги измиете и с алкохол.
Валентин дишаше тежко.
— Бях толкова близо — каза и отметна белия бретон от свирепите си зелени очи.
— Какво се опитваш да причиниш на брат ми? — заспорих аз. — Какво имаш предвид с това, че Джагър те е изоставил?
Валентин сви юмруци.
— Къде са Джагър и Луна? — настоя той.
— В Румъния — казах му аз.
— Грешиш — отвърна той.
— Какво искаш да кажеш? — попитах объркано аз.
— Те се върнаха. И знам, че ти имаш нещо общо с това — каза директно на мен.
— Рейвън няма нищо общо — защити ме Александър. — Каквато и злоба да таи семейството ти, тя е само към мен.
— Знаеш ли кого защитаваш? — запита го Валентин. — Аз узнах още от момента, в който я докоснах в пещерата — Рейвън не е готова да се откаже от смъртния си живот заради теб.
Александър се обърна към мен. Замечтаните му шоколадови очи станаха тъжни и самотни.
— Никога не съм го казвала — заспорих аз.
— Но си го мислиш — каза Валентин с лукава усмивка.
Знаех, че пронизващите реплики на Валентин се забиваха като кол в сърцето на гаджето ми. Александър отстъпи от мен сякаш искаше момент на пълно уединение.
Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи.
— Александър…
Когато Александър ме погледна, Валентин, който стоеше при по-плиткия край се протегна към шията на Александър. Видях как бледите му пръсти плътно се обвиват около гърлото на гаджето ми.
— Александър! — изпищях аз и се втурнах към него.
Валентин затвори очите си сякаш настройваше бледата си длан към душата на Александър.
Черните очи на Александър почервеняха. Той се извъртя и отблъсна ръката на Валентин. Силата на удара запрати Валентин на дъното на басейна.
— Какво му правите на Валентин? — попита момчето Били зад мен, а гласът му звучеше отчаяно.
Александър и аз се обърнахме и видяхме момчето Били и Хенри да стоят шокирани на няколко крачки над нас до ръба на басейна.
— Валентин се опита да ни нарани — казах им аз.
Обърнахме се към Валентин, който се изкачи по стълбичката на басейна, скочи на оформения като ковчег скейтборд и изчезна в мрака.
Глава 13. Мъчно училище
С Александър нямахме време дори да обсъдим случката в басейна. Незабавно натикахме идиотите в колата и ги ескортирахме към безопасността вкъщи. Валентин отново беше застрашил безопасността на брат ми и бе побягнал към нощта. Не бях сигурна кога щеше да се появи с нов план за отмъщение.
Когато с Били се върнахме вкъщи, бях принудена да изпортя брат ми на родителите ми за вредните му деяния. Валентин, като по-големият си брат, Джагър, имаше чар, който ако не хипнотичен, бе поне магнетичен. Двамата приятели-идиоти, бяха попаднали под омайната магия на братята. Единствения начин, по който можех да попреча на преклонението им, бе като намеся Сара и Пол Мадисън.
— Ти си направил какво? — крещеше мама на Били, когато и казах за церемонията за кръвни братя. — Знаеш ли колко е опасно да бодеш пръста си с игла?
— Използвахме алкохол — опита се да протестира Били.
— Но без да се замисляш си се опитал да смесиш кръвта си с кръвта на приятелите си — майка ми го оспори. — Мислех те за по-умен.
— Спомням си и в миналото, беше модерно момчетата да стават кръвни братя — призна баща ми. — Беше церемония по посвещаването. Но все пак, времената се менят, Били. Сега, макар този ритуал да ти изглежда безобиден, той може да бъде много опасен за здравето и дори фатален.
— Дори не се докоснахме — изхленчи Били. — Рейвън скочи между нас.
Майка ми ме изгледа изненадано, след което се успокои.
— Рейвън е надупчила всеки инч от ушите си и никога не се е забърквала в неприятности — брат ми продължаваше да спори.
— Ще се наложи да възразя за това. Защото аз съм постоянно забъркана в неприятности — защитих се почти с гордост.
— Не разбирам защо поемам целия удар — каза Били — Александър блъсна Валентин.
— Той е направил какво? — попита баща ми.
— Валентин се опита да удуши Александър — обясних. — Александър се освободи от ръцете му, това е всичко.
— Може би ще е най-добре, ако ти и Валентин не се виждате няколко дни — каза тате с предупредителен тон.
— Не можете да го направите! Той е най-добрият ми приятел! — разгневи се Били, после измрънка нещо неразбираемо и се завлачи нагоре по стълбите като буреносен облак.
Усещах че тази напрежението в цялата тази ситуация ще се обтегне, преди дори да е започнала да се
