— Аз, уплашена?
— Не искам да станеш като мен. Никога не съм те карал да се присъединяваш към моя свят. Не искам да се страхуваш, че ще го направя.
Придърпах го към себе си.
— Моля те, не говори такива неща. Ако имаше повече хора като теб, света щеше да бъде много по- добро място.
— Може би и двамата се самозаблуждаваме — ти мислиш, че можеш да станеш вампир, а аз си мисля, че мога да се срещам със смъртна.
— Моля те, Валентин иска точно това. Той иска да ни отмъсти като разруши връзката ни. Бяхме си добре преди да се появи той.
Мрачните очи на Александър започнаха да блестят.
— Права си. Правя точно това, което кръвния четец иска. — Александър взе ръката ми в своята. — Щях да бъда нищо, в твоят свят или моя, без теб.
Александър ме целуна, а Джеймсън пусна фаровете на колата.
Глава 14. Ужасяващ маникюр
— Имам изненада за вас, момичета — каза мама, докато с Беки се качихме в SUV-а й следобеда преди бала. — Запазила съм ви час за маникюристка, за да сте напълно готови за голямата нощ днес.
— Йей! — и двете извикахме в един глас.
— Благодаря ви много, госпожо Мадисън — каза искрено Беки.
„При Минди“ е супер натруфен и консервативен салон, с ярък надпис и навес на бели и черни райета, намиращ на площада на Дулсвил, между „Луксозни подаръци18“ и „Бельото на Линда“.
— Може би и ние можем да отидем там — прошепнах на изчервяващата се Беки, на излизане от SUV-a, имайки предвид магазина за секси бельо.
С Беки последвахме майка ми в шикозния салон „При Минди“. Стилистите бяха облечени в изчистени бели потничета и черни панталони от изкуствена коприна.
Столовете бяха запълнени с ученици от дулсвилската гимназия, които се готвеха за бала като си правеха грим, педикюр и прически. Всички глави — било то подстригани, изсушени или боядисани — се извърнаха към мен сякаш бях (облечена в къси черни прилепнали спортни панталонки с ципове, черен чорапогащник, ботуши „Франкенщайн19“ и готическа тениска) недостойна дори да вляза в салона.
— Избери си лак — нареди ми мама като ми посочи един пластмасов рафт до секцията за фризури. Тонове продукти бяха наредени на бели дървени полици — шикозни аксесоари в цветовете на дъгата, гребени (с едри или дребни зъбци) и четки за коса (кръгли, плоски и такива от агнешка козина. Бяха изложени и дузини от шампоани и балсами за всякакъв тип коса — топирана, къдрава, права, суха, мазна, гъста и тънка. Удивих се колко много неща се водеше, че може да направи една обикновена бутилка пълна със сапун и няколко витамина и минерала. А цените, които „При Минди“ искаше, ми се сториха доста нереални.
С Беки разгледахме секцията с лакове за нокти, докато мама съобщаваше часовете ни на рецепцията. Рафтовете бяха пълни с широк спектър от цветове — от розово до лилаво, от червено до прозрачно. Беки бързо си избра шишенцето с „Розова убедителност“.
Аз продължих да ги разглеждам. Нищо не наподобяваше черно, между тях нямаше нито тъмно лилаво, нито кафяво.
Майка ми дойде при нас, носейки се все едно е сватбеният ми ден. Беше много въодушевена, заредена със дух за бала, сякаш самата тя ще ходи на него. Понеже бях аутсайдер през всичките тези години, тя никога не бе участвала в мероприятията на гимназията.
— Е, какво си избрахте, момичета? — попита тя.
— Беки си хареса един много хубаво розово — отвърнах аз.
Най-добрата ми приятелка гордо показа на майка ми изборът си — красив пастелен розов лак.
— Чудесен избор, Беки. А ти, Рейвън?
— Ами…
— Готови сме за вас — каза едно приличащо на фея момиче със стърчаща къса червена коса и опъната риза над издутия си корем на бременна. — Аз съм Ками.
— Ще ви взема след половин час — каза майка ми. — И запомнете, когато момичетата приключат, не пипайте нищо! Не искате да си съсипете маникюра, нали.
Ками поведе мен и Беки покрай дузина фризьорски столове към стаята за маникюр или както аз бих я нарекла „Вампирски Кошмар“. Стените бяха огледални, а ярки флуоресцентни лампи я осветяваха стаичката с размери десет на десет. Александър нямаше да издържи и две секунди тук вътре.
Шест бели маси за маникюр — всяка с черна лампа за бюро, бели кърпи за ръце и пастелни лакове — бяха поставени около огледалните стени. Няколко купички за педикюр седяха на пода, всички до една окупирани от невръстни фешънки20.
Джени Уорън и снобарската й приятелка с обувките „Прада“, Хедър Раян, седяха там с фолио за кичури в косата, като единият им крак беше в СПА ваничката, докато другия си почиваше на скута на педикюристката. Безупречните им пръстчета на модели в момента се приготвяха да извървят пътя на Принцесата на Бала.
Ками показа на Беки мястото й, после ме подкани да седна на един празен стол точно до нея. Докато се настанявах, една опитна маникюристка на средна възраст ми кимна над главата на клиентката си, чийто лак изсъхваше под светлината на сгорещената лампа.
Двете с Беки загледахме как Ками започна да маха лака от ръцете на Беки.
— Ти трябва да си Рейвън — каза маникюристката ми, поставяйки една пластмасова купичка, пълна със сапунена вода на масата. — Аз съм Джийн.
— Приятно ми е — отвърнах с усмивка.
Хвърлих поглед към Беки, която бе увлечена в разговор с Ками сякаш бяха дългогодишни приятелки. Ками изглеждаше така, сякаш току-що бе завършила училището по красота21.
Моята маникюристка обаче, със своите шантаво оцветени бифокални очила, по-скоро ми напомняше на баба. Собствените й дебели нокти не бяха лакирани и изглеждаха неподдържани. Кой ли можеше да я обвинява? След края на работния ден най-вероятно бе прекалено изтощена, за да ги украсява.
— Какъв цвят си избра? — попита тя, поглеждайки ме над очилата си.
— Ами… не съм решила все още.
Джийн започна да чисти черния ми лак с помощта на топче памук. Отне й няколко минути да го премахне от всичко кътче, в което се бе вкоренил.
— Майка ти ми каза, че роклята ти е тъмночервена.
— Да — отвърнах, разговорът ни беше скован и неестествен.
Джийн отвори едно чекмедже и извади едно шише яркочервен цвят.
— Какво ще кажеш за това?
— Предпочитам нещо по-тъмно.
Тя сложи прътите ми в купичката, пълна с топла и пенеста вода.
— Този цвят е много модерен — извади друго шишенце с металическо розово.
— Мислех си за черно.
— Какво ще кажеш за нещо по-женствено? — каза, игнорирайки искането ми.
Можех да усетя как Беки потъва в стола до мен. Двете с Ками продължиха разговора си, но в същото време не спираха да ни хвърлят погледи.
Джийн стана и отиде до предното бюро. След малко се върна с няколко шишенца в червено и розово.
— Мислех си, че искаш да приличаш на Пепеляшка, не на Франкенщайн — саркастично отбеляза тя, поставяйки цветовете на масата и сядайки.
