могла да запечата истинската й красота нито да улови сърцето и душата й.
Майка ми беше поразена, постави ръка на устните си сякаш гледаше филм, разиграващ в собствената й дневна.
— Накара ме да се просълзя.
— Трябва да тръгваме — казах най-накрая аз.
— Имаме резервация за вечеря — гордо обяви Александър.
— Наистина ли? — отбеляза майка ми. — Къде?
— Изненада е — отговори й Александър мило. Момчето Били най-спокойно се спусна по стълбите и измери с поглед викторианските ми одежди.
— За вампир изглеждаш забележително добре — отбеляза той.
— Ти ми правиш най-хубавите комплименти! — прегърнах озадачения ми брат и сияещите ми родители. След това с Александър излетяхме през вратата.
— В „При Хасти“ ли отиваме? — попитах го, докато караше към града.
Той обаче продължи да кара мълчаливо, а аз се опитвах да отгатна на къде ме водеше, докато той най-накрая не паркира пред дулсвилското гробище.
— Старият Джим, гробаря, ще бъде тази вечер в таверна „Лефти“ — осведомено започна той. — Никой няма да ни притеснява, освен случайни пакостливи призраци.
Александър ме поведе за ръка между надгробните плочи към отсрещната страна на гробището. Една плачеща върба бе свела клони над правоъгълна дървена маса покрита с черна дантелена покривка с поставени отгоре истински сребърни прибори и чинии от фин китайски порцелан за двама.
Александър запали античния свещник и кавалерски ми задържа стола, докато се настаня.
До всяка чиния имаше покрито ястие. Обстановката бе в магнетично мрачна. Зачудих се какво ли щеше да бъде основното ястие. Бях гледала твърде много филми на ужасите и си представях, че при отварянето на алуминиевите похлупаци ще видя отрязани глави. Когато обаче Александър ги вдигна апетитна гледка се разкри пред нас вечеря от пиле с лимон, зелен фасул в масло и пилаф.
Александър наля пенливо черешово вино в калаени бокали.
— Тук е по-изискано даже от Клуба по крикет — казах аз.
— За нас — каза той, докато повдигахме за наздравица бокалите си.
Пенливото вино погъделичка небцето ми, а после двамата с Александър започнахме да вечеряме.
— Точно когато си мислех, че си надминал себе си в пещерата и ти ме изненадваш с пет звездна вечеря на гробището.
Погледнах през масата — светлината от свещите се отразяваше в бледата кожа на Александър, осветяваше тъмните му, загадъчни очи и красива усмивка.
Трябваше да се ощипя по ръката, за да се уверя, че тази удивителна и необикновена, романтична вечеря с вампир бе самата истина.
Докато Александър караше през паркинга на гимназията не можех да повярвам на разкрилата се пред очите ми гледка. Половин дузина бели лимузини се бяха наредили на опашка покрай главния вход на училището, оставяйки групички от дулсвилски тийнейджъри сякаш са филмови звезди. До луксозните бели лимузини черният Мерцедес на Джеймсън приличаше по-скоро на катафалка.
От една от лимузините слязоха няколко играчи от футболния отбор. Красивият Мат Уелс подаде ръка, за да помогне на най-добрата ми приятелка, Беки, да слезе от дългата кола.
Най-отпред на чудовищната опашка от лимузини слязоха Тревър и Дженифър Уорън. Сякаш не беше достатъчно разхищение да пристигнеш с лимузина, та Тревър трябваше да я има само за тях двамата.
Александър отби настрани и както винаги съвършеният джентълмен ми помогна да сляза от колата. Докато паркираше Мерцедеса аз се възхищавах на червените, белите и розовите балони вързани с червена панделка за перилата на входа.
Сърцето ми отново се разтопи, когато видях как Александър, облечен в черния си копринен костюм крачи с мен по тротоара към училище.
Имаше страшно много ученици, които влизаха навътре, но Александър се поколеба. Въпреки че се радваше, че е тук, можех да видя, че е поразен от заобикалящата го напълно нова обстановка. Не бе свикнал с толкова много хора в такова малко пространство, които се суетяха и се снимаха.
Издърпах го настрани от тълпата, за да се уверя, че ще е в безопасност от фотоапаратите.
— Нека да минем от тук — казах аз и излязох от опашката от хора.
Отправихме се към страничната врата, която не бе претъпкана.
Докато вървяхме по коридорите Александър изучаваше всичко — шкафа с купите, изложените годишници, таблото със седмичните съобщения. Досадните неща покрай, които минавах всеки ден и въобще не забелязвах бяха като уникални артифакти за гаджето ми.
— Като в музей е — каза той.
— Доста скучно, нали?
— Не, всъщност ми помага да те разбера по-добре.
Погледнах към него и стиснах ръката му.
Когато се отправихме към гимнастическия салон минахме покрай кикотещи се момичета облечени в бални рокли тръгнали към тоалетната, за да оправят грима си и да обсъдят кавалерите си — или може би нас.
Изведнъж Александър спря.
— Можем ли да видя шкафчето ти? Искам да знам колкото се може повече за това как ти минава деня.
— Шкафчето ми ли? — учудих се аз. — То е само един вехтошарски алуминиев боклук.
— Но е твоята вехтория — каза той с кадифен глас. — Искам да знам всичко за теб.
Коментарът му ми отне дъха. Взех ръката му в своята.
— Насам.
Минахме покрай театралната зала и лабораториите по биология и химия.
Завъртях механизма за заключване напред и назад, за да въведа точния код и отворих шкафчето си.
Бях слисана. Там, висящи на вратата и покриващи тънките стени на шкафчето имаше малки изрисувани портрети на мен и Александър. Един беше на нас заедно пред „При Хасти“, един как танцуваме на дулсвилското игрище за голф и един оформен с четири вертикални пози, сякаш беше снимка от кабинка за моментални снимки.
— Невероятни са!
Александър грееше, докато аз разглеждах едно по едно невероятните му произведения.
— Как влезе тук? Мислех, че съм единствената, която обича да се промъква.
— Опитвах се да ти ги дам още от посещението ни в пещерата. Но мисля, че така се получи по- добре.
— Обожавам ги!
— Сега ще можеш да ни виждаш винаги заедно — и да бъдеш като всички други момичета с нормални гаджета.
Прегърнах Александър и нежно го целунах.
— Не искам нормално гадже.
Той отметна косата от рамото ми.
— Не искам да ги оставям — казах аз за снимките ми — трофеи. — Искам да ги гледам вечно.
— Е, ще трябва да се задоволиш с оригинала тази вечер — каза ми той като взе от ръката ми снимката, на която бяхме на голф игрището и я закачи на обратно на вратата на шкафчето ми. — Чувам, че музиката вече започна.
Затворих вратата на моят олтар със снимки и с Александър нетърпеливо се отправихме към гимнастическия салон.
Надпис, на който с кърваво червени букви пишеше VIVA LAS VALENTINES24 бе закачен над вратата на салона. Червени и бели балони цветове и ленти със светли
